ИНФОРМАЦИОНЕНЪ И АНАЛИТИЧЕНЪ ВЕСТНИКЪ

БРОЙ 17, ГОД. 4, 2012, 1 СЕПТЕМВРИ, СЪБОТА, Ц.2 ЛВ.

Проправителствената пропаганда гърми тия дни, че сме били постигнали “голяма победа”: руснаците ни били намалили с цели 11% цената, на която купуваме руски при-роден газ, в замяна на което ние пък сме се били съгласили да участваме в строежа на газопровода “Южен поток” през българска територия. Платените подлизурковци на прави-телството в медиите взеха даже да правят сладникави пре-дизборни внушения: леле, сега с колко ли ще падне цената на парното, на тока, да енергогоривата дори?! Пропагандна-та манипулация се очертава да е грандиозна; но ето каква всъщност е горчивата истина за случващото се; публикувам един коментар, взет от приятелски блог, който хвърля достатъчно ясна светлина върху проблема:

Този филм не го ли гледахме март месец? И ако влезе със задна дата (от април), това не означава 33% (3 трим. х 11%), имайки предвид, че цената е за 1000 м3?

Пак напомням цените, на които Газпром продава на Германия и България – 330$ и 490$ за 1000 м3. Дори с 11% намаление пак ще са доста по-високи от немските! Като не инвестираме в алтернативни трасета, Русия ще ни дере в цените! Средната цена на шистовия газ в САЩ е $65.

За сведение на онези, които опонират, че през Бос-фора не могат да минават танкери с втечнен газ (На 2 с.)

Иска ми се да почета великия български цар по един по-особен начин: като приведа откъс за него от моята книга УНИВЕРСУМЪТ НА СВОБОДАТА (с подзаглавие Източниците на достойнството, успе-ха и богатството), писана през 1998 г., излязла от печат в 2000-та година, второ издание – в 2011 г.:

... Преди няколко години, в болница в София, на съседното до моето легло лежеше стар човек, на когото предстоеше тежка, много рискована операция на сърцето. Старецът страдаше, при него често идваха близките му, деца, внуци, правнуци, видно беше че родът му е голям и сплотен, а старият човек изгледаше като патриарх, като старейшина с неоспорим авторитет и внушително достолепие. Той беше от Лозен до София, и тъй като дните в болница са дълги, несвършващи, разговаряхме за какво ли не. Вед-нъж стана дума за Цар Борис и аз го попитах: "Дядо, а ти виждал ли си го тогава?" Старецът се развълну-ва видимо, изправи се и, полегнал на възглавницата, разказа следната случка.

“Аз тогава бях младо момче, но вече бях поел някои работи, тъй като баща ми беше запас в Ма-кедония. Един ден с конете орях нивата ни, която беше до шосето.

Обичах да ора, правите бразди ме радваха, стараех се, а и имахме много хубави коне – ех, какви коне имахме! По едно време долу на шосето спря автомобил, от него слезе добре облечен (На 2 с.)

ДА СИ СПОМНИМ ЦАР БОРИС ТРЕТИ, УМРЯЛ ЗА БЪЛГАРИЯ НА 28 АВГУСТ 1943 Г.

… господин и се отправи към мен. Казах, че конете ми бяха буйни, и

аз изцяло се бях отдал на това да ги управ-лявам, сигурно съм търчал след тях с изп-лезен език! Господинът застана встрани, наблюдаваше ме с внимание и по едно време ми каза: "Ей, момче, браво на теб, добре се справяш! Я виж ти, та ти си бил вече прилежен стопанин?! Похвално, бра-во!" и т. н. Стоя близо половин час, а аз се стараех още повече, окрилен от думите му, той се усмихваше и ми се радваше, а знаете какво правят похвалите на тая възраст! По едно време рекох да почина, спрях конете в края на нивата, а господинът ме повика при себе си. Започна да ме разпитва едно-друго, бяхме седнали, а слугата донесе кошница с храна да обядваме, бях поканен и аз да похапна. Никой досега не ми беше оказвал такава чест, господинът се отнася-ше с мен като с равен и ме възприемаше "като голям" – тъй като много хареса рабо-тата ми. Похапнахме каквото Бог дал, спом-ням си, че ядохме домати, краставици, сирене, кашкавал и много, много вкусен хляб. Господинът беше много приветлив и аз през цялото време се чудех откъде съм го виждал, изглеждаше ми все по-познат. Когато стана дума за войната и казах, че ме е страх за татко ми, той ми каза да не се боя, няма да е страшно: той се грижел всич-ко да стане "най-леко" и "без страдания за войската и народа" (спомням си, че тези негови думи силно ме смутиха: защо ли се изрази така?!). Нещо ме преряза в сърцето, но едва когато на раздяла господинът ми пожела лека работа и бръкна в портфейла си да ми подаде една голяма банкнота да си купя нещо (зърнах за миг портрета на Царя върху нея!) аз изтръпнах: господинът пред мен беше Царят! Смутих се много, изчервих се, даже се разтреперах, не е шега – самият Цар да говори с тебе! А той се усмихна с благата си усмивка, потупа ме по рамото и ми каза: "Ей, момче, напълни ми душата! Гледай ти, какъв стопанин си бил, да се не начудиш?! Истински, здрав българин, бъди все така прилежен! Обичай земята и наслу-ка!" Стисна ми ръката и скоро автомобилът му се скри на завоя.”

В болничната стая беше станало тихо, даже вечно забързаният млад лекар, който беше минал случайно, се беше зас-лушал, а старецът се беше развълнувал извънредно. Добави само това: "И друг път съм го виждал, но отдалече. А тази случка никога няма да забравя! Видях го за пос-ледно на погребението му; горкият, толкова млад си отиде!". Като каза това, старият човек се разплака, а ние мълчахме, не можехме нищо да кажем.

След няколко дни беше операция-та на сърцето на стария човек. Сърцето му не издържало…

В тежките исторически обстоятелс-тва Цар Борис ІІІ постепенно поема върху себе си цялата отговорност за страната. Превратът на звенарите през 1934 г. забра-нява всички партии, постепенно се налага "безпартийна система", при която в управ-лението участват личности, а не партии. С помощта на верни офицери Царят успява да се справи с превратаджиите и възстановява парламентарното управление. Към властта са привлечени умерени, разумни и уважа-вани хора от академичните среди, напр. Богдан Филов, и други от най-активните слоеве, напр. Ив.Багрянов. Времето е тако-ва, че трябва да се забравят партийните ежби и да се работи всекидневно само с мисълта за България. Доверието към Царя е колосално, вярва се не без основание, че само той може да се справи с историческата задача за предпазването на страната и народа от пожара на безумната война, обхванала целия свят. Цар Борис ІІІ се нагърбва с тази задача и я решава блестя-що, за което плаща и с живота си.

Неговото дипломатическо изкуство е несравнимо, поради което, преследвайки целта си Царят успява да постигне пореди-ца от победи: България си възвръща Южна Добруджа от Румъния; ние влизаме послед-ни в Тристранния пакт при липсата на друга алтернатива (когато германските войски са на Дунав и са готови да прегазят страната) и само след много уговорки и гаранции; във войната България запазва строг неутрали-тет, български войници не са воювали (до-като Царят е жив – и дори година след смъртта му) на ничия страна, включително и срещу Русия (с която запазваме даже дип-ломатически отношения; "за благодарност" Русия ни обявява война и ни окупира през 1944 г., не зачитайки предложенията на законното правителство!); българските евреи са запазени от депортиране в Герма-ния и от неизбежна смърт главно в резултат на усилията на депутати от мнозинството, на лица от правителството и най-вече пора-ди волята на Царя; за няколко години Бъл-гария се обединява в историческите си граници, Македония става част от Отечест-вото след толкова борби в миналото, Бъл-гария излиза на Бяло море, Източна Тракия е присъединена, ентусиазмът на народа от този триумф е неописуем; при многото преговори с Хитлер Царят твърдо защища-ва българските интереси, единствено той не се поддава на натиска, "лисицата" Борис ІІІ поставя под контрола си всемогъщия дикта-тор (Хитлер изпитвал преклонението на парвенюто пред истинския аристократ, какъвто е Цар Борис!); Царят води изтънче-на и опасна дипломация за излизане от тройния пакт, за мир с Обединеното Кралс-тво и САЩ, за навлизане на западни войски в България с оглед запазването й от болше-вишкото зло; за реализацията на тази стра-тегическа цел само смъртта на Царя поп-речва, а може би тъкмо за да не стане за-мисленото от прозорливия Цар е предизви-

кана и неговата смърт; Царят оставя на спокойствие т.н. "партизанско движение", за да има коз пред Хитлер за ненамеса във войната; в края на краищата България е запазена от разорението при пренасяне на войната на българска територия (до сеп-тември 1944 г. нито един наш войник не е загинал в пряко участие във военни дейст-вия на нечия страна; само терористите-агенти на Москва са проливали българска кръв); Царят удържа на клетвата си, дадена през 1914-18 година – България никога повече да не воюва – и т.н. Можем да си представим каква трагедия очакваше Роди-ната ни ако начело на държавата не стоеше такъв мъдър Цар, ако властта беше подх-върляна между партиите с различна ориен-тация към разните "външни приятели" (СССР, Англия, Франция).

Заради личността на Цар Борис България има авторитет в международните отношения, думата й се чува в европейските столици, никой не съмнява в неговите дип-ломатически умения, той е достоен парт-ньор на великите личности от това време и ги превъзхожда с непоклатимия си морал, с човечността си. Насилствената му смърт (в това можем да не се съмняваме, той имаше много врагове – Сталин, Хитлер – които съвпадаха с враговете на България) беше прелюдия към онова зло, което той приживе задържаше, но което без него сполетя Оте-чеството.

ДАЖЕ И С “НАМАЛЕНИЕТО” РУСНАЦИТЕ НИ ПРОДАВАТ ГАЗА НА УЖАСНО ВИСО-КА, УБИЙСТВЕНА ЗА БИЗНЕСА, КОЖО-ДЕРСКА ЦЕНА!

(Следва от 1 стр.)

… за България, Украйна води пре-говори за такова преминаване, докато Бъл-гария изпроводи в Турция своя Вежди Ра-шидов за културен лаф моабет (бел. ivo.bg).

Капанът е $10 млрд. – 30% догово-рено участие при сега цена на южен паток $30 млрд. и след 10 години ще нарасне двойно. Икономически роби на РъФъ както е желанието на РъФъ с любезното съдейст-вие на момченце министър и неговите ше-фове рубладжии.

Сега плащаме газа на варварите около $600 за 1000 куб.м. Колко са 11%? Падаме на $ 534 – което е ужасно висока, убийствена за бизнеса, кожодерска цена! Поробването на българския народ под руско въглеводородно робство дължим на Гоце и Овчаров. Липсата на стратегия за напускане на руската енергийна зависимост дължим преди всичко на Мутрата. Виновниците се разхождат по живо по здраво и вместо да бъдат обесени публично на МОЧА, ние играем белот с уродите.

Ша сфинявате, тва кой газ е – оня дето го вдигнахте с 16% преди 5 месеца ли? Една проста сметка, ако позволите:

Ако е бил на цена Х и сте го увели-чили с 16%, е станал 1,16 Х. Сега като го намалите с 11% става 89% от 1,16Х = 1, 0324 Х.

Предвид, че е бил на тия цени през летния сезон – реално за новия отоплите-лен сезон го продавате с 3, 3.5% нагоре.

Та кое точно ми намалихте?

Природен газ, цени: САЩ – $250, Южна Америка – $120, Китай $160

Я пак? Това втора серия ли е на филма “Намалението на газта в България”? Вярно, че има много баламурници все още в тази наша държава, които се хващат на празнодумията на тази групичка хора, не мога даже и управляващи да ги нарека, които най-нагло продължават да се гаврят с нас!

ИЗЛЕЗЕ ОТ ПЕЧАТ ВТОРОТО ИЗДАНИЕ НА КНИГАТА "ИСТИНСКИЯТ УНИВЕРСИ-ТЕТ", ЧИЕТО ПОДЗАГЛАВИЕ Е "ЩО Е АКАДЕМИЧНОСТ И ДОКОЛКО ТЯ ВИРЕЕ У НАС?"

Излезе от печат второто, допълне-

но и преработено издание на книгата ИС-ТИНСКИЯТ УНИВЕРСИТЕТ (с подзаглавие "Що е академичност и доколко тя вирее у нас?") в твърде ограничен, направо бутиков тираж; ако някой иска да си я набави, да заповяда, да си я поръча като ми пише на имейла...

Не пропускайте шанса да притежа-вате тази уникална и ценна книга, чиято корица при това е отпечатана на пергамент. След години екземплярите от такива малки тиражи стават направо безценни дори в библиофилско отношение!

КНИГАТА "НИЕ НЕ СМЕ ТУХЛИ В СТЕНА-ТА!" С ПОДЗАГЛАВИЕ "ЕСЕТА ЗА ОСВО-БОЖДАВАЩОТО ОБРАЗОВАНИЕ" ИЗЛЕ-ЗЕ ОТ ПЕЧАТ!

Книгата НИЕ НЕ СМЕ ТУХЛИ В

СТЕНАТА! (с подзаглавие "Есета за осво-бождаващото образование") излезе от печат в твърде малък, направо бутиков тираж.

Ако някой иска да си я набави та да притежава тази безценна библиографска рядкост, да ми се обади: ще я получи дори и с автограф :-)

ЕДИН ВЪПРОС КЪМ Б.БОРИСОВ СЛЕД КАТО БЕЗМОЗЪЧНОТО МУ УПРАВЛЕНИЕ ПРОПИЛЯ ЦЕЛИ ТРИ СЪДБОВНИ ЗА ИЗЛИЗАНЕТО ОТ КРИЗАТА ГОДИНИ

Posted on август 30, 2012 Един логичен въпрос, който неп-

ременно трябва да се зададе сега, след като минаха три години от изборите, спече-лени от Б.Борисов; въпросът е:

Може ли сега Б.Борисов да даде смислено обяснение поради каква причина или на какво основание след изборите в 2009 г. не сключи споразумение за общо управление на страната със сестринските партии от Европейската народна партия, именно със СДС и ДСБ?! Дава ли той сега сметка какво загуби и какво спечели като не сключи такова споразумение и като не се опря на управленския потенциал особено на ДСБ? Има ли поне капчица достойнство да признае, че не сключи това толкова логично, разумно и естествено споразумение само по една причина: че така му заповядаха кукло-водите-ченгета, които го туриха на власт, които го навряха във властта благодарение на своя медиен монопол.

В резултат на това управлението на Б.Б. с Атака и с купените депутати от РЗС се оказа безмозъчно и пълно с негати-ви за страната, за които ще плащаме дълго. Смятам, че тия въпроси трябва да се зада-ват на Бойко Б. от журналистите непрекъс-нато и всекидневно – ако изобщо у нас все още имаме нормални журналисти, а не медийни мекерета…

ФРАМЕНТ ОТ ДИСКУСИЯТА ПО ТЕМАТА ВЪВ ФЕЙСБУК, която там продължава да тече доста активно: Evelina Radneva: Моля Ви, не унижавайте привържениците на ДСБ с жалейки за загу-бите на ГЕРБ и ББ, че не сключили спора-зумение. И това -”сестрински партии” е просто ужасно словоблудство. Въобще не е логична такава колаборация. Радвам се, че не се направи политически компрос от стра-на ДСБ и СДС. И ми се иска да вярвам, че това се е случило поради здравия полити-чески усет и принципност, а не заради поли-тическите игри на ченгетата или на ББ, или на който и да било друг. Кому е нужно спо-разумение с тая опростачена партия и власт? Ангел Грънчаров: За доброто на България, госпожо, е нужно, представете си, не за друго, а за доброто на България беше нужно да не се пропиляват цели 3 години: схваща-те ли сега за какво става дума?!

МОЯТ СТУДЕНЧЕСКИ БИЛЕТ

Някои от нас остаряваме като га-

лоши, други - като катедрала, трети – като хубаво вино... :-)

ИДИОТ И МУХЛЬО ЛИ Е ОНЯ, КОЙТО ПРАВИ ДОБРО ЗАРАДИ САМОТО ДОБРО – И НЕ ЧАКА НИЩО В ЗАМЯНА?

По повод на публикувана във Фейсбук мисъл на Николо Макиавели, именно мисълта "С добри дела можеш да си навлечеш същата ненавист, както и с лоши" (която аз представих на страницата си с кратка бележчица, именно с тази: "Направи добро, та да ядеш... л...о! - го е казал наши-ят мъдър народ...) се отпочна кратка диску-сия по немаловажен според мен въпрос, по която е интересно да се чуят как мислят и други хора; призовавам ги да реагират; а ето сега-засега нейното начало:

Аз викам да пренапишем Библията с нови притчи да се вселим в умовете на разделените и завладени хора... това е начинът, иначе няма как... директното убеж-дение води до омраза... затова са измисле-ни приказките да лансират истини по инте-ресен нечин... това е като съвет от мен... (Iv Veli)

Iv Veli, Библията не може да се пренапише, а и мъдростта на нейните прит-чи с нищо не може да бъде надмината. Ницше навремето се е опитал да пише "ново евангелие", е, написал е своя Зара-тустра, но да има много здраве от мен, мъдростта му не може да се мери с Христо-вата – по силата на духовното влияние върху душите... човешката мъдрост не може да надмине никога Боговдъхновената, това поне е сигурно... прочее, и такива като Ниц-ше, талантливи и гениални хора, са вдъхно-вени пак не от друг, а от Бог, тъй че... (Ангел Грънчаров)

Докато хората са достатъчно глу-пави да са като стадо овце вместо да из-ползват мозъка си тези неща няма да се променят. CCCP и Фидел Кастро форевър е казала мъдрата българска баба. Аз сам станах свидетел на поведение тип овце на морето когато имаше фестивал и танцьор-ките бяха в началото на пристанището и един бус с Посейдон в него тръгна към края на пристанището за да обърне защото беше тясно в началото и хората го следваха точно като стадо овце, а после като се вър-на те продължиха да го следват. Логиката е отдавна забравено нещо в нашата родина и за това сме в това положение. (Ангел Лапа-вичев)

Аз пък мисля, че като направиш добро, то ти се връща! Задължително... (Zahari Srundev)

И във Вашите думи има голяма ис-

тина, г-н Srundev, така е. Но, от друга страна погледнато, не е съвсем така. :-) И е така, и не е така. Но погледнато най-глобално, сте съвсем прав. Голяма работа, че някой те бил мразил че си бил направил добро, важното е, че си го направил - и в крайна сметка стореното добро непременно ще ти се върне. Тъй че, да правим добро, и да не мислим за последиците... щото доброто е самата ценност, то е нещото, дето трябва да ни вдъхновява.

Всъщност, доброто свидетелства за това, че е направено от добър човек. А, както и да го погледнем, общо взето добри-те хора така или иначе сме мнозинство. Може да сме всякакви, може да сме и наив-ници, но сме повече. Щом светът не отива съвсем по дяволите, значи доброто в него надделява над злото, а добрите хора – над злите.

Това именно и прави живота въз-можен. Но да спра дотук, че нещо много се

разфилософствах тая сутрин... (Ангел Грънчаров)

Прочее, да добавя още нещичко:

много популярна е и една друга мисъл в тази връзка, именно изказването "Няма ненаказано добро!" – и някои много се впе-чатляват от него. На мен лично ще ми е интересно да чуя и други хора как мислят по повдигнатите проблеми, да направим една дискусийка, стига с тази политика, да спрем за малко с нея, има други, не по-малко важни неща, напротив, значително по-важни.

Става дума за съвсем човешките неща, какви сме, какви следва да бъдем, защо си заслужава да искаме да бъдем такива и прочие. Именно тия въпроси са най-важните, нищо че постоянно биват подценявани.

Та ми се ще по тия проблеми да формулирам следния въпрос, който според мен обобщава всичко: Идиот и мухльо ли е оня, който прави добро заради самото доб-ро – и не чака нищо в замяна? Как мислите? (Ангел Грънчаров)

ТЪРЖЕСТВО НА БЪЛГАРСКОТО, ВЪЗВ-РЪЩАНЕ НА БЪЛГАРСКАТА ЧЕСТ, КРА-ЯТ НА БЪЛГАРСКАТА УНИЗЕНОСТ!

Да, истински празник за България е това!!! Boyko Stankushev: ИЗБЕРЕТЕ БЪЛГАРС-КОТО! По идея на Юри Ковачев

ПУТИН ВЕЧЕ ГО ИЗОГРАФИСВАТ НА ИКОНИ, С НИМБА, КАТО СВЕТЕЦ, КАТО АПОСТОЛ, КАТО "БОГ"...

Не е фалшификат, не е колаж, иконата е истинска...

Крайно време е Бойко Борисов да

бъде изографисан на икона. Не бива да изоставаме от братушките, няма да се изла-гаме я...

Прочее, преди месец-два видях на мястото, където се продават картини, три портрета: на Левски, на Ботев и на... Бойко Борисов, разбира се.

Тия дни гледам, че портрета на Боко вече си е намерил купувач, а портре-тите на Левски и на Ботев си стоят самотно, тях няма кой да си ги купи...

ЛЮБОПИТЕН ЕКСПЕРИМЕНТ НАД РОД-НОТО НИ КНИГОИЗДАВАНЕ

Днес реших да изпратя до няколко авторитетни и големи издателства текста на новата си книга – заедно с кратко придружи-телно писъмце, текста на което публикувам тук по-долу. Счетох за нужно да не съобща-вам (засега) до кои именно издателства изпращам за издаване книгата си. Само ще отбележа, че няма да изпращам ръкописа на издателството, с което съм работил години наред, което е издало основните ми

книги, именно издателство ИЗТОК-ЗАПАД: по причина на това, че с тях работя най-интензивно по другия си основен проект, именно издаването на философското спи-сание ИДЕИ – поради което нямам право да искам да ги обременявам допълнително.

Мога само да съобщя тук, че ми хрумна издателствата, на които ще изпратя ръкописа, да са 10 на брой, понеже, не крия, ми се иска да си устроя малък експеримент. Иска ми се да разбера: колко от тия издате-ли изобщо ще погледнат ръкописа на книга-та, колко от тях ще счетат за нужно някак да реагират, колко изобщо ще ми отговорят, за да ми съобщят отказа си да я публикуват, колко от тия издатели ще могат да оценят доколко книга, занимаваща се с тия проб-леми, е потребна на обществото ни в този момент, най-вече колко, или по-скоро дали изобщо някой от издателите ще е способен да пренебрегне до известна степен търговс-кия си интерес с оглед все пак да допринесе с нещичко за една такава идеалистична кауза каквато е изчистването, така да се каже, на батака, на авгиевите обори на българското образование и пр.

Ето по тия причини решавам да изпратя книгата си точно на 10 български издателства: понеже по-лесно се изчисля-ват процентите. Разбира се, ще ви уведомя най-коректно за резултатите от експеримен-та си. Надявам се, ще имам тия резултати в най-скоро време, понеже сме в навечерието на активния сезон. Пък наближава и нача-лото на учебната година, единственият ден (ако не броим 24 май), в който някой у нас изобщо се сеща (а по-чувствителните се сещат дори и с умиление!) че има на света такова нещо като българско училище. Тъй че съм подбрал за експеримента си един най-сгоден, подходящ психологически мо-мент.

А ето сега и текста на съпроводи-телното ми писъмце:

Уважаеми господин (госпожо) из-дател,

Позволявам си да Ви изпратя за издаване ръкописа на новата си книга. Заглавието й е НИЕ НЕ СМЕ ТУХЛИ В СТЕНАТА!, а подзаглавието – “Есета за освобождаващото образование” (заглавие-то и подзаглавието все още подлежат на обсъждане и уточняване). В книгата си представям ситуацията в българското обра-зование и училище от позицията си на дъл-гогодишен преподавател – като също така най-пълно очертавам идеите, подходите, средствата, които трябва да се използват, та да почнем да излизаме от очертаващата се катастрофа в тази сфера на българския живот. От години работя по тия проблеми, автор съм също така на други две книги в тази същата област, които органически се допълват с предлаганата за издаване книга: Идеи за една нова философия и страте-гия на образованието в България и ИС-ТИНСКИЯТ УНИВЕРСИТЕТ (с подзаглавие Що е академичност и доколко тя вирее у нас?)

Ще се радвам ако Вашето изда-телство, след запознаването с ръкописа, прецени, че издаването на книгата е необ-ходимо – и се нагърби с решаването на тази задача.

Редакторската, коректорската и предпечатната подготовка са направени и са за моя сметка.

С уважение: Ангел Грънчаров

ЗАБЕЛЕЖКА: По същата тема можете да видите и публикацията Ще се намери ли български издател, който да дръзне да издаде книга за българското образова-ние?.

ГОЛИЯТ ПРИНЦ HARRY

Трябва явно да го оженят туй мом-

че, та да миряса малко...

Най-новият предизборен плакат на БСП - Българската Серопозитивна Партия

Спинозната партия :-) БСП - Бъл-гарска СПИН-озна Партия :-)

КАКВО СЕ ПОЛУЧАВА КОГАТО КАГЕ-БИСТКОТО "ПРАВОСЛАВИЕ" СЕ СЪЕДИ-НИ С ТИРАНИЯТА?

ЗАБЕЛЕЖКА: Когато не религията, а по-скоро кагебисткото "православие" се съедини не толкова с политиката, а именно с тиранията, тогава се ражда путинизъм...

Трябва да се стараем да употребяваме точно термините.

Иначе нещата твърде много се изопачават, а обърканите хора се объркват още повече...

ЩЕ БЪДЕ ЛИ СПАСЕНА ЕДНА ОТ НАЙ-ХУМАННИТЕ ДЕМОКРАЦИИ В СВЕТА, НОРВЕЖКАТА – ИЛИ ЩЕ ЗАГИНЕ ОТ НАХЛУВАНЕТО НА „БЪЛГАРЩИНАТА”?

По публикацията Дали професия-

та "масов убиец" няма да стане твърде съблазнителна в Норвегия? се получи интересен коментар, който може да постави началото на дискусия, поради което го пос-тавям на по-видно място, призовавайки повече хора да се включат в нея:

Има един виц който съм го моди-фицирал малко за случая: Първи вариант на вица: Когато един герма-нец види за първи път Айфеловата кула, първото нещо което му минава през ум е как е направена. Когато един англичанин я види

за първи път, първото нещо което му мина-ва през ум, може ли да направи една по голяма кула. Когато един американец я види, първото нещо което му минава през ум, за колко пари може да я купи. Когато един евреин види за първи път Айфеловата кула, първото нещо, което му минава през ум, е за колко пари може да я продаде на американеца.

Когато един българин види за пър-ви път Айфеловата кула първото нещо, което му минава през ум, е дали ще може с две кила динамит да я катурне на земята. Втори вариант на вица: Когато норвежката правна система осъди масовият убиец Брейвик на 21 години затвор, първото нещо което минава през ума на норвежците е дали това е достатъчно дълъг период от време за да бъде превъзпитан човека. Дали за този период от време, той ще може да разбере грешката си и да покаже съжаление и угризение на съвестта.

Когато един германец или един ан-гличанин чуе за присъдата от 21 години затвор, първото нещо което им минава през ум е дали това е достатъчно дълъг период от време за да бъде предотвратен друг подобен инцидент, и дали е достатъчно за да се сплашат другите хора да не правят така.

Когато един евреин или един ара-бин чуе за подобна присъда, първото нещо което му минава през ум е защо не са го убили и защо не изтрепят и целият му род до девето коляно.

Когато един българин чуе за 21 го-дишната присъда, първото нещо което му минава през ум е това, цитирам:

„Искате ли да си уредите сигурен, спокоен и с висок стандарт живот, гаранти-ран за 21 години напред. Само за един работен ден ще получите безплатен апар-тамент, южно изложение – кабинет, стая и фитнес, безплатен кетъринг, безплатно медицинско и стоматологично обслужване, безплатна поддръжка и консумативи, кли-матик, охрана, тихи забавни игри, безплатна библиотека и др., всичко на обща стойност 700 000 евро годишно.

Мислите, че е майтап? Не, не е майтап. Станете масов убиец в Норвегия.” Край на цитата.

След това българина се отдава на „философски” размисли от рода на следна-та:

„Бог си знае работата, съвестта и нейните терзания наказват най-сурово – а съвест има у всеки, у всяко човешко същес-тво, само дето гласът и е приглушен при уроди като тоя норвежки убиец! Да се даде шанс на престъпника да осъзнае какво собствено е извършил, да се даде шанс на съзнанието му да надмогне с вътрешни сили страшната заблуда, довела до някакъв страшен грях – ето затова правосъдието не бива да убива в никакъв случай.”

Да, да! Бог си знаел работата. Ами да го пуснем тогава на свобода, и да оста-

вим бог да си свърши работата сам до край. Защо се месим изобщо да го тикаме в зат-вор? Или може би е по добре да отидем към другата християнска идиотщина. Въпросни-ят звяр е със сатанинска душа, няма опра-вяне, такъв се е родил, дяволът го е обсе-бил. Най-добре е да го изгорим жив на кладата и така всичките му бесове ще изля-зат от него.

Работата е там, че това човешко същество е биологична машина, биологичен компютър, който е бил програмиран лошо, от обществото, от близки, от познати, от медиите, от себе си. Какво е станало точно в ума на този човек за да прибегне до така-ва крайност? Има ли опасност друг човек да тръгне по същият път и да извърши същото деяние. Каква грешка е направило общест-вото за да го подтикне към извършване на подобно престъпление? Има ли нещо което куца в обществото и което е подтикнало въпросният човек към подобна лудост? Може ли този човек да се поправи?

Във всяко престъпление жертвите са винаги две, жертвата и самият престъп-ник. Човекът, който извършва престъпление се движи от едни и същи мотиви, каквито има и най големият светец. И светеца и престъпника имат желание да направят нещо, което да им донесе удовлетворение. Светецът върши добро защото това му носи удоволствие, това го удовлетворява, това го изпълва. Престъпникът също се старае да направи нещо за да постигне лично удов-летворение. Но той просто не знае как, не знае кое е правилното и кое не. Не е научен. Светецът помага на другите хора и това му дава вътрешното успокоение, вътрешният мир. Престъпникът върши погрешни неща за да постигне вътрешен мир. Но и при двамата има един и същ мотив, един и същ първичен стимул.

Престъпникът е винаги другата жертва защото не е имал късмета, не е имал щастието да бъде научен правилно, да бъде възпитан правилно. Нещо погрешно е станало в програмирането на неговият мозък, в програмирането на неговият мо-рално етичен кодекс.

Престъпникът не е човек със зла душа, обхваната от бесове, дяволи и сата-ни! Престъпникът е погрешно програмиран биокомпютър.

Ако в някой компютър влезе лоша програма с някакви вируси и т.н. правилно ли е да счупим този компютър защото „ду-шата” му е лоша? Има ли компютъра душа? Трябва ли да го наказваме? Трябва ли да му изгорим няколко чипа за наказание че има вирус в програмата? Трябва ли да му счупим екрана или да му строшим клавиши-те затова, че програмата му не работи? Или е по добре да го препрограмираме? Да му вложим нова програма, нов софтуер?

В Норвегия хората от стотици го-дини прилагат този принцип, те се отнасят към престъпниците като към лошо програ-мирани компютри. Това е бавен и мъчите-лен процес, доста тежки последствия поня-

кога. Но благодарение на това хуманно отношение към престъпниците в ума на норвежеца се е изградила една далеч по-съвършена морално етична система, при която хората са честни един към друг, при която хората се отнасят човешки един към друг. Традиционният норвежец, който е възпитан и израснал в подобна система, с подобно мислене се придържа към тази система от ценности и за него е чудно, че въобще може да има някаква друга по-добра форма на демокрация. За този нор-вежец демокрацията на другите страни е само една подигравка, няма нито хуманност нито човещина. Когато в Норвегия отидат хора от други страни, особено от мюсюл-манските страни, в които подсиленият ев-рейски морал „две очи за едно око, цялото чене заради един зъб” е в пълна сила, се получава сблъсък. Хората в Норвегия се чувстват застрашени. Този морал, който те са изграждали в продължение на векове и който те ценят толкова много, е застрашен. Брейвик е един от тези нещастници, които не знаят как да се спасят от първобитният морал на българите, които са готови да: „Искате ли да си уредите сигурен, спокоен и с висок стандарт живот, гарантиран за 21 години напред…. Станете масов убиец в Норвегия.”

Правилно ли е постъпил Брейвик? Разбира се, че не. Не го защитавам. Но присъдата на норвежката правна система е добра, присъдата е добра. Дали ще свърши работа? Еее това е въпроса? Дали ще бъде спасена една от най-човешките, най-хуманните демокрации в света, или ще загине от нахлуването на „българщината” там?

Друг въпрос е дали ние може изобщо да разберем висшата степен на хуманност на това правосъдие. Дали може да разберем изобщо висшата морално етична система от ценности в това общест-во? Мисля, че не!!!

Написа: Юлий Железаров

ЗАБЕЛЕЖКА: Счетох се за длъжен да отправя на г-н Железаров следната репли-ка-въпрос, който не бива да бъде подмина-ван, понеже се набива на очи, понеже е толкова близо до ума:

Г-н Железаров, бихте ли бил така добър да посочите в какво се състои разли-ката между "българските" философски разсъждения по случая, именно от рода на

„Бог си знае работата, съвестта и нейните терзания наказват най-сурово – а съвест има у всеки, у всяко човешко същество, само дето гласът и е приглу-шен при уроди като тоя норвежки убиец! Да се даде шанс на престъпника да осъз-нае какво собствено е извършил, да се даде шанс на съзнанието му да надмогне с вътрешни сили страшната заблуда, дове-ла до някакъв страшен грях – ето затова правосъдието не бива да убива в никакъв случай.”

и разбиранията на най-човешката, на най-хуманната демократична и правна система в света, именно норвежката, по Вашите думи?

Щото, както и да го погледне човек, в основата и на норвежката правна и де-мократична система, очевидно, стоят все същите християнски по същество ценности, които Вие с такава лека ръка отхвърляте в началото, без да успеете да си дадете сметка, че същината, смисълът, идеята и на двете е все същата, е една и съща...

МЛАДОЖЕНЕЦЪТ И БУЛКАТА НА НАША-ТА ОЛИГАРХИЧНО-МУТРЕНСКА ПОЛИ-ТИЧЕСКА СВАТБА

В РУСИЯ, БЕЗ ДА ИМ МИГНЕ ОКОТО, ОБОЖЕСТВИХА САМОДЪРЖЕЦА ПУТИН!

август 27, 2012

Ето един твърде простичък силоги-зъм (логически извод), който, за жалост, почти никой не го извърши, за който никой не се сети:

Момичетата от Пуси Райът бяха

осъдени за “богохулство”. Присъдата им е точно за това: за “богохулство”.

Да, обаче в храма на Христос Спа-сителя те пяха: “Богородице, изгони Путин!”, нали така беше, нали това пяха? И какво излиза в такъв случай?

Ами излиза, че за руския съд Путин е… бог! Та нали присъдата е за “богохулст-во”, похуленият е обаче не бог, а Путин. Следователно, Путин е… бог! Да, в кагебис-тка Русия обожествиха самодържеца Путин! Без да им мигне окото го обожествиха. Което, както и да го погледне човек, е приз-нак на лудост…

Трябва да мислят поне малко съ-диите, които издават присъди. В случая

обаче съдиите изпълниха една политическа поръчка. Явно дефицитът на мисленето не е у съда, издал присъдата, а у тия, които са му заповядали да издаде такава присъда.

Което и потвърждава моята тео-рия: щом като властващите в Русия (в слу-чая става дума за Русия, но и за нашите властващи важи същото, в не по-малка степен!), та щом Путин и съветниците му показват такъв крещящ дефицит на мисли-телна или разсъдъчна способност, то явно в случая важи правилото:

На оня, комуто Бог е приготвил ги-бел, нему първом му отнема разсъдъка…”.

Което именно и вещае добри вре-мена както за Русия, така и, да се надяваме, за България.

Да се надяваме че тия по-добри и щастливи времена ще настъпят по-скоро, ама кога по-точно ще настъпят все пак си зависи от нас, гражданите… от никой друг не зависи това.

НЕ БИВА ДА ЗАБРАВЯМЕ ТОВА

Да, не бива да забравяме особено това: че сме не как да е, а внезапно смърт-ни... ГРОЗНА ГАВРА: ПАМЕТНИКЪТ НА ОКУ-ПАТОРА АЛЬОША Е ГОРЕ НА ХЪЛМА, А ПЪК ПАМЕТНИЧЕТО НА ЛЕВСКИ Е ДОЛУ, В НИСКОТО, ПОД БОТУШИТЕ МУ!

Паметникът на "освободителя" Альоша се възвисява там, горе, в небесата, на хълма "Бунарджик", а долу, в ниското, сред храстите, е поставено малко паметни-

че на Апостола на българската свобода Васил Левски! Левски е в краката на Альо-ша, стъпкан е под ботушите му!

Пловдивчани (с известни изключе-ния като моя милост) намират това обстоя-телство не за скандално. А вие как го нами-рате?

Не е ли по-справедливо Левски да е там горе на високото, на хълма, а пък Альошката да е на някое друго, по-непроветриво място?

ЗАБЕЛЕЖКА: Снимката е на г-н Георги Чунчуков, който също е радетел да се поп-рави историческата несправедливост, да се отстрани преизпълнената със символически смисъл аномалия! Която бие така по нашето чувство за национално достойнство, че повече от това не може да бъде: почитаме с огромни паметници окупаторите си, а пък Апостола на свободата си на дело го обиж-даме и подценяваме – нищо че на думи уж го благославяме! Това е грозна историческа несправедливост: паметникът на окупатора Альоша е горе на хълма, а пък паметничето на Левски е долу, в ниското, под ботушите му!

ЗА АРИСТОТЕЛ ГАВРИЛОВ – С БЛАГО-ГОВЕНИЕ

Вчера обещах – виж Той беше и

мой учител: поклон пред паметта на човека и философа Аристотел Гаврилов! – да напиша текст, в който да разкажа свои спомени за Аристотел Гаврилов, мой пре-подавател по философия от СУ "Св. Кл. Охридски", починал преди 1 година. Изпъл-нявам обещанието си.

През октомври 1979 година започ-нах да уча философия в Софийския универ-ситет; бях на 20 години, току-що уволнен от казармата първокурсник. На следващата година пък бях изпратен да продължа обра-

зованието си в Русия, в Санкт Петербург. Прочее, да бъде определен да ида да уча в Русия "виновник" е същият този Аристотел Гаврилов, тогава доцент по философия, който ни преподаваше през първата година най-важния курс – по систематична фило-софия. Доц. Гаврилов е бил питан кого предлага да иде да учи в Русия, той дал предложенията си, сред които и моето име. Оказа се, че повечето предложени се отказ-ват; аз си падах малко нещо авантюрист, приех. Не крия, една от причините да прие-ма беше "пълната държавна издръжка" там, обещана ни, с което и именно бях съблаз-нен. Исках да освободя родителите си от това бреме да ме издържат докато следвам; е, оказа се, че много по-големи разходи от родителите ми имаше около тази "пълна държавна издръжка", но както и да е. Та само една година съм учил в СУ, в която имах твърде силни впечатления и влияние от няколко преподаватели, сред които и доц. Аристотел Гаврилов.

Разбира се, най-напред ни впечат-ли името му: Аристотел! Не е шега, да ти преподава философия човек, носещ това име, е вълнуващо. Нали знаете как е било едно време: не е имало дипломи, титли и пр., а само са те питали "Ти къде си учил?" или "Кой ти е бил учителят?"; отговаряш "Аристотел", и това вече е достатъчен атес-тат. Стойността, "тежестта" на образование-то ти е зависела от това: кой ти е бил учи-телят. Днес много-много не се вълнуват от това. Хартийката, наречена "диплома", е пределът на бляновете на повечето. Та ето, имал съм шанса да почна да уча филосо-фия при... Аристотел, е, вярно, Гаврилов; при кого учиш, кой ти преподава, се питахме един-друг тогава? При... Аристотел... пау-за... Гаврилов! Уверявам ви, не е имало и отсянка на подигравка в тия думи. Защото това... старче (признавам, такъв ми е изг-леждал в очите тогава, бил съм, повтарям, на 20 години!) беше една изключително респектираща личност. Имаше някакво силно излъчване, от него, така да се каже, вееше академичен дух, духа на философия-та, не мога да намеря точните думи за да опиша чувството си, което се таи още в сърцето ми. Този човек беше дребничък, имаше някаква особена походка, носеше на главата си сякаш винаги едно кепе, таке или как там му викат, не знам точно. Погледът му беше твърде особен, с бляскави, криещи някаква загадка очи, светещи зад очилата с дебели, с твърде дебели стъкла. Почти не се усмихваше, строг, внушителен, въпреки ръста си – така съм го запомнил.

На лекциите си говореше бавно, сякаш просто диктуваше та да си записваме по-лесно, но много изразително, с някакъв биещ на очи перфекционизъм в употребата на понятията, в подбора на думите. Крайно силно впечатление ни направи като личност и преподавател, всички бяхме силно впе-чатлени, дори, смея да река, омаяни. Изк-лючителен талант в преподаването, аз по-късно ще се опитам да представя как той ни

преподаваше. При изговарянето на някои думи имаше някакви странности, кой знае на какво дължащи се; примерно, спомням си, че думата логика, примерно, я изгова-ряше така: "льогика"; не знам защо така я изговаряше, но така съм го запомнил. Но тия особености на речта му силно впечат-ляваха и му придаваха невероятна ориги-налност. Беше скрупульозен (това май е руска дума, означава... а сега де... не иде от "скрупули", друг е смисъла!), един вид много придирчив, внимателен, перфекционист в употребата на понятията и думите. Негов асистент беше Здравко Попов, който ни водеше упражненията или семинарите.

Е, не мога да скрия, че някак си ин-тригуваше това защо Аристотел Гаврилов е "само доцент", въпреки авторитета и въз-растта си; ние, първокурсниците, се впечат-лявахме от такива неща и даже, спомням си, сме го обсъждали помежду си. По-късно се разбра, че тъй като Аристотел Гаврилов имал дързостта да си създаде собствена теория, противостояща и не зачитаща "Тео-рията на отражението" на мастития Тодор Павлов (тогава член на Политбюро на ЦК на БКП и академик, главен идеологически цербер на режима), то по тия причини бил държан "под похлупак", не му било позволя-вано да се развива, бил, така да се каже, непризнат и нещо като опонент, да не кажа опозиция на "казионната философия".

Е, той също си беше "марксист-ленинец", тогава всички бяха такива, беше забранено да не си такъв, но в рамките на "лениновите възгледи" имаха някакви раз-личия. Излишно е да споменавам, че Арис-тотел Гаврилов си преподаваше на нас, студентите, по своята теория, не зачитайки официалните държавни теории по тия въп-роси, което също така силно ни впечатля-ваше: за онова време това беше крайно оригинално и необичайно. След като всички се кълняха в догмите на "единствено пра-вилната научна философия" да имаш дър-зостта да си имаш някакви си там свои разбирания и теории беше твърде, твърде странно и необичайно. Ето, благодарение на такива странници като Аристотел Гаври-лов продължаваше да тлее академичния дух в университета дори и в най-дивите времена на идеологически стерилния режим на комунизма. Някаква минимална свобода си имаше, си беше отвоювало това "старче" Аристотел Гаврилов и непреклонно си дър-жеше на нея, не страхувайки се да излезе дори срещу страшилището Тодор Павлов. Това, така да се рече, силно импонираше. Ето на това основание фактът, че още е доцент се възприемаше за нещо като едва ли не "дисидентство", така поне е било в моите очи; не знам в очите на другите как е изглеждало, но подозирам, че и те са възп-риемали тия неща горе-долу аналогично.

Спомням си също, че Аристотел Гаврилов ни водеше и някакъв спецкурс, в който трябваше да анализираме "най-скрупольозно" съчинението на Енгелс "Луд-вид Фойербах и краят на класическата нем-

ска философия"; това, така да се рече, е и най-класическото изложение на самата марксистка философия; е, изядохме, както се казва, тази книжка с кориците – благода-рение на нашия "Арчи", както почнахме да наричаме полулюбовно доцент Гаврилов. Изречение по изречение, дума по дума трябваше да тълкуваме и да търсим смисъ-ла на туй съчиненийце на Енгелс. Интерес-ното е, че занимавайки ни така настойчиво с един все пак оригинален философски текст (Енгелс донякъде е философ, пък макар и не съвсем), Аристотел Гаврилов успя да ни създаде така потребните навици за вниква-не, за работа с философски текстове изоб-що. Много държеше на това да успяваме със свои думи да предаваме смисъла, който долавяме в текста. Изискваше безкомпро-мисна яснота и чистота. Нищо излишно, а директно в смисъла се искаше да привикнем да попадаме. Умееше да ни ангажира всич-ки в търсенето на този смисъл; занятията му бяха живи, интензивни, интересни. Уж дре-бен човек, а се налагаше със силата на духа и на проницателността си. Да, точната дума за погледа на Аристотел Гаврилов беше проницателност, провидчество някакво даже – неотнимаемо свойство на философ-ския дух. Философ в истинския смисъл на тази дума беше Аристотел Гаврилов, пък и, как да кажа, имаше нещо антично в негово-то излъчване. Строгост, но и живост, внуши-телна монументалност, пък и скромност, човечност, бащинска топлина, духовен уют, нещо домашно внасяше във философията – ей-такива думички ми хрумват, като се опитвам сега да намекна за същината, за излъчването на този така индивидуален човек, на тази личност, носеща името Арис-тотел Гаврилов.

Спецкурсът на А.Гаврилов върху книжката на Енгелс завършваше с писмено изпитване, с контролна, в която трябваше да напишем своя интерпретация на произ-ведението. Понеже, така да се рече, го бяхме "изяли" туй произведенийце даже с кориците, контролната не беше трудна. Аз, по моя си тертип, който имах още оттогава, се опитах да напиша нещо като "авторска интерпретация" на Енгелсовите тези, поста-рах се да придам някакво по-личностно звучене на текста си, вложих известна ори-гиналност дори и във формалната страна, в начинът, по който изложих мислите си. Когато ни връщаше работите, А.Гаврилов, спомням си добре това, най-напред говори общо за представянето ни, каза, че в група-та общо-взето сме се били справили, е, някои по-добре, други не толкова, бил дово-лен в общи линии; имало няколко работи, които били, така да се рече, открояващи се, а сред тях имало една, която лично за него била изключително хубава, дори, така да се рече, едва ли не бляскава.

Би трябвало ако не да знаете, то поне да подозирате какво може да изпитва сърцето на един първокурсник по филосо-фия когато преподавателят се произнесе по този начин; ами как може да реагира всеки

ако не да си каже: "Сигурно съм аз този с най-хубавата работа, дано е така!". Курсът ни беше хубав, силен, със сериозни студен-ти, сега мнозина от състудентите ми са вече професори, та, предполагам, всички са си помислили горе-долу същото, което току-що казах или написах. Но А.Гаврилов ни помъ-чи още в тази неизвестност: почна да връща работите, една по една, и като останаха няколко, едва тогава рече, че най-добрата работа била на... Ангел Грънчаров. И каза няколко още думи, които тук ми е неудобно да привеждам, за да не излезе, че съм изпаднал в грозно самохвалство.

Но така си беше, така се случи то-гава; излишно е да казвам, че похвалата на преподавателя ми подейства твърде вдъх-новяващо, даже, мога да кажа, окрилящо. Повярвах отчасти в себе си, щото аз тогава, няма да скрия, бях твърде плах, неуверен, съмняващ се във всичко, изпитващ безчет безпокойства. Бляскаво си взех и изпита при него, бях научил лекциите му и текста на помагалото му кажи-речи наизуст и нощем да ме побутнеш ще мога да ти изрецитирам която си искаш страница. Бях млад и енту-сиазиран тогава, не беше както е сега; е, бях и твърде глупав де, но това си се под-разбира: какви да са младите ако не глупа-ви, мъдри ли да са?! Рано, много рано им е да помъдряват, пък дори и да са студенти по философия в единствения университет тогава, който обучаваше по тази специал-ност.

И няколко думи за помагалото на Аристотел Гаврилов, мисля, че се казваше "Природата на съзнанието" или нещо тако-ва, не помня сега точно. Беше отпечатано на циклостил, сякаш антично изглеждаше по външния си вид, подвързано в твърди кори-ци при подвързвач. Някак си апокрифно изглеждаше тази книжчица при вида на тлъстите томове на тузари като Тодор Пав-лов, Богомил Райнов, Николай Ирибаджа-ков, все вождове на тогавашната официал-на идеология. И ето, съдено било тая книж-чица да им окаже на мен неимоверно по-голямо влияние отколкото всичко друго. За да почна първоначално да пиша своите помагала и книжки, някои от които дори издадох в циклостилен вид, изцяло наподо-бяващ вида на неговата книжка, разбира се, ми е повлиял той, моят учител по филосо-фия Аристотел Гаврилов. По всички въпро-си на философията да си имам свои особе-ни, личностно-преживени и дори изстрадани възгледи, пак влияние ми е оказал той. Да бъда преподавател от такава една невиди-ма философска школа, в която се залага най-вече на личността на ученика, на ней-ната проницателност, пак ми е повлиял той, Аристотел Гаврилов. За много неща ми е повлиял. Да, за твърде много неща ми е повлиял, но за всичко не може да се каже и напише – понеже е трудно даже да се осъз-нае. Има неща, които, макар и несъзнавани, са най-силни – и имат най-дълготраен ефект. За тях мълчим, понеже само сърцето знае и усеща...

Това е в общи линии впечатление-то ми от Аристотел Гаврилов. Не мога да скрия, че дълбоко, искрено, най-сърдечно го уважавах, но, за жалост, общуването ни се прекрати след заминаването ми за Русия. А като се върнах, аз не съм такъв, че да съм го притеснявал, да съм го търсил и пр. Само отдалеч съм го виждал с трепет и респект, щото той стана един от моите учители във философията, на които съм много призна-телен.

И които просто няма как да забра-вя, щото присъствието им е вдълбано дъл-боко в моя дух. Имах приятели, които за-почнаха да работят в СУ след години, от тях съм получавал разни сведения за нашия общ преподавател А.Гаврилов, за това как той се е държал в ония събития, когато духовете във Философския факултет почна-ха да врат и кипят по време на "перестрой-ката", но за тия неща сега не ми се пише; пък и е излишно. Аристотел Гаврилов беше доайен на Факултета и университета заедно с неколцина други, все личности от голям мащаб: Исак Паси, Кирил Василев, Николай Генчев. С някои от тях съм общувал по-близо, но това е отделен разговор, а това, което исках да споделя за Аристотел Гаври-лов, вече, струва ми се, все пак донякъде го казах и написах.

Вечна му памет! С благодарност се прекланям пред неговия дух! Към учителите си трябва да се отнасяме с благоговение. Защото техният дух се е отпечатал по няка-къв тайнствен начин в нашия собствен: за да бъде осигурен и съхранен живота на самия вечен, неумиращ, безсмъртен човеш-ки дух...

ВЕЧНОТО ВЪЗВРЪЩАНЕ НА НЕПРЕ-ХОДНИЯ ЖИВОТ

БАТЕ, АЗ НЕ ИСКАМ ТВОЙТЕ МАГИСТ-РАЛИ!

август 29, 2012

БАТЕ, НЕ ТЕ ИСКАМ!

Бате, аз не искам твойте магистрали! Вкъщи от асфалта никой не яде! Всичките край тебе – до един преяли, а на мен от гладно пада ми перде…

Бате, аз не искам господар с шегички, нито на каишка да му бъда пес… Ако мъдро мислиш – помисли за всички. Аз съм безработен. Нямам мерцедес.

Бате, ти живееш в розова вселена. Моята не стига за филия с мас. Где видя родина, китна, подредена? Ако мож’ ме светна да я видя аз.

Бате, нива нямам. Не садя картофи. Тока пак ми вдигаш като кожодер. Пуснеш два-три лафа, реднеш две-три строфи. После се ухилиш, че си премиер.

Бате, що не мислиш, че ще срещнеш Бога? Не сега, но после… в Страшния Му Съд. И за твойте ленти колко некролога тебе ще осъдят, че си с кривнал път?

Бате, власт да нямаш казваш, че е страшно! С власт ли на земята ти си се родил? Нямаш го сърцето, за народа дащно… И за бедни щедър нивга не си бил.

Бате, ти духа ми няма да пречупиш. Аз ще оцелея! Даже и след теб! Вяра не продавам. Няма да ме купиш - теб да величая, лидера на ГЕРБ.

Бате, аз не искам твойте магистрали! Пътят ми отдавна вече е стеснен! По-добре със Господ, тръгнал по сандали, нежели с управник, трижди помрачен…

Автор: Ясен Ведрин

ТОЙ БЕШЕ И МОЙ УЧИТЕЛ: ПОКЛОН ПРЕД ПАМЕТТА НА ЧОВЕКА И ФИЛОСО-ФА АРИСТОТЕЛ ГАВРИЛОВ

Аз съм писал за Аристотел Гаври-лов някъде в книгите си, но сега не мога да открия този текст. Днес научавам, че е починал преди една година; тогава не съм

разбрал, а иначе много пъти съм питал общи познати как е нашият преподавател по философия в СУ Аристотел Гаврилов, отго-варяли са ми, че е жив, че е вече твърде възрастен, но е жизнен, и толкова. А сега разбирам, че вече е починал: Бог да го прости! И вечна му памет! Починал е на 90-годишна възраст...

Ето, сега случайно попадам на блог в негова чест, създаден от призна-телните му ученици. А ето и откъс от траур-ната реч на Иван Колев на погребението:

Тъжният повод, който ни е съб-рал днес тук, неминуемо ни насочва към размисли и спомени. Всички те са за един човек, за когото най-честият отклик, който тези дни тъжното събитие предиз-виква, бяха думите: „един много почтен човек”.

На 90 годишна възраст ни напус-на един от патриарсите на съвременната българска философия, един от най-уважаваните български философи...

Почти всички философи, които сме днес тук, сме били студенти на Арис-тотел Гаврилов. И как не, след като цели 40 години – от 1950 до 1990 г. – Аристо-тел Гаврилов преподава философия в специалност Философия на СУ. За това време той има хиляди студенти. Сред тях не са малко тези, които смятат, че са не само негови студенти, но и негови учени-ци.

Тези дни, когато съобщихме на колеги тъжната новина, една моя състу-дентка, която в момента преподава фи-лософия в колеж в САЩ, в Чикаго, написа: „Аристотел Гаврилов е един от учители-те ми по философия, които най-много повлияха на начина, по който формирах моето философско мислене и възприя-тие.”

Който желае да се запознае с би-ографията му, може да прочета там, в блога в негова чест – и за запазване на спомена за него. Аз тия дни също мога да напиша

нещичко, евентуално за да мога да предс-тавя Аристотел Гаврилов на младите чита-тели на списание ИДЕИ. И да се закрепи спомена ми за този човек, щото нали знаете какво става: ако дадени възприятия, наблю-дения, мисли, преценки не се закрепят в слово и не се запишат, като си отиде чове-ка, и те отиват в небитието. А ако са разка-зани на някой, остават. Ето затова ми се иска да разкажа за Аристотел Гаврилов, така, както аз съм го възприел, както съм общувал с него, как той ми е преподавал и т.н. Когато беше това, аз съм бил само на 21 години. Но има неща, които не може човек да забрави. Примерно, мощното вли-яние, което този мой пръв учител на попри-щето на университетската философия ми оказа тогава, когато бях съвсем млад и начинаещ още...

Толкова засега. Тия дни ще про-дължа. Непременно! Длъжен съм да почета с нещичко своя преподавател по филосо-фия от СУ "Св.Климент Охридски"... ЗАБРАНЕНОТО ЗА ПОКАЗВАНЕ ПО ТЕ-ЛЕВИЗИЯТА ИЗКАЗВАНЕ НА ЗАДОРНОВ (ОТКЪС)

На мен особено ми допадна как той говори за чиновниците; аз също смятам, че чиновниците (наред с бандитите) са най-голямата беда за страни като Русия и Бъл-гария... ДАЛИ Е ВЯРНО, ЧЕ В МОМЕНТА НЕ СМЕ КУЛТУРНА И ДУХОВНА СТРАНА, А СМЕ СТРАНА НА ЧАЛГАТА, НА ПРОСТАЩИ-НАТА И НА БЕЗДУХОВНОСТТА?

Каквото и да говорим, с руснаците не можем да се мерим; в много отношения те ни превъзхождат така, че просто е глупа-во да се опитваме дори и да се сравняваме; те са си страна със световна значимост най-вече в културно, в духовно отношение (тук, разбира се, нямам предвид кагебисткото "православие"!. Ето един пример в тази посока: виж основната информация за про-екта, наречен ГРАЖДАНИН ПОЭТ. На съ-щото място могат да се намерят във видео или в текстова форма повечето от спектак-лите. Но ето нещичко за първоначално осведомяване на ония, които нищичко не знаят за ГРАЖДАНИН ПОЭТ:

«Гражданин поет» — первона-чально телевизионный проект телеканала «Дождь» (первые пять выпусков прошли на нём под заголовком «Поэт и гражданин») и продюсера Андрея Васильева, в котором заслуженный артист Российской Федерации Михаил Ефремов читает стихи на «злобу дня», написанные Дмитрием Быковым в жанре политической сатиры на манер из-вестных писателей и поэтов. Новые выпуски проекта появлялись каждый понедельник в формате видео на портале F5 медиагруппы «Живи», а в формате аудио — в эфире и на сайте радиостанции «Эхо Москвы»[1]. На конец февраля 2012 года общее количество просмотров роликов только на официаль-ном канале проекта на портале YouTube превысило 13 миллионов. Изначальное название проекта совпадает с названием знаменитого стихотворения Н. А. Некрасова «Поэт и гражданин», написанного в 1855—1856 годах.

31 мая 2011 года в московском «КиноКлубе на Винзаводе» состоялся «жи-вой концерт» проекта, в ходе которого Дмитрий Быков, в частности, написал сти-хотворение на выбранную зрителями тему (об этом вышел специальный выпуск проек-та по названием LIVE). 24 июня 2011 года прошёл «живой концерт» проекта в Москов-

ском театре эстрады[2] (сообщение об этом появилось в 11-м выпуске), 1 июля там же состоялся дополнительный концерт. 22 и 23 сентября 2011 года состоялись новые кон-церты в театре эстрады (объявление поя-вилось в 22-м выпуске). Осенью 2011 года регулярно проходили концерты проекта в Москве и Санкт-Петербурге.

И така нататък, мисля, че не се на-лага да се превежда на български; всичко останало може да се прочете на място, а пък най-ценното е, че там има линкове към всички предавания или спектакли. Които е интересно да се изслушат, аз това правя в свободното си време тия дни. Ето един малък пример за да се разбере за какво става дума:

(Клипчето може да се чуе в бло-га.)

Искам в скоби да отбележа, че мо-ят проект – с блоговете ми (първият ми блог беше създаден преди 7 години), с книгите ми от последните години, с издаването на в-к ГРАЖДАНИНЪ (излиза от 5 години), на списание ИДЕИ (излиза от 4 години) и пр. - който може да се нарече, условно, ГРАЖ-ДАНИНЪТ ФИЛОСОФ по същество съвпа-да със замисъла на ГРАЖДАНИН ПОЭТ на Д.Биков, като тук си позволявам скромно да добавя, че ГРАЖДАНИНЪТ ФИЛОСОФ е създаден значително по-рано от ГРАЖДА-НИН ПОЭТ.

Излишно е обаче да добавям, че в Русия такива неща, такъв род инициативи имат своите поддръжници, че там залите на спектаклите им са пълни, че в Русия има много изтънчени в духовно отношение хора, че руснаците имат значителен духовен елит, който чете книгите и на поетите, и на философите, че подкрепя и стойностните си музиканти, и художници, и какво ли не, и на чужди, и на свои, докато у нас, разбира се, няма такива излишества, щото ние, както и да го погледнем, трябва да признаем, че не сме културна или пък, в още по-голяма степен духовна страна, а сме си чисто и просто една страна на чалгата, на триумфи-ращата простащина и на бездуховността. Такова нещо за Русия обаче изобщо и съв-сем не може да се каже.

Което обаче на идиоти като мен само иде да им покаже, че техните усилия са още по-потребни и наложителни, че са даже съдбовно наложителни и потребни, което пък ми дава известно основание да продължавам да работя, независимо от това, че почти никой не ме е подкрепил, а всички сякаш с нетърпение чакат да видят кога ще се проваля и ще мирясам; е, няма да ви осени скоро тоя миг, ще има доста да почакате, аз съм доста упорит човек - само Бог да ми дава сили да мога да продължа по пътя си...

ЩО Е ФИЛОСОФСКО КОНСУЛТИРАНЕ?

Във връзка с мои търсения за по-

практическо и ефективно приложение на

философията в живота ни попадам тази сутрин на текст, наречен Философско консултиране. Привеждам тук откъс от този текст, написан от В.Дафов, та да ми е под ръка, а също така за да покажа на скептици-те, че наистина тази сфера на философска-та дейност има перспектива; ето началото на това разяснение около същината на философското консултиране:

Що е философско консултиране?

Доколкото е консултиране, фило-софското консултиране носи белезите, характерни за консултантските практики. Различава се от останалите по това, че в процеса на консултиране се работи директ-но върху начините и процедурите на осмис-ляне. Преките резултати от философското консултиране са категории, понятия и идеи. А сред главните ефекти са постигането на нови начини на мислене, изграждането на нови гледни точки, повишаване на творчес-ките възможности, самоотговорно поведе-ние. Какво прави философският консултант?

Философският консултант създава

обстановка и среда, в която заедно с клиен-та се предприема изследване по поставени-те теми и проблеми. Отговорността на кон-султанта се състои в грижата за изследова-телските процедури и за осъществяване на мисловни действия, чрез които се създават възможности клиентът автономно, самосто-ятелно и целенасочено да напредва в ос-мислянето на предложената за разглеждане от самия него реалност. Основната грижа на консултанта е пълното и безусловно уважа-ване на личността и човешкото достойнство на клиента, което намира израз в работата чрез разбирането, че клиентът е автор на собствените си действия, че клиентът има своята собствена биография и че клиентът желае да се погрижи за своето собствено бъдеще чрез извършване на действия в настоящето.

Философският консултант поддър-жа отвореността на мисленето и подкрепя инициативите на своите клиенти като им помага да осъществяват процедурите на критическо, творческо и високо-организира-но мислене. Какво не трябва да прави философският

консултант?

Недопустимо е философският кон-султант да проявява каквито и да е дейст-вия в посока пренебрегване способността на клиента, доколкото е самостоятелна и автономна личност да напредва в процеса на осмислянето. В тази недопустимост се включва налагането на готови понятия, категории, проблеми или решения. Фило-софският консултант “не дава” съвети. Той не може да влиза в отношения с клиента от позицията на “знаещ” и да го поучава. Фи-лософският консултант не допуска клиентът да остава с впечатление, че някой друг (в това число и самият консултант) е в състоя-ние да извърши действията по осмисляне вместо самият клиент.

Кой може да ползва услугите на фило-софското консултиране?

Всеки отделен човек, или всяка ор-

ганизация, на които предстои самостоятел-но да положат целенасочени усилия върху осмислянето на конкретна реалност. Дейст-вия в тази посока обикновено се налагат, когато клиентът се натъква на различия в действителността, които различия си проти-воречат и с това водят до невъзможност да се реализира нормалния ритъм на досегаш-ната практика в тази посока. Много често се случва да ползваме услугите на специали-зирани в дадена предметна област консул-тации (например медицински, педагогичес-ки, инженерни, математически, икономичес-ки и т.н.) и да получаваме еднозначни и конкретни съвети.

Заедно с това обаче се случва да се достигне до резултат, който съдържа две или повече противоречащи си становища – дадени било от един и същ, било от различ-ни експерти и специалисти. В такива случаи, без да се съмняваме в експертността и съвестта на специалистите и ползвайки в най-пълна степен тяхната компетентност, очевидно се налагат действия извън поря-дъка на специализираната предметна об-ласт.

Затова, обикновено, клиентите на философското консултиране още преди да се обърнат към философският консултант вече са извървели един дълъг път на про-учване и самообучение. Клиент на фило-софското консултиране, разбира се, може да бъде и всеки, който самостоятелно се е натъкнал на различия в действителността от всякакъв характер (битов, културен, научен, възрастов, религиозен, политичес-ки, морален, стопанско-икономически и т.н.), за съвместяването на които различия той желае да поеме отговорност.

Услугите на философско консулти-

ране могат да се ползват и от екипи, разра-ботващи концепции, стратегии, проекти за самите себе си или за трети организации.

(Прочети ДО КРАЯ >>> в блога)

ОКАЗВА СЕ, ЧЕ НЕ САМО БОКО, НО И САМАТА ЦЕЦКА ЦАЧЕВА ОТДАВНА Е ЗАРАЗЕНА С ВИРУСА НА КОМУНИЗМО-СОЦИАЛИЗМА!

Народът много мъдро го е казал: "Не рови в говно, щото ще ти замирише!", ама къде ти у Боко толко акъл да не рови в стари лайна – каквото е неговото собствено членство в БКП-БСП...

Тъй че той си е техен кадър, няма какво да ми се правят на лисици, че били различни, че той не бил искал "тепърва да се зарази със заразата на комунизмо-социализма", и ала-бала, айде де: тука кораб минава ли?!

БОЙКО ОТДАВНА Е ЗАРАЗЕН С КОМУ-НИЗМО-СОЦИАЛИЗЪМ ДАЖЕ И В ЧЕР-ВАТА – И ТОВА МУ ЛИЧИ!

август 25, 2012

Чета на едно място и не вервам на очите си, че чак пък това е възможно; но не, погледнете сами, възможно било: Борисов: ГЕРБ ще се учи как да се пази от СПИН/БСП. И вътре черно на бело си пише, ето, вижте, да не кажете, че нещо шмекеру-вам; като прочетете какво бил казал Боко, ще можете по-долу да прочете също така какво аз счетох за уместно да кажа на Боко по повод на изреченото от него; във Фейс-

бук му го казвам, не лично де; та ето за какво става дума:

След като в интервю Кутев сравни БСП с вируса на СПИН, Борисов заяви, че е разпоредил на изпълнителната комисия на партия ГЕРБ да изработи правила, които да бъдат изпратени на всички структури на ГЕРБ в страната с указания как членовете на партията да се предпазват от СПИН/БСП. “Разпоредил съм на Изпълни-телната комисия на ГЕРБ и на заместник-председателя на партията Цветан Цветанов да изработят и изпратят окръжно по всички структури на ГЕРБ, в което да се разяснява на членовете на партията как да се пред-пазват от СПИН/БСП.”

Това бил казал Боко. Няма как, са-ми разбирате, това негово изявление – той нали на всяка чорба требе да бъде меруди-ята, та затуй не млъква от ранна утрин до късна доба нощем! – си плаче, както се казва, за една реплика; и то не за каква да е реплика, а ето тъкмо за това мое изявление, което написах в условната форма на обръ-щение към самия Боко, та да е по-правдиво:

Боко щял да предпазва партията си от заразата на социализма, майчице мила! Горкият, той явно си мисли, че сме забравили, че той самият си беше най-правоверен комунист и охранител на кому-нистическия диктатор Тодор Живков, ерго, отдавна е заразен с комунизъм даже и в червата – и, което е най-важното: това му личи! То туй нещо изобщо не може да се скрие…

Тъй че напразни усилия са това, драги ми Боко, барем да си беше затраял малко, поне за малко да беше млъкнал! Но къде ти толкова акъл у тебе да си затраеш?! Аз нали ти казвам, но ти не ме слушаш: голямата ти уста, дето не млъква, ще ти изяде главата! Тъй че продължавай да дърдориш каквото ти дойде на акъла и на езика, то си е за теб: сам ще си счупиш главата заради тая голема уста, дето я имаш…

СПАСИ И СОХРАНИ НАС

ПЛОВДИВСКИЯТ МУТРОПОЛИТ НИКОЛАЙ Е ВЕРБУВАН „ЯНИЧАР” С ЦЕЛ ДОУНИ-ЩОЖЕНИЕ НА БЪЛГАРИТЕ!

август 25, 2012

Добре е да се знае, че религията вече не е инквизиция и когато обстоятелст-вата са тежки да се прави вярващия на по-голям светец от Господ е най-голям грях. На криминално налагане на догмите разчита Николай та да заличи българите. Не може да дойде при теб човек, който бедства и не се е хранил месец и да ти поиска хляб и ти да му кажеш, че днес и утре има строг пост и не бива да се храни. Така знаете кой чете евангелието (сещате се, нали?)?

Същото нещо е и когато един на-род загива да забраняваш най-естественото между мъжа и жената. На това разчита Николай – това е целта му, да знаете. Дока-зателствата, че пловдивският мутрополит Николай е вербуван „яничар” с цел доуни-щожение на българите са очебийни. Тъй като българите не можаха досега да бъдат избити, понеже останаха все още три мили-она (3 000 000), което е в невъобразим контраст на фона на безпрецедентния бум в увеличение на човечеството по целия свят и стана явно, че това е умишлено; сега идва последния отчаян ход да се удари в центъ-ра, във вярата му, която единствено го крепи да не изчезне там, където са изчезна-ли и по-велики (но покварени) народи.

Първо, той казва: искате религия, на ви, мамка ви, „в съответствие с каноните – забранявам да се извършва бракосъчета-ние на българи в събота!”. Знаейки, че мла-дите българи нямат пари и са в дълбока бедност, която не им позволява сватби, това може да ги откаже съвсем от църковен брак, щото остава само едната неделя, в делни-ците почти не се извършват бракосъчета-ния. Това ще намали още българите.

Второ, той казва: искате религия, на ви, мамка ви, „в съответствие с каноните – забранявам на българите да живеят съв-местно мъж и жена, без брак!” Знаейки, че младите българи нямат пари и са в дълбока бедност, която не им позволява сватби, това може да ги откаже съвсем от женитби.

Трето, той казва: искате религия, на ви, мамка ви, но „в съответствие с кано-ните – толерирам чуждите религии, а още

повече давам път на тез, дето не са българи и изповядват други вери”. Знаейки, че пове-чето чужди религии забраняват полов акт без да се зачеват деца, така ще се размно-жат доволно за сметка на омразните бълга-ри. Още по-добре ще е ако направим толе-ранс и разбиране към извратените полово и ги дадем за пример, така ще намалим ес-тественото влечение между мъжа и жената и приветстваме брака между мъже и мъже и между жени и жени. Това е брилянтно и ще намалим омразните българи още.

До година-две ще ги направим на един милион, че и по-малко, после ще ги прогоним, мамка им, да речем в Африка.

Четвърто, това, че демонстрира луксозни коли и подаръци не е лошо, но хайде да се запитаме трезво: не се ли дават такава подаръци и пари най-вече за мръсни, мокри поръчки?

Пето, това, че хората ще намразят един православен духовник, призван да ги води и да е за пример е добро дошло за унищожаване на вярата им. Това е целта, драги българи.

Написа: svetec

СПОКОЙНО, НЕ СЕ ПЛАШЕТЕ: КОМУ-НИЗМО-СОЦИАЛИЗМЪТ Е МОЗЪЧНО УВРЕЖДАНЕ, КОЕТО НЕ СЕ ПРЕДАВА ПО ПОЛОВ ПЪТ!

В БСП пак се зароди семеен скан-дал, тоя път по един крайно сложен теоре-тичен, идеологически, мирогледен и дори субстанциално-екзистенциален въпрос: предава ли се социализмът по полов път - или не се предава? Разбира се, имам пред-вид "теорията" на оня, Антон... как му беше фамилията, Куфев или Кутев, не помня точно?! Та този "мислител" – предполагам за да се подмаже на ръководството с край-ната, дори с генетическата си социалисти-ческа правоверност, с оглед да влезе пак в листите, зер избори идат! – бил заявил дословно следното:

Отдавна твърдя, че социализмът

има нещо общо със СПИН. Предимно се предава по наследство и по полов път. В нашата партия е нормално наследниците да стават социалисти просто заради бащите си. Дъщеря ми Мина вече участва в няколко кампании, въпреки че е едва на 16. На мен също никой не ми е давал избор в коя партия да членувам – баща ми бе един от големите активисти в София.

Което се пък видяло крайно скан-дално и унизително на други социалисти, които, предполагам, стоят на противното гледище: че социализмът не се предава по полов, а по извънполов път, примерно, чрез... пъпкуване, или как там беше, тия неща сме ги учили по биология, ама съвсем съм ги забравил?! Искам да дам малък принос по изясняването на толкова важния за социалистите въпрос, касаещ загадката на тяхното приобщаване към социализма.

Многозначително е, че социалис-тите в наше време се питат по полов или по извънполов път се предава заразата, наре-чена социализъм, комунизъм де, щото со-циализъм и комунизъм са двете страни на все една и съща монета. Предавал се по полов път и по наследство, твърди Кутев (май така се казваше?), като е напълно прав: обстоятелството, че си роден в социа-листическо семейство и че по наследство ще получиш цялото имане, което то е успя-ло да натрупа по времето на така блажения за комунистите социализъм, точно илюстри-ра правотата му. Как да не се предава со-циализма по полов път и по наследство, предава се, ох, как се предава! Тъй че при-вържениците на извънполовото предаване на социализма да имат много здраве от мен – не са прави!

Това от една страна. От друга страна ако социализмът се предава по наследство, а пък социализмът, както е известно, е неотделим от лъжата, измамата, далаверата, краденето и пр., то възниква въпросът дали и тия човешки качества (да ги наречем така) също не се предават по полов път?! Имам чувството, че някой от БСП като едното нищо ще отнесе Нобелова награда по биология с тия теоретични дис-кусии. На времето, сега се сещам, самият Тодор Живков, както се твърдеше в един виц, бил получил Нобелова награда тъкмо за принос в туй отношение: бил доказал, че наследствеността се предава не по ДНК, а по НДК. НДК - Народен Дворец на културата - а намесен в тоя виц, щото той навремето носеше името на "непрежалимата" Людмила Живкова. Тъй че тоя Кутев, да има много здраве от мен, да не краде така нагло идеи-те на "непрежалимия" Тодор Живков, както твърди вица, той има заслугата за разгада-ването на загадката как се предава социа-лизма.

Може много още да се разсъждава по начената научна тема, ама за да не стана хептен досаден ще приключа с това: някой някъде беше писал, приписват това изказване на Чърчил, че ако на 20-25 години не си социалист, значи си без сърце; ако пък след 30 годинки си социалист, значи си без акъл. Не знам, аз и до 20-25 годинки не съм бил социалист, тъй че не мога да кажа какво отношение има социализмът към сърцето. Изобщо не е ясно защо е намесено сърцето, явно софистът Чърчил го е намесил само и само за да извини някак собствените си младежки увлечения по социализма (лей-бъризма де). Аз обаче, изхождайки от со-

лидни психологически и философски осно-вания мога да кажа, че към сърцето кому-низмът и социализмът нямат никакво отно-шение: те са деформация на мозъка - и на ума.

Комунизмо-социализмът е мозъчно увреждане, което няма как да се предава по полов път защото е придобито; той е мозъч-но увреждане, което обаче трудно се леку-ва, а изглежда и съвсем не може да се лекува. Самите комунисти (Маркс примерно) твърдят, че човекът е порождение на усло-вията, на обстоятелствата. Значи възпита-нието, а не генът е причината някому да се увреди мозъка с комуно-социалистически убеждения. А дали увреждането на мозъка може да се предава генетически от родите-ли на деца е твърде съмнителна работа. Социализмът ако се предаваше по полов или по полово-вирусен път, подобно на СПИН, това в някакъв смисъл и е добро: та хората, по същия начин, по който се пазят от СПИН, също така да започнат да се пазят и от социализъм.

Само се питам какви и кои са пре-зервативите за опазването от социализъм? непременно трябва да се измислят такива презервативи. И проблемите на човечество-то значително ще намалеят. Още може да се разсъждава по благодатната тема, но да спирам дотук, щото, признавам си, ми ом-ръзна и на мен самия...

ДАЛИ ПРОФЕСИЯТА “МАСОВ УБИЕЦ” НЯМА ДА СТАНЕ ТВЪРДЕ СЪБЛАЗНИ-ТЕЛНА В НОРВЕГИЯ?

август 25, 2012

В един блог открих кратък ориги-

нален коментар на присъдата на масовия убиец от Норвегия – не помня как се казва-ше тоя урод и не ща и да зная името му. За да провокирам дискусия на страницата си във Фейсбук препубликувах този текст (там вече има доста интересни дискусии, можете да ги видите), а сега правя същото и тук, в блога.

А пък по-долу ще дам и своя по-разгърнат коментар на наистина будещата много въпроси присъда; та ето какво пише “Блогоугоден блогохулник SOTYRICON“, авторът на цитирания блог; написал го е под формата на обява за:

Работа в Скандинавия:

Искате ли да си уредите сигурен, спокоен и с висок стандарт живот, гаранти-ран за 21 години напред? Само за един работен ден ще получите безплатен апар-тамент, южно изложение – кабинет, стая и фитнес, безплатен кетъринг, безплатно медицинско и стоматологично обслужване, безплатна поддръжка и консумативи, кли-матик, охрана, тихи забавни игри, безплатна библиотека и др., всичко на обща стойност 700 000 евро годишно.

Мислите, че е майтап? Не, не е майтап. Станете масов убиец в Норвегия! МОЯТ КОМЕНТАР: Аз във Фейсбук препуб-ликувах горното с следната злобна прово-кираща бележка: Абсурдът на прекалена-та, на извратената демокрация!. Аз счи-там себе си за демократ, но от по-консервативната традиция, зачитаща много ценности, в това число и религиозните. Смятам се и за хуманист. Принципен, убе-ден противник съм на смъртното наказание. И ето че, не крия, че за мен казусът с тази толкова либерална присъда на масовия убиец от Норвегия е твърде труден. Обър-кан съм, не зная какво да мисля. Рядко ме сполита такова едно състояние. Долавям невероятно труден за разнищване абсурд – или, другояче казано, противоречие, анти-номическо дори по характера си. Трудно може да се проумее случилото се, а присъ-дата поставя много, наистина прекалено много въпроси.

Той уби 77 човека. За което му да-ват 21 години затвор в наистина чудесни условия за живот. Можеше поне да го пус-нат в един обикновен затвор, та да се помъ-чи поне малко, та да го малтретират самите затворници, та да има известно възмездие за колосалното му злодеяние. Не, той ще живее в специални, твърде комфортни условия; не крия, може и да съм ненорма-лен, но първата мисъл, която ми хрумна в акъла като чух в какви условия ще изкара присъдата си, беше: “Ами и аз искам да ида в норвежки затвор! И аз искам да живея в такива условия!”. Добре де, ако така (и толкова хуманно) наказват за такова злоде-яние, няма ли опасност да се насърчи прес-тъпността, понеже наистина е близо до акъла: затворът изобщо не е страшен, кол-кото по-зловещо злодеяние си извършил, толкова по-добре там ще се чувстваш – и ще си живееш като принц!

Питам от тази гледна точка: а как-во чак толкова голямо престъпление сме извършили ние, българите, за какво сме наказани, че живеем в такива скотски усло-вия – нищо че не сме в затвора?! И също така се питам: на какво основание норвеж-ката държава ще отделя по цели 700 000 евро на година в тия 21 години, в които тоя урод ще бъде в затвора, а той явно ще бъде и повече години в затвора, ако в един мо-мент не бъде обявен за герой – и не бъде пуснат с почести! Та да стане, примерно, фюрер на Норвегия!!! Демокрацията сама води до своето пълно отрицание, колкото е

по-либерална една демокрация, толкова повече тя е застрашена. Норвежкият при-мер в това отношение е потресаващ.

Е, имат норвежците бол пари, ще се грижат за тоя масов убиец сякаш е писа-но яйце – и ще хвърлят луди пари по него. Да го бяха пратили поне да си “излежи” наказанието в български затвор, където циганите да се порадват донасита, просте-те, на “задните му части” – та да усети все пак някакво унижение и страдание! За стра-данията, които е причинил, нима никакво страдание в замяна няма да получи?! Нима норвежкият затвор в този случай изобщо е някакво наказание – или е нещо като луксо-зен курорт?! Щял, представете си, да пише книги в затвора, той там и луди пари ще изкара, щото западното общество, естест-вено, ще чете книга на “звезда” като него, а безспорно, вече е звезда, и то от световна величина. Уби толкова хора, за “наказание” го туриха в прекрасни условия, ще си пише книгите там, ще трупа пари от издаването им, а един ден и герой може да стане, знае ли се накъде ще подуха вятъра след 20-тина години? Наистина, дали тук не сме изправени пред именно такова едно израж-дане на демокрацията, което води до неиз-бежността тя да загине понеже е станала съвсем абсурдна – сама себе си отричаща, сама себе си правеща ненужна?!

Ще каже някой: да де, ама не отчи-таш, че въпреки условията, в които ще бъде, той все пак няма да има свобода, все пак ще е в затвор, това му е наказанието! Да, ама за каква свобода става дума? В затвора, прочее, и особено в такива усло-вия, само една-единствена свобода му е отнета: физическата свобода на премества-не; той само няма да може да ходи и пътува където си иска по света, а ще стои в тия три луксозни стаи в затвора – и в двора на затвора, евентуално. Знам ли, след време, по същия начин, по който ЕС забранява кучетата да живеят вързани, по хуманни причини да забрани и затворниците да бъдат държани насила в ограничени прост-ранства, т.е. да възникне един по-хуманен затвор, примерно, да възникне някакъв “мобилен затвор”, който, собствено, не е затвор, ами на затворниците, да речем, да им се разрешава да си живеят сред другите хора, само дето ще имат някакъв чип, та да бъдат контролирани евентуално къде ходят и какво правят, знам ли, нещо такова може да стане, всичко е възможно?! Та нали и

затворникът е човешко същество, как тогава да му бъде забранявано да ходи където си иска? Чудя се само защо правозащитниците не са се сетили да се борят за правото на свободно предвижване по света на затвор-ниците, така нехуманно и варварски отнето от правосъдието и от затворите!

Америка също е модерна страна, но в много щати там има смъртно наказа-ние. Има и доживотна присъда, там издават присъди от, да речем, 200 години затвор, щото се сумират годините за отделни прес-тъпления. Не ща да повдигам тук отново въпроса за смъртното наказание, той е голяма тема. Ще кажа само това: в някои случаи смъртта е избавление, не наказание. Нека престъпникът, нека убиецът живее със съзнанието за това, което е извършил, това наказание му стига: Бог си знае работата, съвестта и нейните терзания наказват най-сурово – а съвест има у всеки, у всяко чо-вешко същество, само дето гласът и е приг-лушен при уроди като тоя норвежки убиец! Да се даде шанс на престъпника да осъзнае какво собствено е извършил, да се даде шанс на съзнанието му да надмогне с вът-решни сили страшната заблуда, довела до някакъв страшен грях – ето затова правосъ-дието не бива да убива в никакъв случай.

Тъй че, както сами забелязвате, не мога да разнищя въпроса както би ми се искало, но поне установихме, че си заслу-жава да се помисли повече. Ето този комен-тар нека да е нещо като покана за дискусия – и за размисъл най-вече. Само се боя заради тази така съблазнителна присъда, която получи убиецът на 77 човека в Норве-гия дали на някои наши сънародници няма да им прищрака някое зъбно колело в мозъ-ка и в резултат да се вдигнат да идат да стават масови убийци в тази благоденства-ща северна страна: та и те да си поживеят в прекрасни условия до края на живота?!

Интересно ми е какво примерно ще стане, ако тази присъда наистина насърчи други хора да извършат същото или подоб-но престъпление – и как ще реагира право-съдната система и законодателството в Норвегия! Щото прецедентът вече е налице: убиваш, а пък после си живееш като… бей, дори много по-добре от бей! Та мисълта ми е: абсурдната присъда над този норвежки масов убиец не е ли симптом за изчерпва-нето на демокрацията, което пък да е нача-ло и предзнаменование на нейното “прео-доляване” и “надмогване”? “Преодоляване” и “надмогване” на демокрацията, така меч-тано от нейните най-люти врагове…

ДА ПОВЯРВАМЕ В СЕБЕ СИ, ДА СЕ ПРЕКЛОНИМ ПРЕД БЪЛГАРСКИЯ ГЕНИЙ – БЪЛГАРСКИ ЧЛЕН Е НАЙ-ГОЛЯМ В ЦЕЛИЯ СВЯТ!

август 24, 2012

Радващо е човек да чете такива новини, които пораждат неудържимо чувст-

во за национална гордост: Българин ще бори рекорда за най-голям член, в смисъл на пенис, щото думата “член” е многознач-на, та да не се подведе някой. Да, за мъжки полов орган става дума – и се оказва, за наше щастие, че имало сред нас толкова надарен българин, че ето сега имаме шанса да си върнем в пълна степен самоуважени-ето пред света: имаме шанса да докажем, че не сме случайни, а че сме най-велики мъже – сме изключително талантливи поне с онуй богатство, което крием в своите гащи! Как да не се гордее човек че е бълга-рин, кажете ми, може ли човек да не се гордее, че е българин – като чете тия толко-ва вълнуващи, тия така силни думи:

Евгени Виденов от Пловдив иска да подобри рекорда на Фалкън и да вдъхне малко увереност в българските мъже. Според него, животът у нас е изпълнен с разочарование и провали, хората са бедни, без работа и напоследък няма никакви успехи. Ако големият му пенис бъде приз-нат от „Гинес“, това може да е едно добро начало и българите да си повярват, че живота не е толкова черен.

Вижда се, че тоя Евгени не е нада-рен само с един гол… ху…, с един гол ку… – хайде сега няма да се излагаме като пос-ледни простаци, ами ще говорим и пишем културно! – та, пардон, тоя Евгени, оказва се, не е надарен само с един гол пенис, ами и с акъл: вижте колко добре го е казало момчето! Да повярваме в себе си, в българ-ският гений – като докажем, че български-ят… ху…, българският пенис е най-голем в целио свет! Е те това е най-хубавия, най-твърдия повод за национална гордост, извор на нашето патриотично самочувствие! Щото, като помисли човек, има ли нещо по-важно на този свят от ху…, от ку…, от мъж-кия полов орган де!

Неслучайно древните хора така са почитали фалоса, че са украсявали общест-вените сгради с изображения на щръкнал, на еректирал фалос или пенис! С огромни, щръкнали към небесата фалоси са украся-вали своите обществени сгради гърците, дали и ние, българите, да не вземем, след като се прославим съвсем скоро, че сме най-ху…, пардон, най-фалосни, да земем и ний да украсим сградата на Президентство-то, или на Народното събрание с един ог-ромен… пенис?! Ще има и богато символи-ческо значение в един друг смисъл де, да не говорим само за патриотичното! То, всъщ-ност, ние това и го правим де: какво при-мерно е паметникът Альоша – да го поглед-нем в символично-същностния му смисъл! –

ако не един голям пенис, забоден в небето, в родното небе?!

Това, пък че оня, който имал такъв магарешки член в гащите си е пловдивча-нин, кара нас, пловдивчани, да си умираме от чувство също така и за местна патрио-тична гордост. Успяхме с нещо да ги побе-дим софиянци, да не се мислят те, че са най-велики! Прочее, бръкнахме им в душата на софиянци, но както и да е.

Важното обаче е, че туй надарено-то момче е българче, и ще ни прослави по целия свят, ще ни върне самоуважението като нация, ще ни покаже, че има за какво да живее човекът, щом като сред сънарод-ниците му има такива, които носят в гащите си такива чудеса на природата! Ете това е, успяхме да натрием носа на целия свят, бръкнахме им в душите на разните му там американци, германци, японци и други таки-ва! Ще ми се гордеят те с икономическите, с научните, с космическите си и разните му там други постижения: ний с един гол… ху…, пенис де, ги натикахме там, гдето им е мястото!

Да мълчат унизено там долу, в ниското, да ни завиждат и да вият от мъка, че ги победихме в туй отношение, което е най-важното, най-съкровеното бих казал: мъжката чест, мъжкото достойнство, мъжка-та сила, мъжката потенция, онуй, що се крие в наште гащи! Може иначе да сме си мух-льовци, ама какви… членести, пенисести, фалососни мухльовци сме били, а?! Може да сме бедни, може да сме гладни, може да сме всекакви, ама какви… богатства крием в гащите си, а?! Ашколсун, бравос на нас!

А така! Да живей, дами и господа, България! Да живей българската сексуална мощ и сила! Да живей Бойко Борисов! Да живее българският… член, най-големият… член в целия свят!

НА КАКВО СЕ ПОКЛАНЯТ КОМУНИСТИТЕ: ВИЖТЕ МУМИЯТА НА ЛЕНИН В НЕПРИК-РИТ ВИД!

Отвратително!!! Толкова отврати-телно, колкото е отвратителен и самият им комунизъм, "обществен строй" на убийци, на кръволоци, на най-усърдни производители на човешки трупове...

Най-точен и пълен образ и символ на същината на комунизма е тази отврати-телна гледка на голата мумия на садиста Ленин...

КАКВО СТОИ ЗАД ЛОЗУНГА “УЧИЛИЩЕ-ТО – ЖЕЛАНА ТЕРИТОРИЯ НА УЧЕНИ-КА”?

Училището и културата на оцеляването Размишления по две несъстоятелни твър-дения Автор: Красимир Коев, Силистра

В добилата популярност през пос-ледните 5 години крилата фраза “Училище-то – желана територия на ученика” не е трудно да се откроят две несъстоятелни твърдения.

Първото е, че училището се прие-ма от учениците като тяхна територия. Това със сигурност не е така. За учениците учи-лището е място, някакво физическо прост-ранство, в което те се събират всеки ден и където ходят по задължение. То е позната и посещавана сграда, а не техен дом.

(ОЩЕ >>> в блога)

ЕТО КАК РАЗБИРА "КОНКУРЕНЦИЯТА" ЛИЧНИЯТ СЪРДЕЧЕН ПРИЯТЕЛ НА ШЕ-ФА НА ЛУКОЙЛ, КОЙТО Е И ПРЕМИЕР НА БЪЛГАРИЯ!

Източник на изображението

"Мистерия" ли? Коментират това изображение като "мистерията с горивата"! Това не е мистерия, господа, това е коруп-ция... Нека да имаме добрината да употре-бяваме точно думите, щото иначе те съвсем ще се обезсмислят...

Тоест, ние самите ще се обезсмис-лим...

НОВ ПРИНОС КЪМ БЪДЕЩАТА ИСТОРИЯ НА НАШИТЕ СЪВРЕМЕННИ БЪЛГАРСКИ НРАВИ И ХАРАКТЕР

Онзиденшната ми публикация под заглавие Ще се намери ли български издател, който да дръзне да издаде книга за българското образование? е предизви-кала интересен отзив, който отново дава

обилна храна за размисъл относно разпрос-транената у нас психология, имаща даже, изглежда, народностни черти и характер. По-долу можете да прочетете този многоз-начителен коментар заедно с няколко мои думи в отговор, публикувам тия две неща отделно, понеже ми се иска и двете да стигнат и до и до читателите на в-к ГРАЖ-ДАНИНЪ, та да останат, тъй да се рече, "за историята", поне бъдещата история на нашите съвременни български нрави и характер:

Ако я пуснете в блога ви за безп-латно сваляне, идеите ви ще достигнат до много по-голяма аудитория, отколкото ако я публикувате (например) като платена е-книга (във втория случай няма да спечелите много; знаете, повечето от българите нямат навика и възможностите да си купуват е-книги, тъй като има онлайн библиотеки, от които можеш да сваляш безплатно, в пове-чето от които се качват и нови книги). Няма-те никакъв шанс с печатно издание, просто почти никой няма да ви купи книгата – в печата трудно се пробива; тряб-ва ви посредник–издателство, което по принцип взима за себе си по-голямата част от печалбата от продажбите; а и има прека-лено много книги на тема, подобна на ваша-та (новаторско образование/нови педагоги-чески подходи и т.н.), което означава, че трябва да сте насочен към широката ауди-тория, а същевременно и оригинален (и при това се съмнявам се книгата ви да направи впечатление на много хора точно поради конкуренцията в тази ниша на книжния пазар).

А за разликата между печатните и електронните книги – печатните нямат ни-какви други предимства освен дълготрайно съхранение на информацията (макар че много скоро това вече няма да им е пре-димство; компютърните памети стават все по-издръжливи, евтини и надеждни, така че все някога ще задминат хартиените книги по дълготрайност на съхранението на инфор-мация - все пак и хартията не е вечна, и тя

се износва). Не разбирам какъв е този фу-рор от страна на разни "интелектуалци" относно хартиените издания; колко те били по-ценни и по-полезни и по-незнам си какви си. Може би е някакъв фетиш към хартията, може би към мастилото, може и да е мани-акална обсесивност, знам ли... Според мен не е нормално човек да е толкова назад-ничав.

Също така, не зная защо смятате, че хората, които не харесват или не четат книгите ви (блога ви)/не споделят вашите възгледи/просто не са съгласни с вас по някой въпрос, са прости, глупави, комунис-ти, паразити, свободомразци, антидемокра-ти, (друг обобщителен argumentum ad homi-nem). Бъдете малко по-толерантен към чуждите мнения; нали само това повтаряте по чужд адрес, а въпреки това не го прила-гате в своята аргументация. Така приличате на лицемер (не, всъщност наистина сте такъв!). Ангел Грънчаров каза: Простете, а защо така фриволно ми приписвате, че съм бил смятал, "че хората, които не харесват или не четат книгите ви (блога ви)/не споде-лят вашите възгледи/просто не са съг-ласни с вас по някой въпрос, са прости, глупави, комунисти, паразити, свободом-разци, антидемократи (друг обобщителен argumentum ad hominem)? :-) За да ми при-пишете такова нещо явно имате някакъв доста коварен предразсъдък спрямо мен; или пък говорите наизуст, понеже някаква емоция спрямо мен Ви тласка в тая посока.

Изобщо излиза, че за много долен, прост и дори лицемерен човек ме смятате или, другояче казано, твърде много ме подценявате и се опитвате да ме предста-вите за такъв, какъвто по някакви си Ваши причини Ви изнася да съм, но едва ли съм точно такъв. Един вид работите за моя неверен, неадекватен публичен образ. Знаете ли как се нарича това? Човекът неволно в такъв случая ще се запита: а Вие, простете, какво правите, какво търсите в блога на един толкова "долен, прост и дори лицемерен човек"? :-)

Прочее, така не бива да се прави, така порядъчните хора не правят, не си позволяват да допускат такова едно отно-шение към една личност... Запомнете от мен: по презумпция всяка една личност заслужава безусловно уважение – дори и изобщо да не ви харесва, както очевидно е в случая...

А в случая, като се мъчите да ме покажете в толкова неблагоприятна светли-на, Вие, не знам дали си давате отчет за това, волно или неволно се стараете да ме дискредитирате не само като личност или като писател. Аз, драги човече, съм българ-ски учител, и ако бях такъв, какъвто на Вас Ви се чини, отдавна не би трябвало да имам място в българското училище... Отговорният човек винаги би трябвало да си дава сметка за това какво именно казва по адрес на друга личност...

И второ: не са толкова много бъл-гарските книги, в които се пише за нови подходи в образованието и пр. Такива изг-лежда изобщо няма. За преводните не говорим. Тъй че пак, без дори да сте пог-леднал книгата ми, дръзвате да издадете присъда, че тя е непотребна...

Няма да тълкувам такова едно от-ношение, въпреки че то говори много. Всеки сам може да си го изтълкува – стига да има известно съзнание за чест...

НЯКОИ ПОЗАБРАВЕНИ ПОДВИЗИ НА КУЛТУРНОТО ПИЯНДЕ ВЕЖДИ РАШИ-ДОВ, УСЪРДЕН ВЪЗРОДИТЕЛ НА СОЦИ-АЛИСТИЧЕСКОТО “ИЗКУСТВО”

август 21, 2012

И на мен ми е интересно да чуя

коментар от Веждито по случая с Pusy Riot. Дори тук не става дума, че на мен или някой друг му интересно. Като български минис-тър на културата той е длъжен да го напра-ви. Разбира се ако има кой да го попита.

Аз не съм забравил, че 1999 г. Веждито беше най-гласовитият поддръжник на Милошевич и по път и над път громеше натовската намеса в Косовския конфлит. Чак сълзи му течаха от очите като се въз-мущаваше от “националното предателство”, извършено от правителството на Костов, дало коридор на натовските самолети и отказало същия на руските. Кълнеше, че сто години напред нямало да можем да поглед-нем братята си сърби в очите и т.н и т.н. Е, вече сме в НАТО и ЕС благодарение подк-репата, която им оказахме през 1999, а този човек е министър в кабинета на демократа Бойко Борисов. Каква ирония на съдбата!

Покрай Веждито между другото за пръв разбрах що за човек е Бойко Борисов. Когато Бойко се появи от нищото като гла-вен секретар на МВР в едно от първите си публични изказвания заяви, че от сега ната-тък няма да допусне и косъм да падне от главата на полицай. Бях силно впечатлен от тази клетва, признавам си.

Само че няколко дни по-късно пия-ното Вежди удари полицай, изпълняващ служебните си задължения. Очаквах реак-цията на железния главен секретар с инте-рес. Ами оня се покри като лалугер и тогава

за първи път ми стана ясно, че е поредният въздух под налягане.

Иначе после за подвизите си Веж-дито като достоен и заслужил българин получи и орден “Стара планина” от Първа-нов. Халал да му е!

Написа: DIMITROV D.

ЩЕ СЕ НАМЕРИ ЛИ БЪЛГАРСКИ ИЗДА-ТЕЛ, КОЙТО ДА ДРЪЗНЕ ДА ИЗДАДЕ КНИГА ЗА БЪЛГАРСКОТО ОБРАЗОВА-НИЕ?

Днес-утре довършвам последните редакции и корекции в текста на новата си книга за "освобождаващото образование", а също и предпечатната й подготовка (всички тия неща, от немай-къде, си ги правя сам). И книгата е готова... за да отиде в чекме-джето, където да отлежава. Пари нямам за издаването й. Да беше друга книга, би могла да почака. Но тази не може да чака изобщо. Това е книга за най-тежките проблеми на образованието на децата ни - и тя, по моето дълбоко убеждение, може да спомогне много за решаването им. Престъпление в такъв случай е книгата да стои неиздадена - след като може да е много полезна не само на учителите, но и на младите хора, на учениците, на образователните мениджъри, на родителите, на всички. Какво да правя, как да я издам?

Ще каже някой, разбира се: ами какво ти пречи да я издадеш в интернет? Аз това, разбира се, ще го сторя съвсем скоро. Но неотпечатаната на хартия книга, незави-симо от всичко, за мен е недействителна книга: книга означава да можеш да я хванеш в ръка, да я разлистиш, да я помиришеш дори. Тя, една книга, едва тогава получава своето битие, едва тогава оживява, започва действителния си живот. Книгите живеят като хората, а за да почнат да живеят, тряб-ва да се родят най-напред. Аз лично смя-там, че книги на хартия ще се издават вина-ги. Именно по указаните причини. Книгата,

съществуваща само в компютри или в ин-тернет е нещо като подухване на вятъра, нещо като мираж, като фикция: има я, ама всъщност я няма. Уж я има, ала я няма. Компютърът и интернетното издаване на книги са средства, но те не могат да заме-нят автентичното битие на книгата. Която е нещо субстанциално за човека: като хляба, като водата, като... лъжицата, като дрехите, като ей-тия всичките неща, без които не може. Да, може да се яде и с ръце, без лъжици, ама все пак друго е да има лъжица. Но не това ми е темата тук. Казах го между другото.

Та какво да правя: как да изобретя начин книгата ми да се роди в истинския свят? Щото, повтарям, сигурен съм, че може да е полезна на много хора. Не зная какво да правя вече. В пълно безсилие съм. На път съм да се отчая съвсем. Човек се блъс-ка, блъска се цял живот, ефект никакъв. У нас, за жалост, е така. То затуй май повече-то хора нищичко не правят, а само чакат, мърморят и искат нещо да им се даде наго-тово. Да, ама аз не ща да бъда като тях. Не мога да съм като тях. Но какво, какво да правя?! Безпътицата, затъването в безпъ-тица не е нещото, което да може да ме задоволи. Нещо трябва да измисля. Но какво?!

Хрумва ми в тоя момент следното. Пари за издаването на книгата си не мога да намеря. Да моля, да искам – не, не става така, хората са бедни, нямат, а пък тия, дето имат пари, за тях книгите явно са нещо съвсем непотребно и излишно, сигурно е така, и затова не дават, не щат да помогнат. Та в пълното безсилие нещо да измисля решавам да направя ето това, което, про-чее, се е правило в такъв случай от векове насам: авторът, като напише книгата си, почва да си търси издател. Почва да праща ръкописа на разни издатели. Някой от тях може и да оцени книгата му и да му я публи-кува. В нормалните страни всеки си гледа работата: авторите пишат книги, издателите ги издават. У нас нищо не е както трябва да е: у нас авторът сам си блъска главата как да си издаде книгата.

Та затова и аз ще си устроя експе-римент този път: ще изпратя ръкописа на книгата си до колкото се може повече изда-тели. До, до поне 10-тина ще я изпратя де. Иска ми се да разбера: ще се намери ли поне един български издател, който да дръзне да издаде една книга за българското образование? Една книга, която, вярно, не е написана от някаква знаменитост "с име", от някой прочут и именит човек, аз не съм нито Недялко Йорданов, нито Азис, нито бай Вучков, затуй съм написал книга, издаване-то на която не гарантира мигновена печал-ба. Но пък за сметка на това книгата ми е написана от човек, който цял живот е рабо-тил за българското образование, който живота си е дал за българското образова-ние - и затова познава до болка това, за което пише. Интересно ми е дали ще се намери такъв издател, издател, който да

издаде книга на такъв автор като мен. Щото аз имам злата орис предимно сам да си издавам книгите. Като изключим първата и втората ми книга всичките ми книги съм си ги издал сам, за свои средства, на свой риск. Не зная защо е така.

Може би причината е тази, сега от-кривам, като се замисля, че сам не съм пращал ръкописите на книгите си на изда-тели от много години наред. Не вярвайки, че ще намеря издател на своя книга, аз и не съм им пращал, нито пък съм ги молил. А, да, вярно, преди две-три години пратих ръкопис на една своя книга на издателство "Ентусиаст". Те честно ми отвърнаха, че не няма да я печатат, щото не вярвали, че ще спечелят пари от такава една книга. Фило-софска книга. Да си философ в нашето отечество е страшна прокоба. Да си мислещ човек, следователно, също е страшна про-коба в отечеството ни. Простак да си в отечеството ни обаче сигурно е голямо щастие. Не знам как е. Не ми е дадено да знам...

Та днес-утре ще седна и ще напи-ша едно писъмце и заедно с него ще пратя ръкописа на книгата си до поне 10 най-авторитетни и патриотични издателства. Ще им предложа да издадат една книга за бъл-гарското образование, като ще им упомена, че българското образование от години се намира в страшна криза и катастрофа, в същинска агония. Ще ги призова да започ-нем да опитваме да спасяваме българското образование. Ще апелирам към съзнанието им за дълг. Ще им изтъкна, че на тоя свят парите и печалбите не са всичко. Че има и по-важни неща от тях. А може изобщо да не из казвам тия неща в съпроводителното писмо, щото има опасност да им помогна по-лесно да решат теста, който им устрой-вам. Т.е. ако много дрънкам и обяснявам, може сам да проваля теста си. С две-три кратки изречения ще им пратя ръкописа си. Нищо повече. Никакви обяснения. И ще чакам. Таман иде началото на новата учеб-на година. У нас за училището и за образо-ванието всички се сещат само два пъти в годината: на 15 септември и на 24 май. Във всички останали дни никой не се сеща за тия така "непотребни" неща. Та искам да кажа, че в напълно подходящ момент ще си устроя своя тест до българските издателст-ва.

Много ми е интересно обаче дали някой ще откликне. Съмнително е. Не гово-ря за това да приеме да издаде книгата, не съм чак такъв изоглавен оптимист, а само за това дали ще откликне, в смисъл, дали ще отговори с две думи на писъмцето ми. Ето това ми е интересно да разбера. За другото знам. Ще видим. Вече не очаквам никакви изненади. Падението на нравите у нас е колосално. И шествието на глупостта е неизмеримо. Ето затова дори не очаквам някой издател да ми отговори на офертата, но какво ми пречи да проверя дали ще стане точно така?!

КОГАТО ЦЪРВУЛИ ДОЙДАТ НА ВЛАСТ ТЕ СЕ ПРЕВРЪЩАТ В БОТУШИ…

... Когато цървули дойдат на власт те се превръщат в ботуши… (Славомир Генчев. Антидот)

И КАКВО, ПРОМЕНИЛИ ЛИ СМЕ СЕ С НЕЩО ОТ ВРЕМЕТО НА БОТЕВ ИЛИ СМЕ СИ ВСЕ СЪЩИТЕ: УНИЗЕНИ РОБИ, ТЪР-ПЕЛИВЦИ, ПРИМИРЯВАЩИ СЕ С ВСИЧ-КО?!

Нашият народ е достигнал до та-кова гнуснаво скотско положение, щото аз не зная какво още по-голямо зло може да съществува на света, което да го накара да се стресне и да протестува против своите скотски теглила. Тук се подиграват с имота ти, с живота ти, с труда ти, с децата ти и с най-свещените предмети на твоето човешко съществувание, а ти мълчиш като риба, търпиш като вол, молиш се Богу като най-последния грешник и чакаш второто дохож-дане на Месия, за да добиеш награда за своите страдания! Какво искате от подобен народ?! Той е роб, и е роб безусловен!

Хр.Ботев

ПЛОВДИВСКАТА ОБЩЕСТВЕНА ТЕЛЕ-ВИЗИЯ ИМА ЛЮБОВТА НА СВОИТЕ ЗРИ-ТЕЛИ, ДОВЕРИЕТО НА ХОРАТА, А ТОВА СА БЕЗЦЕННИ НЕЩА

август 19, 2012

Във връзка с финансови трудности на една авторитетна и уважавана от плов-дивчани медия – Пловдивската обществе-на телевизия – за които научих тази сутрин от публикация в нейния сайт се налага да реагирам и аз някак, да помогна с каквото мога; ето моето писмо до ръководителя на медията, до г-н Евгений Тодоров, с когото,

по благоволение на съдбата, имам честта да се познавам от много години:

Здравей, г-н Тодоров, Научих за това, което се е случило

когато ПО-ТВ е съобщила пред зрителите си факти за своето финансово положение. Позволих си веднага да запозная и чита-телите на моя блог с публикацията от сайта на телевизията, както и да призова който с каквото може да помогне. Винаги съм смятал, че създадената от теб телеви-зия е явление, така да се каже, на “медий-ния фронт” в България – и че е голяма чест за нас, пловдивчани, че тази телевизия възникна, съществува и оцелява вече тол-кова години в нашия хилядолетен, в нашия вечен град.

Разбира се, запитах се най-напред аз с какво мога да помогна. За жалост, по-неже аз самият съм затънал в крайно непе-челивши във финансово отношение предп-риятия – продължавам да издавам вече четвърта година философското списание ИДЕИ, още и вестник ГРАЖДАНИНЪ, а също така издавам, предимно за своя смет-ка, чрез заеми, и книгите си – не мога да отделя за момента някакви пари, за да помогна на обичаната и от мен телевизия. А ми се иска да помогна с каквото поне мога. С труд или с някакво съдействие ако мога да помогна нещо, моля, готов съм, ще го сторя. Много мислих тази сутрин с какво мога да помогна и ето, накрая, чини ми се, измислих нещо. Само дано не се оцени това, което измислих, като “подъл рекламен ход”, но хора всякакви, нека кой както иска да възприеме това, което смятам ето сега да ти предложа.

Аз съм човек четящ и пишещ и у мен, в моя дом друго комай няма освен книги – и списания. Да продава човек у нас и в наше време книги и списания е крайно откачено занимание, с което моя милост обаче, както подобава за такива като мен, се занимава от години. Ако поне малко от малко се продаваха книгите и списанието ми, тогава бих могъл да отделя нещичко и да помогна на твоята медия. За жалост това съвсем не е така. И понеже, както се оказва, и в наши дни делото за спасяването на давещите се е дело предимно на самите давещи се, ето какво ми хрумна да ти пред-ложа; дано само, моля се, то да не прозвучи прекалено грозно:

Хрумна ми да подаря на Пловдивс-ката обществена телевизия от всеки досега излязъл брой на списанието – а досега излязоха вече 8 броя, тия дни ще излезе 9-тата книжка! – по 50 екземпляра от всеки брой, т.е. по няколко пакета от всеки брой. Като ви ги докарам тия пакети, общо 500 екземпляра от списанието – а това може да стане още утре – вие да обявите от екрана на телевизията, че имате такъв странен подарък и да призовете зрителите си, който иска да си купи от списанията, да заповяда да го стори, като всяко списание ще се продава с 50% отстъпка, т.е. на половин цена (и зрителите, и читателите ни са в тежко положение, та затова нека и тях да пощадим с каквото можем). Струва ми се, че може да се явят хора, които да пожелаят хем да се снабдят на изгодна цена със списанието, хем да помогнат на любимата си медия, именно на ПО-ТВ. Тази ми е идеята. Дано не звучи неприлично.

Да пресметнем, ако се получи за-мисленото, крайния финансов резултат: нашите списания струваха първите броеве по 3 лева (евтиния!), а сега са по 5 лева; на половин цена, смятай по 1.50 и по 2.50 лв., някъде към 500 екземпляра мога да ви подаря, ето, кажи речи едно 500-700-800 лева могат да се получат в крайна сметка. Това ще бъде, така да се каже, моята лепта за любимата на пловдивчани телевизия. В която много пъти съм участвал в предава-ния през годините, на която много съм за-дължен, щото ми е помагала в трудни мо-менти (ти си ми помагал де, не толкова самата телевизия!), поради което чувствам като свой дълг с нещичко да помогна ето в тоя момент. Убеден съм, че твоята медия ще издържи и сега, щото има най-важната опора: любовта на своите зрители, довери-ето на хората, а това са безценни неща, те цена нямат и с пари не могат да се измерят, камо ли пък да се купят.

Това исках да ти кажа. Дано пред-ложението ми наистина не прозвучи грозно. Има ли къде да докарам списанията, само това ми кажи: къде да ги докарам, къде ще е удобно? Ако имаш познати книжари, погово-ри с тях, аз на тях да докарам тия 500 книж-ки от списанието, в техните магазинчета да се осъществи необичайната акция, пък те после да преведат парите на телевизията. Само това ми кажи. А иначе подаръкът от мен ПО-ТВ го има. Само кажи къде да го доставя. Таман да си освободя известно пространство в апартамента като ти подаря тия списания! С уважение: Ангел Грънчаров ЗАБЕЛЕЖКА: Ето едно мое по-раншно писание, от което можете да разберете какво за мен е ПО-ТВ: Пловдивската обществена телевизия е значим, уникален феномен на българс-кия медиен “фронт”

ОБИКНОВЕНИ ХОРА ПОМАГАТ ФИНАН-СОВО НА ЛЮБИМАТА СИ МЕДИЯ, НО ВЛАСТНИЦИ, БОГАТАШИ И БИЗНЕСМЕ-НИ – ТВЪРДО НЕ!

август 19, 2012

Чета на сайта на Пловдивска об-ществена телевизия покъртителен текст под заглавие Кой ни подкрепя?. Ето го преко-пиран целият текст, важно е да се прочете от колкото се може повече хора; става дума за състоянието на една най-авторитетна медия, към чийто ръководител Евгений Тодоров имам пълно доверие – и към който от години храня истинско, неподправено уважение:

Тези дни си направихме един екс-перимент. Извадихме на показ финансовите си проблеми. Зрителите обаче не знаят, че няма българска медия, която да се самоиз-държа без да бъде подпомагана от властта или от нейни подставени лица, а в други случаи от разни икономически и криминални групировки. Отдавна е ясно, че от медии не се печели, но затова пък може да се прода-ва влияние.

Някои пловдивчани се опитаха да злорадстват на наш гръб – главно в интер-нет, много стойностни хора обаче ни подк-репиха. След малко ще качим по-горе в сайта подборка от зрителски мнения.

Пишем тези редове, за да благо-дарим на всички, които по един или друг начин искаха да ни помогнат. Беше много вълнуващо когато идваха пенсионери с по 2-3 лева в ръка.

Дойде бившият депутат Христо Марков и остави всичко, което имаше в портфейла си.

После госпожа Сотирова – тихо-мълком остави сигурно половината си пен-сия и изчезна преди да й благодарим.

Дойде Владимир Тодоров – брат на наскоро починалия пловдивски летопи-сец Тошо Африката и остави 20 лева – 10 от него и 10 от мъртвия Тошо…

Много хора просто звъняха по те-лефона и питаха с какво да ни помогнат. Беше ясно, че от повечето от тях не е мо-рално да искаме.

Вече сме сигурни, че трябва да из-държим. Заради тези, които вярват в нас.

Виждат ни недостатъците – те са толкова много, но виждат и това, което другаде не се намира.

Не се обади обаче нито един биз-несмен. След като 15 години водим борба в подкрепа на бизнеса.

Не се обади нито един политик. След като повечето са минали през студио-то ни и са получили някакъв медиен ком-форт.

Не се обади нито един общински съветник. Нито един служител на Община-та.

Да са живи и здрави. Бог гледа. Дотук е текста, който приведох от

сайта на ПО-ТВ. Това е написано на техния сайт вчера. Аз също искам да помогна с каквото мога на медията. Днес ще напиша писъмце до ръководителя й. А сега призо-вавам читателите на тоя блог: ако може някой с нещичко да помогне, нека го стори! Кой с каквото може да помогне нека да помогнем, защото за Пловдив е чест, че има такава медия – и че тази медия оцеля в значително по-тежки времена, но ето, уви, оказва се, и сегашните времена явно не са по-леки, щом е на ръба на оцеляването. Винаги съм се чудил какви подвизи върши г-н Тодоров, че успява да съхрани медията си вече толкова години, но едно мога да кажа съвсем честно: покланям му се за това, което направи, което продължава да прави! Това мога да кажа засега тук…

И НИЙ КАТО PUSSY RIOT НЕ ЩЕМ ДА ЖИВЕЕМ В НА ПУТИН "РАЯТ" – ИЛИ В НА ПУТИН РАЙХЪТ!

Невероятно мощен по изразител-ните си възможности е българският език обаче, спор няма в това! Както е и при всеки друг език де. И така, Иво Инджев, известен със своите остроумни и духовити игросло-вици, е превел Pussy Riot ето така: ПУТИ(н) РАЙЪТ, или, иначе казано, на Путин ра-йът; аз добавям, че може да се преведе и като на Путин райхът. Фамилията на рус-кия самодържец на български звучи не съвсем благовъзпитано, щото руската дума "путь", от която иде туй Путин (един вид фамилията му намеква, че той, вождът, сочи пътят, така схващат фамилията на Путин руснаците!), на български обаче звучи като една широко използвана вулгар-на българска дума за обозначаване на женски полов орган, поради което, чини ми се, тоя руски диктатор никога няма да срещ-не подобаващо уважение у нас най-вече заради толкова грозно звучащата си на български език фамилия.

Може още много да се разсъждава около тия думички и нови производни да се направят – например за това какви сме именно ние, щом търпим да живеем безро-потно в този путински "рай"! – ама да спра дотук с разсъжденията си в тази посока, за да не зазвучи текста ми прекалено грозно и невъзпитано. Всяко нещо трябва да се прави все пак с вкус.

Та ето, ония момичета, които осъ-диха на две години каторга само защото си позволиха да кажат и изпеят, че не щат да живеят повече в рая на Путин, че не го щат тоя самия Путин и дори помолиха Богоро-дица да се смили над руснаците и да ги отърве от рая на Путин, та значи момичета-та от Pussy Riot станаха световна знамени-тост, а пък угодниците на руския диктатор го вкараха в пренеприятна история; ако не се бяха престарали, сега никой по света няма-ше да знае кои са тези Pussy Riot, а ето, сега целият свят знае. Така стават тия не-ща, аз затова писах вчера, че когато една власт загуби разсъдъка си, тя явно е осъде-на от самото провидение на гибел - и затова всичко, което прави такава власт, подпомага гибелта й. Това е започнало да се случва с Путинската диктатура, което е най-радостното около цялата тази история с осъждането на Pussy Riot.

А дали ще ходят на каторга тия момичета, е вече доста съмнително, макар че нима изобщо има в Русия човек, който да е искал свобода и да не е ходил на катор-га?! Та нищо чудно ще е и да отидат на каторга, щом са дръзнали да искат свобода-та си. В Русия, в тираничната империя, на която се покланят българските "русофили" - борците за българска свобода и независи-мост като Стефан Стамболов и Захари Стоянов ги наричат рубладжии – се счита за престъпление човек да обича свободата, ето, това показва и процесът срещу тия момичета. Така е било, така е, така и ще бъде, но хубавото е, че все повече руснаци, както се види, са се отдали на този сладък опиум на свободата, което и вещае края на империята на злото, на империята на тира-нията и на робството. В каквато Путин отно-во превърна тръгналата – през 90-те години на миналия век – към демокрацията Русия.

И в България неколцина протести-раха в подкрепа на Pussy Riot и против сталинисткото "правосъдие" в путинска Русия. В рая на Путин. В райха на Путин. Но общо взето възмутените от случващото се, възмутени дотам, че да излязат на улиците и да протестират, бяха малко. Или почти нямаше. И у нас, както и в Русия, влюбените в свободата, уви, не сме мнозинство, напро-тив, твърде малко сме. И затова си патим толкова. Станем ли повече, и родините ни ще се променят неминуемо.

Ето защо, понеже все пак сме тол-кова подобни страни, за нас, българските демократи, руските демократи, както и де-мократите от Украйна и другите ни братя по съдба, са именно наши братя и сестри. Тъй че това, което сега правят на Pussy Riot, би

следвало да го възприемаме сякаш на нас самите го правят, сиреч, грозно и подло е да се мълчи в такъв един момент. Затова моя милост подкрепи призива на Евгений Тодо-ров да се протестира и в Пловдив: виж Евгений Тодоров призовава младите в Пловдив да протестират срещу потъпк-ването на свободата в путинска Русия

Вчера се счепках във Фейсбук с русофили, които пък се бяха нахвърлили срещу "русофобите". Днес, ако имам време, ще извадя тази любопитна дискусия. Пово-дът е, че нашенските подлизурковци на Путин, тия, дето ги наричаме рубладжии, бяха дълбоко "възмутени" и протестираха заради това, че някакви "вандали" били освернили, представете си, паметника на "съветската армия-освободителка", като надянали маски на "наште освободители". Гнусна работа! Тия марка нямат, което пак ми говори ето за това: щом не мълчат, щом нямат разсъдък да замълчат, щом са се разпасали дотам, че нагло мърморят, явно Бог им е приготвил гибел – затова ги е и лишил чак толкова от разсъдък...

Та мисълта, главната ми мисъл в този коментар беше: и ний като Pussy Riot не щем да живеем в на Путин "раят" – или в на Путин райхът! Ето това трябва да осъз-наем. В това искат да ни превръщат руските мекерета, рубладжиите, нашите "русофили". Те не Русия обичат, те си обичат Путин, самодържеца. Техния боен другар от КГБ-ДС си обичат, милите! И ни пробутват лю-бовта си към кагебистката империя на са-модържеца Путин като "любов към Русия". Което е същинска гавра: кой най-много пати от деспотизма на Путин? Разбира се, че руснаците най-много са пострадали от този руски деспотизъм и империализъм, разбира се, че Русия най-много е пострадала. А след нея, непосредствено след руснаците и Русия, най-много сме пострадали от руския деспотизъм и империализъм ние, българите и България.

Най-голям душманин на българс-ката свобода и независимост е тъкмо наша-та двойна, че и тройна "освободителка", този е изводът, на който ни учи българската история. (Защо тройна ли? Ами нали руско-то Политбюро и КГБ ни освободиха от тира-нина Живков, нали те ни освободиха от комунизма?! Сега пък руснаците тайно ни "освобождават" от Европейския съюз и от НАТО, превръщайки ни в свой троянски кон в тия организации на свободолюбивите народи! Този е основният абсурд на нашето време, а коварството на на "освободител-ния" спрямо руски империализъм продъл-жава...) Учи ни на този извод, ако обаче не сме чели историята си с предвзети русо-филски очила, сиреч, с очилата на лъжата, на умилително-лъжливата русофилска митология, която са ни натрапвали в учили-ще. Нашите деца, за жалост, изобщо не са учили никога истинската история на Бълга-рия, а са били тъпкани главите им предимно с русофилски лъжи. Но това е друга, но съвсем немаловажна тема, по която пак

комай никой не казва истината, ако не бро-им неколцина луди като мен...

Та значи трябва да имаме дос-тойнството да признаем този извод на ав-тентичната българска история: най-голям душманин на българската свобода и неза-висимост е тъкмо нашата двойна, че и трой-на "освободителка". Ако искаме един ден да се наречем истински свободни хора, а не презрени роби. Ако искаме един ден да се наречем истински европейци, а не да про-дължаваме да си бъдем поклонници на азиатския, на ординския, на хунския по дух руски деспотизъм и империализъм... ЗАБЕЛЕЖКА: Прочее, за ония, които си мислят, че пресилвам нещата, ето още едно свидетелство за това колко е страшен пъл-зящият тоталитализъм, който пълзи не само в путинска Русия, но и в бойкоборисовска България: Гари Каспаров може да бъде обвинен в ухапване на полицай. На мили-ционер де, какъв полицай, в Русия винаги е имало милиция, а не полиция. Представяте ли си: за да се разправят с бившия световен шампион по шах, противник на Путинския режим, го обвиняват, че бил ухапал мили-ционер! Не, това не е шега, истина е. И колко са нагли обаче путинистите: един, най-наглият от тях, бил се изказал по меди-ите, че трябвало да инжектират против бяс тоя милиционер, представяте ли си?! Таки-ва са. Правете си сметка с кого си имате работа. И не бъдете повече, моля, благо-душни като говеда. Или като овце. Работите са твърде сериозни...

ДНЕС Е ПРАЗНИКЪТ УСПЕНИЕ НА СВЕТИ ЙОАН РИЛСКИ, НЕБЕСЕН ПОКРОВИТЕЛ НА БЪЛГАРСКИЯ НАРОД

Днес 18 август е Успение на Свети Йоан Рилски. Най-великият светец на бъл-гарска земя, преподобни Йоан Рилски се родил около 876 г. в Скрино. Свети Йоан Рилски се подвизавал на много места, дока-то най-после се установил в прекрасната рилска планинска пустиня, гдето завършил

земния си живот през 946 г. и основал ма-настир, който съществува вече над 1000 години. Преподобният Йоан Рилски е обя-вен за изключителен небесен покровител на българския народ и се ползва с народната благовейна почит в България.

ЕВГЕНИЙ ТОДОРОВ ПРИЗОВАВА МЛА-ДИТЕ В ПЛОВДИВ ДА ПРОТЕСТИРАТ СРЕЩУ ПОТЪПКВАНЕТО НА СВОБОДАТА В ПУТИНСКА РУСИЯ

август 18, 2012

КЪДЕ СТЕ, ПЛОВДИВСКИ МОМЧЕТА И МОМИЧЕТА? Автор: Евгений Тодоров, писател, журна-лист, ръководител на Пловдивската общес-твена телевизия?

В Русия осъдиха три момичета на по две години затвор. Става дума за групата „Пуси райът”. Вината им е, че направили „пърформънс” в една църква. Казано по-ясно – избъзикаха се с бащицата на Русия, с Путин.

В една демократична страна така-ва присъда не може да бъде издадена. Включително в България. В България даже може да протестираш срещу руския съд. Няма да те бият – най-много да те поканят да си тръгнеш.

Протести има в целия свят. Поли-тици и хора на изкуството казват каквото мислят. В София даже пак млади хора се събраха около паметника на Съветската армия и направиха своя пърформънс.

Някой да е чул някой да протести-ра в Пловдив? Във Великия град, оцелял 8 хиляди години? Градът, в който паметникът на съветския войн се гуши не в парка, а доминира над целия град?

Къде сте, пловдивски момчета и момичета? Защо не правите флаш-моб или каквото там му викате? Защо не вдигнете глас в защита на своите руски връстници, които просто са изпели и изтанцували нещо

на неподходящо място и свободата им е отнета за две години?

Нали Ботев, дето го „изхвърлят от учебниците”, също се е борил за свобода? Ако беше жив той, какво ли би казал?

Е, свободата е абстрактно понятие, иска се малко интелигенетност, за да раз-береш, че понякога не трябва да се мълчи – макар жертвите да са на хиляди километри. Затова Ботев –ако не той лично, поне него-вите другари, са се вълнували и от съдбата на Парижката комуна.

Свободата не е само да можеш за теглиш филми без пари.

Много по-лесно е да излезеш и да викаш „Циганите на сапун” или на стадиона „Съдията – педераст”. Или във фейсбук да пишеш „Мрете курви–предатели!”

Къде сте, пловдивски момчета и момичета?

Ето – Альоша е до вас, по-точно над вас. Пишете си в групите и отидете, както правят в София. За пет минути поне. Не е задължително да драскате.

Къде сте и вие, пловдивски рокери – рицари на свободата? Няма да си мръд-нете задника – защото дядо Николай, прия-телят на руския патриарх и голям поддръж-ник на Путин, ще ви се скара.

Къде сте рокаджии, които ми за-сипвате пощата със спомени? Не виждате ли, че онова време, когато бяхте забранени и гонени, се връща – засега в Русия.

Интересно какво мислят българс-ките и пловдивските политици? Мислят по европейски или гледат да не се наврат между шамарите? Да не би Газпром, при-мерно, да не даде обещаните пари на ЦСКА.

Пловдивската телевизия е първата институция под тепетата, която официално изразява своя протест срещу присъдата над трите руски момичета.

Правим го не защото не обичаме Русия. Точно обратното. Правим го, защото ако мълчим, това би било предателство срещу паметта на най-светлите на умове на руската култура.

Които не биха мълчали.

ЗАБЕЛЕЖКА от мен, А.Грънчаров: Подкре-пям призива на г-н Тодоров. Сам бих участ-вал в едни такива протести – нищо че не съм млад…

ЗА ЛЪСКАВАТА ШАРЕНИЯ ПО ВЕСТНИ-КАРСКИТЕ БУДКИ – И ЗА ОБРЕЧЕНОСТ-ТА НА ПОШЛОСТТА

Аз рядко, общо взето, се спирам пред вестникарски будки, но ето, вчера се спрях; не само се спрях, но и дори си купих един вестник. Е, щом стана дума, ще кажа и кой вестник си купих. Купих си в-к СВОБО-ДЕН НАРОД, купувам го тоя вестник, той излиза отскоро, не крия, имах надежди, че ще бъде по-различен, по-солиден, сериозен вестник, но, за жалост, излезе, че и той все повече се чалгизира напоследък; пък и по-голямата част от писанията в него са все по-безидейни, безсъдържателни, кухарски. Но това е друга тема, не за това почнах да пиша тоя свой "репортаж". Думата ми е за нещо друго.

Та спирайки се пред вестникарска будка понякога разглеждам шаренията, която е наредена там. Та така и вчера. Гледам: купища вестници и списания, от шарено по-шарено, кое от кое по-шарено! От лъскаво по-лъскаво – или бляскаво. И наши, и чужди вестници и списания, всякак-ви. Примамливо гледат, а пък за заглавията да не говорим: разнообразие, че главата да ти се замае. Всякакви списания вече си имаме: за каквото и да се сетиш, има списа-ние за него. За лов, за риболов, за плетене, за врачки, за магии, за извънземни, за зем-ни, за небесни явления, за подземното царство, за политика, за икономика, за биз-нес, за... хурката на баба ти да потърсиш списание, е, и такова списание няма как да не го намериш. Да не говорим пък колко много са списанията за ядене, а също така и... за отслабване, за фитнес, за спортува-не, то тия неща си вървят заедно, ръка за ръка. Е, разбира се, има списания и за цици, как да можем да минем без списания за цици?! И за гъзове има списания, не само за цици, как ли пък ще минем без списания за гъзове?!

За всичко има списания, за авто-мобили, за велосипеди, за каруци, за ками-они, за трактори, за комбайни, за косачки, за всичко. И то от шарени по-шарени. Ако обаче си дадеш парите за някое списание или пък само го вземеш от сергията да го разлистиш (за да не прави купувачът това,

да разлиства и разглежда без да плаща, повечето списания предвидливо са запеча-тани в найлон, та да можеш да го разглеж-даш само след като го купиш!), та значи ако го разлистиш някое списание, ще откриеш, че съвсем напразно си си дал парите. Зато-ва съвсем правилно опаковат списанията в целофан, щото разгърне ли някой списание-то преди да е платил, после и без пари да му го даваш, едва ли ще го вземе.

Та стоя и гледам туй изобилие и пиршество и една мисъл ме владее: горките дървета, горките гори, които нахалост са отсечени, за да се произведат тия боклуци, горката хартия, която е станала зян, е зяно-сана без особен смисъл! Това си мисля най-вече, какво друго да си мисли човек в такъв случай. И още едно нещо си мисля: това, че нашето списание, именно списание ИДЕИ - казвам "нашето", понеже двама-трима чове-ка го издаваме, та затова – та значи това, че нашето списание го няма по сергиите и будките за вестници и списания, това, че му е отказано само на нашето списание да е на будките и сергиите, съвсем, ама съвсем не е случайно, напротив, съвсем закономерно е. Ето защо.

Ами не му е мястото там. Сложат ли нашето списание там, то веднага ще се открои сред тия шарени боклуци, дето са наредени там. Нашето списание е стойнос-тно, и появи ли се то там, ще се появи ма-щаб, мярка за сравнение, според която ще блесне цялата нищета и нищожност на шаренията, която ни залива. Имам предвид шаренията на чалга-вестниците и на чалга-списанията, дето са по сергиите. За да нямат възможност читателите да сравняват и по този начин да могат да открият кое колко струва, та затова на нашето списание е отказано и забранено то да бъде разпрос-транявано по сергиите. Само на него е забранено и отказано. На никое друго не е забранено и отказано. Това за какво може да ви говори? Ами че нашето списание е оценено като опасно, затова му е отказано и затова е забранено! Появи ли се то там, край, отива по дяволите цялата тая система на чалга-журналистиката, чалга-списанията, чалга-книгите, на цялата буклукчива шаре-ния, що ни залива и дави отвсякъде.

Ето затова е забранено нашето списание. Което, както и да го погледне човек, е твърде висока оценка. Да не си сред тая медийна напаст, да си признат за нейн прогонен, нежелан, опасен контра-пункт, е голяма чест. По-голяма чест от тази не сме могли и да си пожелаем, ето, осени ни. Тъй че тия, дето забраняват, дето отказ-ват на нашето списание да бъде разпрост-ранявано сред цялата онази лъскава, ала пошла гмеж, показаха, че имат ако не акъл, то поне нюх.

Не можем да ги виним, пазят си хляба хората. А представете си, че всички почнат да купуват нашето списание – щото то заслужава това! – и престанат да купуват онази блудкава шарения?! Затуй трябва списанието ни да бъде крито, а най-добре

от всички и задушено, убито! Тази е целта. Въпросът, оказва се, е на живот и смърт. Е, и ние ще се борим докато ни стигнат силите. Вярно, неравни са ни силите.

Но има нещо друго, което ни прави силни: истината е с нас. И духът ни подкре-пя! Същият тоя прогонен, нежелан, прези-ран от тълпата дух е с нас. Което говори много за ония, които разбират за какво става дума...

ЗАЩО НИЕ, БЪЛГАРИТЕ, СЕ ПАЗИМ КАТО ДЯВОЛ ОТ ТАМЯН ДА ПОДКРЕПИМ ОНИЯ НАШИ СЪНАРОДНИЦИ, КОИТО ПРАВЯТ НЕЩИЧКО?

18 август

От много време, но напоследък все по-често в блога ми идва да коментира един човек, който нарича себе си “Румен Бър-цов”; коментира той много интензивно и пише едни такива твърде задушевни и лични неща, за това как живее и прочие, как страда, как се мъчи и т.н. Твърди, че бил изгонен отвсякъде, щото, предполагам, са оценили коментарите му като “спам”, та затуй се е приютил при мен, щото аз така не мисля, това, което се е откъснало от сърце-то на даден човек, не може да е “спам”. Разбира се, никой не обръща внимание на коментарите му, макар че е възможно даде-ни хора да се зачитат в тях; аз съм от тези последните.

Даже в един момент, признавам си, си помислих, по своя си обичай, дали да не ги публикувам отделно, като отделни пос-тинги, тия сърдечни коментари, но, призна-вам си, това изисква твърде много редак-торска и коректорска работа; аз държа всичко, което се публикува в моя блог, да е изрядно оформено, а неговите коментари изобилстват с грешки; за жалост, нямам време да редактирам, нещо повече, напос-ледък съм така зает, че даже нямам време и нередактирани, по изключение, да публику-вам отделно коментарите на тоя страдалец.

Та във връзка с всичко това тази сутрин ми се удаде възможност да се обър-на с няколко думи към Румен; ето какво му написах, щото наистина е крайно изнервящо всички да си мълчат, а ти да си изливаш сърцето всеки ден, да пишеш, така да се каже, с кръв от сърцето, а пък всички да мълчат, сякаш не си човек, а някаква вещ; това съм го усетил много добре и аз, на

основата на собствените си преживелици в интернет, та ето затова реших да му напиша нещичко; ето какво написах там, под една поредица от негови покъртителни комента-ри:

Румен Бърцов, това, което пишеш, е твърде интересно, добре е, че пишеш и документираш чувствата и мислите си, но знаеш ли какво: защо не опиташ сам да си направиш свой блог? Чудесно ще бъде, блогът си е медия, а мислите ти ще получат заслуженото, подобаващото място. Мога да ти помогна да си направиш блог, ако искаш. Не те пъдя оттука, не си мисли това, моля те, нямам нищо против да пишеш и тука коментарите си, пиши, но и да имаш свой собствен блог е една добра според мен идея, тъй че помисли.

Аз само я подхвърлям, пък ти ре-шавай. А иначе пиши и тука, много хора те четат, а това, че мълчат, не значи, че са безразлични; когато мълчат, това означава, че са съгласни с теб; ний, българите, сме такива, когато сме съгласни с някой, ще замълчим, а когато не сме съгласни, ще се обадим и ще кажем, че “това не е така”; а ако пък ни запитат как е, едва тогава ще замълчим, щото ние прекрасно знаем, че дадени неща не са така, ала как са при това съвсем не знаем – но не се смущаваме от това, а отричаме ли отричаме.

Когато обаче сме съгласни, мъл-чим, та да не би, не дай си Боже, да си помисли този човек, че го подкрепяме; ний, българите, се пазим като дявол от тамян да подкрепим ония наши сънародници, които правят нещичко. Не знам дали си забелязал това: мълчим, та белким нашенците, дето правят нещо, се провалят непременно. Да подадем ръка пък на някой паднал, да ка-жем добра дума на някой, който страда, това за нас също е крайно неприятна рабо-та, на която са способни малцина от нашите сънародници, а повечето се правят на уда-рени и важни когато попаднат в такава ситуация и се преструват, че нищо не са забелязали. Защо правим така ли? Ето това е чудно, но аз съм разбрал сега-засега следното: правим го това несъзнавано, то е нещо като наш най-характерен български рефлекс.

А защо сме точно такива е инте-ресно да се разбере; нека да помислим ако искаш, но аз това съм го забелязал, че е точно така на собствения си гръб, тъй че не мога да се лъжа или заблуждавам. Което човек е усетил на собствения си гръб, със собствената си кожа, няма начин да не е истинско или реално. То дори е най-реалното… най-истинското… така ми се чини на мен, ти как мислиш?

ВИДЕОЗАПИСЪТ НА ФАРСОВИЯ "СЪДЕ-БЕН ПРОЦЕС" НАД МОМИЧЕТАТА ОТ PUSSY RIOT (ПЪЛНА ВЕРСИЯ)

(Клипчето може да се чуе в блога)

КРАТЪК МОЙ КОМЕНТАР: Заслужава да се гледа (записът трае повече от 3 часа) поне-же много може да се разбере за човешката ситуация, в която се намират съвременни-ците ни в днешна Русия; много може да се проумее също така и относно това какви са разновидностите на разпространеното съзнание в Русия в наше време...

Процесът е изцяло политически, но поразителна е най-вече глупостта на тия, които са го поръчали и провели, е колосал-на: човешкият ум не може да побере как е възможно една власт да прояви такова удивително малоумие!

Което и показва, че властта на Пу-тин в Русия е обречена: на ония, на които Господ е приготвил гибел, на тях той най-напред им отнема разсъдъка; обезумялата от арогантност, от безочие тиранична власт сама подготвя гибелта си – с всичко, което прави. Обскурантизмът на талибанстващото кагебистко "православие" и лицемерието на прислугващата на кагебисткото самодържа-вие съдебна власт са симптоми, потвърж-даващи верността на горната констатация. ЗАБЕЛЕЖКА: Публикувах същото и в моя рускоезичен блог: виж Видео: фарсовый "судебный процесс" девушками Pussy Riot (полная версия) с моим коментарием

ЗАПОЧНА МАСОВ ТЕРОР ВЪРХУ ИНА-КОМИСЛЕЩИТЕ В ПУТИНСКА РУСИЯ: АРЕСТУВАХА ГАРИ КАСПАРОВ

Ваня Ангелова сподели снимка на Garry Kasparov:

Това е Гари Каспаров, колкото и да

не ви се вярва. Арестуван и натикан в поли-цейската кола извън съда, където тече процесът срещу Pussy Riot. Дори не е бил сред протестиращите. Срам!

Stoyan Mihalev сподели снимка на

Garry Kasparov: Започва масов терор върху инакомислещите в Русия на Путин. Големи-ят Гари Каспаров е поредната жертва. МОЯТ КРАТЪК КОМЕНТАР: Долу путинското самодържавие!

Долу кагебистката диктатура! Долу арогантната комуно-олигархия!

МОЛИТВА КЪМ СВЕТА БОГОРОДИЦА

Молитва към Света Богородица Благодарим ти, че сме живи и здрави! Благодарим ти, че бдиш над живота ни! Благодарим ти, че пазиш децата ни! Благодарим ти, че носим любов в сърцата си! Благодарим ти, че можем да се радваме! Благодарим ти, че бдиш над нас и ни пома-гаш! Бди над нас, за да бъдем по-добри! Бди над нас, за да ценим това, което имаме! Закриляй ни вовеки веков! Амин!!! Източник

НЯМА ДА ПРОКОПСАМЕ КОЙ ЗНАЕ КОЛ-КО ЩОМ СЕ ОСТАВЯМЕ ГОВЕДА ДА НИ ВОДЯТ...

Интервю с пастир от Родопите, който навършва 120 години:

- Каква е рецептата за дълголе-тие?

- Аз работя на чист въздух. Това е много полезно. Другото е, че вече 100 годи-ни аз казвам на говедата какво да правят, а не те на мен. Източник на изображението и текста, само заглавието изобретих аз...

ИМАМЕ БОЛ ПАРИ, ПЛАЩАМЕ ЛЮБИМ-ЦИТЕ НИ ДА СЕ ВОЗЯТ ЗА НАША СМЕТ-КА...

Източник на изображението

А КАК ВЪЗПРИЕМАТЕ ЕТО ТОВА ЗАГЛА-ВИЕ НА НОВАТА МИ КНИГА?

Продължавам да търся по-сполучливо и въздействащо заглавие... попаднах на това, как ви звучи пък то?

И още нещичко искам да кажа и попитам.

Една книга се ражда мъчително, ала току-що родена, може и да умре. Една написана книга, ако не бъде издадена на хартия, ако бъде захвърлена нейде непот-ребна, мигом, така да се каже, умира, бива убита...

Ще станем ли убийци на книги, убийци на мисли, убийци на мислители?! Дали пък не сме точно това: нация, съста-вена от убийци на книги, убийци на мисли, убийци на своите мислители?

Прочее, кой пък ли цени у нас точ-но това: книгите, мислите, мислителите?! Айде де, това ще ценим... да не сме луди?!

Да не сме се побъркали?!

По така поставения проблем може-те да прочетете ето това: Все някой трябва да рови из тия рани – та да кървят, да не зарастват, та да боли.... Отзиви по него до този момент, естествено, няма...

РЕЗАЧЪТ НА ЛЕНТИ С ПРЕДИЗБОРНА ЦЕЛ СЕ ПРЕОБРАЗИ И В СТРОИТЕЛ НА... ЧЕРКВИ!

Усещате ли обаче страхопочита-

нието на несполучилия кандидат по специ-алността "Държавна сигурност" в Милицио-нерската школа в Симеоново пред един реално действащ и заслужил агент на ДС?!

ПАК СИ ИЗБЕРЕТЕ ЗА УПРАВНИК ЧОВЕК, КОЙТО Е ЧЕЛ В ЖИВОТА СИ ЕДНА-ЕДИНСТВЕНА КНИГА: "ВИНЕТУ"!

Ако преди време едни луди пар-тийци искаха да ни направят част и репуб-лика на Съветския съюз, но не успяха, то днешните ни политици и управляващи със сигурност ще ни направят резерват с инди-ански порядки. Без лекари и лекувани от шамани, без ток ще седим край огъня, без коли ще яздим коне и магарета, без хляб и месо ще ядем това което сме ловували или отгледали сами, без работа ще разменяме улова за някакви други стоки, без образова-ние за какво им е да четат на българите и така нататък и така нататък...

МОЯ ДОБАВКА КЪМ ТЕКСТА: Забравили сте да споменете това, че люби-мейшия ни Премиер ни посъветва ако ни се ядат картофи, да си ги садим и отглеждаме сами.

А ако ни се яде свинска мас, нама-зана на филия, да си отглеждаме свинете сами, вероятно на терасата на панелния ни дом, и прочие... и так далее... Източник на изображението

С.ИГНАТОВ СТОРИ НЕВЪЗМОЖНОТО: НАДМИНА Б.БОРИСОВ ПО ПОДЛИЗУРС-ТВО И УГОДНИЧЕСТВО ПРЕД НАЙ-МАЛОУМНАТА ЧАСТ ОТ НАРОДА

август 16, 2012

Чета трогателно, невероятно мило, искрящо от показно родолюбие изявление на министър Сергей Игнатов и установявам, че по-гнусен по подлизурство, патриотарст-во и подмазвачество текст в живота си не съм чел; вижте ето това: Игнатов: Гавра е да наричат Левски закононарушител. Даже и тартора си Борисов този натегач-въжеиграч надмина по толкова мазния популизъм, който е успял да излее в туй свое изявление, опитващо се да докосне най-съкровени струни във всяко българско сърце. Изобщо обаче не му пука, че си позволява най-нагло и безпардонно да спекулира с национални светини – и кощун-ствено да си играе с народни чувства зара-ди пошли политически (предизборни) цели. Пълна отврат! Явно за тия търгаши няма нищо свято на този свят – и затова са спо-собни на всякаква подлост!

Но да спра с импровизирания си коментар, ето, четете какво казва министъ-рът та да се уверите сами, че тоя път под-лизуркото С.Игнатов хептен се е олял – мъчейки се да угоди едновременно и на

тартора си Борисов, но също и на най-тъпоглавата част от българската народна природопопулация. Разбира се, патетичното му изявление е по повод на ония спекула-ции около някакво изобретено от самите манипулативни чалга-медии мнимо “отпа-дане” на Ботев от учебните програми в училищата:

КЗД е независим орган, но аз, като независим и свободен гражданин, смя-там, че повечето от тези неща в доклада са гавра с нашето национално достойнство. (Прочее, двете думи – свободен и незави-сим – употребени една да друга, говорят за необичайно лицемерие: съзнаващият се като свободен се чувства независим и зато-ва съвсем няма да му хрумне специално да го изтъква. Бел. моя, А.Г.)

Кабинетът “Борисов” – цялото пра-вителство, е национално отговорно и патриотично, и няма да допусне никаква подмяна в българската история, незави-симо от това, че тя може да бъде прикрита под формата за намаляване на начините за дискриминация или за политическа корект-ност. (Историк, какъвто по образование е министърът, да говори за някаква “подмяна в българската история”, при положение, че и децата знаят, че самата история по никой начин не може да се подмени или промени – каквото е станало в в процеса на самата история, е станало, как тогава да се проме-ни?! – та такова изявление, простете, е невъобразима глупост, бел. моя, А.Г.)

… Истерията не е от наша страна. И пресконференцията ни от вторник и днешната също, даваме в отговор на това, че виждаме, че нашите съграждани са разтревожени, а във социалната мрежа “Фейсбук” има голяма активност.

Майките са разтревожени и за-това им казваме спокойно да си пращат децата на училище, Ботев няма да бъде изваден от учебниците. (Въх, какъв пафос, каква умилителна грижа на министъра за душевното състояние на майките; защо, прочее, не казва нищо за безпокойствата на бащите?!, бел.моя, А.Г.)

През годините в учебниците, когато се е появявало нещо, което се смята за непедагогично, е отстранявано на момента, но сега много от цитатите, които се появиха, са извадени от контекста.

… С новия Закон за предучилищ-ното и училищното образование ще имаме нови учебни програми и нови учебници, но и в тях ще останат Левски, Ботев, Вазов и всички заради които всяка педя от наша-та земя ни е ценна. (Леле-мале!)

Сергей Игнатов посочи името на бившия заместник-министър на образова-нието Мукадес Налбант в правителството на Станишев и по този повод коментира, че “винаги, когато е освобождавал човек от министерството си е задавал въпроса дали не е постъпил неправилно, но добави, че с Налбант е постъпил абсолютно правилно”.

Министър-председателят и прави-телството разглеждат образованието и

науката в България като елемент на нацио-налната сигурност и всеки, който си позволи да подмени нашето историческо минало, ще бъде разглеждан като човек, който посяга на националната сигурност на България. (Един вид ще бъде разглеждан като държавен престъпник! Леле-мале, откривайте концла-герите, другари, какво чакате още?! Бел. моя, А.Г.)

Той също отбеляза, че през пос-ледните дни са се появили много коментари и заяви, че смята за гавра с нашето минало констатацията, че “Левски бил закононару-шител и османската полиция си вършела работата“. Това е абсолютна гавра, защото благодарение на това, което се случи през 19-ти век, беше изградена съвременната българска държава.

… Смятам също, че е абсолютна гавра предложенията, свързани с корекции на нашия фолклор или на литературата, дори и на съвременната литература в бъл-гарските учебници.

В това отношение няма да има ни-каква промяна в учебниците и в учебните програми, а тя ще бъде към едно по-прагматично образование.

… България е възникнала преди повече от 1300 години. Нашата култура е по-древна от историята на нашата държава, ние не сме някакви пришълци тук за 600-700 години и по никакъв начин няма да позволим каквото и да е промяна в това отношение.

Той увери, че Левски остава в бъл-гарските учебници, Ботев и Вазов остават в учебниците, както и всички, които са изг-радили духовната тъкан на съвременна България…

ГОРЧИВИ МИСЛИ В ПРАЗНИЧНИЯ ДЕН: ДАЛИ ПЪК САМИЯТ БОГ – НЕГОВИЯТ ДУХ – НЕ Е НАПУСНАЛ СВОИТЕ ХРАМО-ВЕ?

16 август

Вчера беше празникът на Света Богородица. Поразходих се по Главната улица в Пловдив и се озовах в подножието на катедралния Храм „Свето Успение Бого-родично”, който е в началото на Стария град. Много хора, всякакви, пъстро човешко множество пълзи по стълбите, също така има и разни продавачи на цветя и на гълъ-би. Купуваш си гълъбче за 3 лева (евтиния!), пускаш го пред Храма, то излетява и, пред-полагам, понеже е дресирано, пак си отива на тавана на продавача! Ей, умни хора има на тоя свят бре, умни! Не е лъжа, че сме нация, съставена все от гении! Как човек да не се разтопи от чувство за национална гордост, като се сети за това?!

Аз се озовах пред Храма по-късничко, службата вътре а-а да свърши. Пред Храма вече стояха, току-що излезли отвътре, за да види народът колко са богоу-годни, г-н Кметът, г-н Ректорът на ПУ (той, този учен човек, явно, е много е религиозен

тоя човек, където е владиката, той все след него се влачи, как да не се гордее човек, че в Отечеството ни има такива учени!), още неколцина други официални лица, с вид на мутри и бандити, разговаряха и се оглежда-ха, та народът хубаво да ги види, че и те са почели Света Богородица. Наредих се на опашка да си купя свещички, пък после се отправих вътре да ги запаля и да се прек-ръстя.

Знаете, нашият владика Николай е новатор и, тъй да се рече, модернист: наре-дил е свещи да не се палят вътре в Храма, та да няма пушек, който да кади стенописи-те (прочее, той самият обича да лепи му-шамени тапети връз древните скъпоценни и безценни ръкописи, ама да не му придиряме чак толкоз!). И затуй свещи се палят в по-мещението след входа на Храма, но преди да се влезе в самата църква. Тук, разбира се, е страшна блъсканица, понеже е тясно, свещниците са много, иска се голям герои-зъм човек да си запали свещица, без при това да си запали ризата или косата! Осо-бено пък ако иска да се навре и да стигне между свещниците до ъгъла, където се палят свещи за умрелите. Както и да е, успях да запаля свещичките си, без да си изгоря веждите. От голямата температура свещичката щом я запалиш и сложиш, ми-гом се свива, сякаш е жива, пада надолу и ако не я хване бабичката овреме да я взе-ме, угаси и хвърли, целия свещник като едното нищо ще лумне като факла! Но както и да е, явно за владиката не е важно свещи-те да догарят докрай, явно за него е важно да остават почти цели, та да не се хаби много восък – и бизнеса със свещи да про-щъфтява…

Таман запалих свещите си и рекох да вляза в самата църква, то пък се оказа, че самият Николай, ухилен до уши, излиза-ше и благославяше народа. Забелязах, че той се подмазваше на хората, ала те някак

си не откликваха, липсва – и това се види с просто око – истинската духовна връзка между пастир и вярващи, но както и да е, това са подробности. Той си замина при Кмета и Ректора (може там да е бил и прия-телят му Гергов, знае ли човек?!) за да идат на полагащия им се банкет, а пък аз влязох вътре в самата църква.

Вътре беше тихо и чисто, без све-щи. Народът се редеше на опашки, та да се помоли пред иконите на Светата Майка, да се прекръсти и да пипне, за здраве и благо-дат, самата икона. Не знам защо, но нещо ме предварди да се наредя на някой от тия опашки. В един момент ми хрумна, че човек може да се прекръсти и да отдаде почит на иконата и отдалеко, без непременно да застава точно пред нея, без да я пипа, це-лува и пр. понеже съзнанието ми е на фи-лософ, особено, се замислих: добре де, защо трябва да стоиш доста време, та да ти дойде редът, да застанеш сам пред икона-та, да се прекръстиш и да се допреш о нея, с ръка или с устни? Не може ли много хора, заедно, бидейки в Храма, да се кръстят и да се молят едновременно, без всеки да се мъчи поотделно да ангажира, тъй да се рече, вниманието на Божията Майка, сякаш той е много важен, пък тя само нему да обръща внимание? Не знам, тия детайли са щекотливи за обсъждане, но ето, пиша какво си помислих, понеже, чини ми се, това има някакво отношение към нашия народен характер и манталитет.

Също така ми се стори там, в Хра-ма, че съвсем не е задължително да се пипа с ръка иконата и да се целува, щото става дума за духовна връзка, а пък пипането, докосването, е нещо материално; който иска да пипне иконата с ръка, та силата й да премине в него, не зная защо, но ми се чини, че с това само демонстрира… мате-риализма си, а не религиозността или вяра-та си. Дано не са кощунствени тия моя мисли, но какво да правя, появиха се в главата ми там, в Храма, и затова ги регист-рирам тука, може пък и някой друг да се позамисли. Знам ли? Има дори и традиции, който си заслужава да се осмислят. Да се вникне в смисъла им. Та да разберем в крайна сметка пак… себе си.

Тия мои мисли ми дадоха увере-ност, че не постъпвам непочтително като се прекръстих отдалеко пред иконите на Божи-ята Майка, а после, седнал отстрани на един от специалните столове до стената, си се и помолих на спокойствие. Поседях за да се овладее душата ми от Божията благодат. Да се пречисти малко от гадостите на все-кидневието. Да се пренесе поне малко, да се докосне до светостта на Висшето, Истин-ското, Чудесното.

Това е смисълът на религиозното тайнство. А не да правиш вътре разни по-казни неща. Да се кръстиш усърдно, да се кланяш, да удряш чело о плочите на Храма. Е, ако ти дойде отвътре, ако почувстваш силна нужда да го сториш, понеже всички сме страшно грешни, тогава може да го

направиш. Аз лично обаче не мога дотам да се отпусна, да надмогна гордостта си, та да падна на колене, което именно и показва, че моята религиозност е по-друга, философс-ка, съзерцателно-умозрителна, вътрешна, сърдечна сякаш само. А в някакъв смисъл завиждам на ония, които могат истински да се каят, падайки на колене – и потискайки гордостта си. Щото ние наистина сме комай нищо пред величието на Бога. Червеи сме, ама сме се надули като… като… не знам като какво сме се надули, по положително много сме се надули…

В един момент забелязах, че разни младежи изнасяха разните му там салтана-ти около богослужението, примерно високо-говорители, микрофони, кабели и пр. Всичко е вече модернизирано в черквата, владика-та ни, казах, е модерен човек. И ето в тази връзка каква мисъл ме обзе там, в оня мо-мент, като гледах тия неща и се замислих.

Христос като е проповядвал поло-жително не е ползвал микрофони. Не е трябвало и да крещи, а е проповядвал тихо, скромно. Той и в ауди като дядо Николай не се е возил, ами е ползвал за транспорт едно магаре. Часовник бляскав като владиката също е нямал. Нито пък се е обличал в светещи златотъкани дрехи. Короната пък му, знайно е, е била от тръни, а не със скъпоценни камъни и злато. От такива тръ-ни, дето се забождат на челото. Но ето какво именно си помислих там, в Храма вчера.

Днешната ни църква е станала со-лидна институция, но дали точно това не е довело дотам от нея да изчезне тъкмо най-важното: духът?! Оня дух, който е бил излъчван от толкова обикновения дърво-делски син Христос, така скромен – и така възвишен. Щом нещо се институционализи-ра до такава степен, щом стане такова едно нещо официално, казионно, пищно, край, духът вече го напуска. Така е не само с църквата, така е и с образованието ни. Същата участ е сполетяла, да речем, и университета като институция. Сравнете бедняка Сократ с прокъсания му хитон и днешните бляскави и самоуверени профе-сори, дето стоят като връз пиедестали на лъскавите си катедри. Духът обаче не може да бъде съблазнен от външния блясък, как пък това нещо да не могат да го разберат такива уж духовни лица, каквито са влади-ката, ректорът… за кмета да не говорим, щото той няма как да е духовно лице, поне-

же е партийно геносе. Не че владиката и ректорът не са такива геносета де, ама да не прекалявам…

Та за това ми беше думата. Всичко има в днешните църкви, зимно време, ето, има вече и климатици, ала ако Духът го няма, това вече е страшно. Дали пък самият Бог – Бог е тъкмо най-духовното! – да не е напуснал своите храмове? Ето това, ако се е случило, е най-страшното. И вътре да са останали само “неща”, дето имат най-отдалечено отношение към субстанцията на всичко: Духът. И ето, самите те, владиката и свещениците, да са служители било на Мамона, било на всичко друго, но само не на Бога и Духа. От чието име уж се предста-вят че излизат, а фактически да се окаже, че само спекулират с тях?

Ето за тия неща си помислих там, вътре, в Храма. Горчиви мисли ме сполетя-ват напоследък когато ходя на черква. По-някога съм в още по-тежко положение. Ето, оня ден като минах покрай Манджуковата църква в моя квартал Тракия: бляскава, кокетна, иначе отвън много хубава, и вътре сигурно е бляскава, мечтал съм си да си имаме и ние черква в квартала, но как сега да вляза вътре в нея?! Ако не я беше пра-вил Манджуков с крадените си пари, ако не я беше осветявал Николай, ако я беше направил бедният народец, с своите си пари, събрани от всички, друго щеше да е, ала ето, Маджуков даде парите, и уж стори добро, а фактически всичко развали: как сега да вляза в неговата църква? Не се ли оказва, че това вече не е църква на Хрис-тос, ами е на Манджуков! И на Николай, на руския владика на Пловдив е тази църква, но не е на Пловдив, не е и на нас, пловдив-чани?!

Не зная какво да мисля вече. Не е леко. Много са объркани нещата, не зная дали го схващате. Не зная как и да успокоя душата си от тия коварни мисли. Може би моята философска опороченост и изврате-ност да е причина, знам ли? Кажете, ако знаете, къде греша, коя е причината да се чувствам така, моля ви? Прощавайте ако с нещо съм смутил душевния ви мир с туй писание. Честно казах какво почувствах. И какво си помислих. Мислите, които споделих с вас, сами си дойдоха, аз не съм ги викал…

В един момент се прекръстих и си тръгнах вчера от Храма, обременен с моите си мисли. Навън някакви хора даваха кур-бан. Оказа се, че дават курбан от… бобена чорба! Признавам си, за първи път виждам такова нещо: да се дава курбан от фасулена чорба. Прочее, фасулът е моето любимо ястие, предпочитам го пред агнешкото. Но това, че дават за курбан фасул на празника на Света Богородица явно показва, че кри-зата у нас изглежда наистина е страшна.

Та преглъщайки – така ми се прия-

де фасулец! – си се отправих по работа си надолу, по стълбите. Така мина моето по-сещение вчера в черквата “Света Богороди-ца” в Пловдив…

ВСЕ НЯКОЙ ТРЯБВА ДА РОВИ ИЗ ТИЯ РАНИ – ТА ДА КЪРВЯТ, ДА НЕ ЗАРАСТ-ВАТ, ТА ДА БОЛИ...

Вече втора сутрин така не ми се

пише в блога, както никога не е било. Прос-то си се мотая из интернет и нищичко не привлича вниманието ми да откликна, да коментирам. Или пък някак си съм преситен от писане и коментиране, знам ли? Като капак на всичко от вчера не мога да си спомня за какво точно бях решил да пиша, някаква чудесна тема бях измислил, оста-ваше само да седна да я напиша, ала отло-жих и ето, щукна ми из главата и не мога да се сетя след това за какво беше. Върти ми се из акъла, ала обаче е потънало някъде и все не мога да го засека и извикам. Непри-ятна работа!

Освен това пък съм също така и крайно преуморен, твърде много сили хвър-лих в подготовката на новия брой на сп. ИДЕИ и за писането и оформянето новата си книга, която, както изглежда, ще носи заглавието ОСВОБОЖДАВАЩОТО ОБРА-ЗОВАНИЕ. На мен лично това заглавие не ми звучи добре, не е особено сполучливо (понеже изразът е дълъг), но ако не измисля ново, по-впечатляващо, ще го оставя. По

цял ден, като се сетя, като ми мине през акъла този проблем, който ме занимава, мисля и за изобретяването на по-сполучливо заглавие, ала не се получава. Заради филма СТЕНАТА на Пинк Флойд ми се стори вчера за известно време, че бих могъл да кръстя книгата си НЕ СМЕ ТУХЛИ В СТЕНАТА!. С подзаглавие Есета върху идеята за едно училище на бъдещето - или пък Що е освобождаващо образова-ние?. Ония варианти, по-раншни, за загла-вие, ги "пенсионирах" – УЧИЛИЩЕ НА БЪ-ДЕЩЕТО и ИЗКУСТВОТО ДА СИ УЧИТЕЛ. Е, все нещичко ще остане от тях в наимено-ванието на разделите и на главите в книга-та.

Не знам. Ще мисля още. Явно ми трябва време. Доста бързо се роди тая книга, има-няма за месец, а всяко нещо си иска повечко време, за да устои. За да ферментира. А аз бързам. Винаги съм бър-зал. Много спонтанно и импулсивно става всичко при мене. Запаля се веднъж и стой пък се дръж – не мирясвам, докато не го направя. Такъв съм. Това е природно. На-рича се темперамент. Човек душата си съвсем не може да смени. Характерът е онова в душата ни, което се мени, ала тем-пераментът не може.

Ето, че пак си се върнах на това, което най-много ме вълнува. Моята работа. Уж бях отпуск, а се скъсах от работа. Все-кидневна, изтощителна работа. Очите ми са пламнали от работа, понеже при моята работа - писането на компютър, те най-много се натоварват. И са ми слабото мяс-то. Прекалявам: с часове седя пред компю-търа и пиша, редактирам, чета. Няма кой да ми помогне с нищичко. Всичко сам правя. Е, като работя толкова, това не значи, че съм преуспял. Казват, че у нас от работа човек най-много да си спечели някоя гърбица, а не пари или пък, опази Боже, признание. Или благодарност. Няма такова нещо. Най-лош и подъл ще те изкарат като те гледат, че работиш толкова. "Тоя пък що работи тол-кова бе?! Явно нещо ни крои. Явно иска с нещо да ни прецака. Не може да е току-така, без нищо. Все нещо има. Я за всеки случай ний да го изпреварим и да му навредим. Не сме чак толкоз прости. Можем нищо да не правим, но да вредим поне умеем..."

Но да се върна на книгата си за училището, ученето, освобождаването на образованието. Понеже тя ми е обзела душата, та затова все около нея се въртя. Хрумна ми една щура идея около нея, хай-де, понеже съм си такъв, да я споделя тука. Знам, че четат тоя блог някои фактори, та затова, да апробирам, тъй да се рече, нер-вите им.

Хрумна ми – понеже сам нямам средства за издаването на тази моя нова книга за образованието – да опитам да я издам, като ангажирам някак институцията, в която работя, именно (да го кажа общо) образователната система. Тъй де, нейни проблеми обсъждам в книга си, предлагам идеи за поправяне на положението, що пък

да не опитам "заинтересованата" и... обла-годетелстваната страна да финансира излизането на книгата?! Да, знам, че е наг-ло: на тия, които са фактор в образованието да не стават така потребните промени, именно образователните бюрократи, точно на тях да приложа метода "мозъчна атака" и ей-така, изневиделица, да предложа да отделят държавни - народни! - средства за издаването на книгата ми, която, както и да го погледнеш, обсъжда важен държавен и народен проблем. Това, че у нас масово не се съзнава колко важен държавен и народен проблем е образованието съвсем не озна-чава, че образованието не е важен държа-вен и народен проблем. И човешки проблем е образованието, да не забравяме това, щото то е най-важно: човешкото е и над държавното, и над народното даже, щото човекът (личността) е в основата на всичко. Та такава ми е идеята: да предложа на официалната държавна институция, към която работя вече 30 години, и то да пред-ложа съвсем официално, документално, да отдели средства та да финансира книгата ми, която именно разглежда проблемите на образователната сфера, които точно на тази институция би следвало да са в центъ-ра на вниманието й. Май съм длъжен да направя това, понеже една книга, родена в даден момент и разглеждаща дадени важни проблеми, ако не се издаде овреме, е все едно новороденото (от майка родено, имен-но дете в истинския, в буквалния смисъл на думата), току-що родено, мигом да бъде и задушено, та да умре; неиздадената навре-ме книга е точно в същия смисъл и задуше-на, убита, ликвидирана, щото и мислите си имат свой живот, раждат се, развиват се, умират. А пък ний в България, знайно е, друго можем и да не умеем, но мисли да убиваме умеем. И, респективно, умеем също така да убиваме и личностите, които са изразили, са изказали дадени нови мис-ли. Поради ненавист към мислите и към самото мислене ние сме станали убийци и на мислителите. Така ми се струва на мен. Не знам дали съм прав. Вий съдете. Вий решавайте как е. Аз само казвам как на мен нещата ми изглеждат.

Та така, хрумва ми да искам пари за издаването на книгата ми за образовани-ето от официалната държавна институция, която се занимава с управлението на тази народополезна дейност. Чудя се само от кого да искам тия пари за книгата, и то, казах, съвсем официално, писмено, с доку-мент: от директора на училището, в което работя ли да искам тия пари, или от Минис-търа на образованието да ги искам, като му напиша съответното писмо? И двата вари-анта са допустими, може пък едновременно и от двете места да поискам или предложа. Знам, че Министърът ще отговори: има си специални програми за финансиране на научни изследвания, това става с конкурси и пр., ето, вземи, участвай, ако спечелиш, ще ти се дадат пари, т.е. знам, че г-н Министъ-рът ще ме прати да чакам от умрял писмо.

Щото аз за списание ИДЕИ вече участвах в такъв конкурс и ни отрязаха, знаем как стават тия неща у нас. Пари у нас се дават, ако не знаете, да ви го кажа, само по вуйчо-шуро-баджанако-братовчедска или, най-вече, по партийна линия. Ако си от "наште", може и да финансира държавата учебника или книгата ти. Иначе – да имаш много здраве!

А директора на училището, в което работя, и което си има свой бюджет, ми е много интересно как ще реагира на мое официално предложение с такова екстрава-гантно искане: училището да финансира книга ми. Разгеле, тая моя книга разглежда проблеми тъкмо на институцията, в която работя не от вчера, защо пък и да не я финансира тя, при положение, че това не са лични някакви проблеми на Ангел Грънча-ров, а това са проблеми на самата институ-ция?! Та ще видим как ще го направя, ала ето, все по-уверен ставам, че трябва да го направя. не ми се ще книгата ми, току-що родена, мигом и да умре – като бъде зах-върлен ръкописа да събира прахта в някое кьоше на компютъра ми. Е, мога да я публи-кувам онлайн, разбира се, че ще го направя, но излизането й на хартия е друго нещо. То е истинското излизане. На хартия една книга придобива истинското си битие. Но това е друг проблем, по който съм писал много пъти.

Има, разбира се, и друг вариант: да апелирам към гражданите, към евенту-алните читатели на книгата, към най-заинтересованите, именно родителите, учениците, младите и старите, към всички българи, който иска, да подпомогне с не-щичко излизането й. Примерно, като се абонира, да плати и като излезе книгата, да си я получи. Така също може да се спонсо-рира една книга: от самите евентуални читатели, от заинтересованите. Щото да чакаме държавните чиновници да се заин-тересуват от промените в образованието е

умряла работа: те са заинтригувани от това да няма промени. Но ние, ощетените, ние, гражданите, положително сме заинтересо-вани от промени. Та значи искат се стотина или 150 човека най-много, които да се або-нират за тази книга – тя, прочее, излезе точно 228 страници – да дадат по 10 лева, примерно, със събраните пари книгата ще излезе, абонатите ще си я получат, и ето, книгата няма да умре още с раждането си, ами ще заживее. Ще оживеят и заживеят и идеите, мислите, които се съдържат в книга-та. Щото книга се пише и издава точно затова: мислите, идеите в нея да заживеят в душите и съзнанията на хората, а пък, вед-нъж заживели в тях, тия мисли и идеи вече стават, така да се рече, "материална сила", която вече може да промени света. Съзна-нието ни определя битието, не си мислете, че е обратното, както са ви заблуждавали някога в училище.

Но къде ти у нас, в България да се намерят цели 100-150 човека, които да подкрепят излизането на една нова и, убе-ден съм в това, потребна книга?! Не, няма как да се намерят. Ний неслучайно сме най-заспалата страна на света, с най-заспалия народ. Ето, и списание ИДЕИ не може да намери дори 20 верни свои фенове; знаете ли колко човека го подкрепят него? Ще ви кажа: 2-3-4-5 човека го подкрепят (са го подкрепяли) досега, за какви ти 100 човека можем да говорим?! Същото пък би било и за една книга за образованието. Няма да се намерят хора да я подкрепят, абсурд да се намерят! Ето, аз оня ден си направих устата някой от живеещите в чужбина сънародници да подкрепи с нещичко българската духов-ност в лицето на сп. ИДЕИ и знаете ли какво се получи? Всички обидено и сконфузено мълчат. Егати наглеца е тоя Грънчаров! Безсрамник неден! Иска пари за проклетото си списание! А сега пък намеква и за книга-та си! Леле, каква наглост!

Май не биваше да пиша тия неща. Да бъркам за кой ли път в раната. Да слагам

сол в нея. Не биваше, а, какво ще кажете? Или биваше? Все някой трябва да рови из тия рани. Та да кървят. И да не зарастват. Та да боли. Не знам. Тъжна работа.

Хайде чао. Стига толкова. Излиш-но е да се пише повече. Да помълчим...

СРЕД НАЙ-НАПРЕДНИЧАВИТЕ СТРАНИ В СВЕТА СМЕ: И НИЙ СИ ИМАМЕ ЗА ВОЖД ГЕНЕРАЛ!

Източник на изображението

СПАСИ И СОХРАНИ НАС...

Чудотворната икона от Бачковския ма-настир

Новият брой (16 от 2012 г.) на в-к ГРАЖ-ДАНИНЪ замина за печатницата с оглед утре, 15 август, да бъде в ръцете на або-натите си

ПРАВИТЕЛСТВОТО НИ ЯВНО ЖИВЕЕ НА ЛУНАТА!

Ами такива "успехи", такъв невиж-дан растеж в доходите може да се постигне от мутренското управление по един-единствен, по мутренски, разбира се, начин: като сложиш за шеф на статистиката свой, доверен човек :-)

ПРИЯТЕЛСКА ЧЕСТИТКА ЗА ДОБРО УТРО И ХУБАВ ДЕН!

БЮРОКРАЦИЯТА ЖИВЕЕ В ОХОЛСТВО!

Политиците ни са с толкова грозни, смотани и некадърни в общуване с другия пол, че не могат да си осигурят безплатни ласки и никоя жена не им връзва без пари!

ЕТО КАКВИ ТРЯБВА ДА СА КОРИЦИТЕ НА ТЕТРАДКИТЕ НА НАШИТЕ ДЕЦА:

Вестник ГРАЖДАНИНЪ

Първият блогърски вестник

Издава:

ЦЕНТЪР ЗА РАЗВИТИЕ НА ЛИЧНОСТТА

HUMANUS,

основан през 1994 г.

Главен редактор: Ангел ГРЪНЧАРОВ

ЗА КОНТАКТИ:

e-mail: angeligdb@abv.bg Телефон: 0878269488