ИНФОРМАЦИОНЕНЪ И АНАЛИТИЧЕНЪ ВЕСТНИКЪ

БРОЙ 20, ГОД. 4, 2012, 15 ОКТОМВРИ, ПОНЕДЕЛНИК, Ц.2 ЛВ.

Президентът Плевнелиев: "България се превръща лека-поле-

ка в една малка Швейцария!" "Днес има толкова въодушевени

хора, но най-усмихнат съм аз!" – каза прези-дентът.

Източник: Владимир Дойчинов

ЗАБЕЛЕЖКА: Изразът "Жить стало

лучше, жить стало веселей", по който съм натаманил заглавието, принадлежи, разбира се, на другаря Сталин, един от кумирите на Вожда Бойко Борисов, наред с другарите Мао Дзе Дун и Тодор Живков...

За ония, които не разбират какво пи-ше в заглавието, превеждам го: "Започнахме да живеем по-хубаво и по-весело – откакто у нас се възцари Цар Боко Първи Тиквата".

Намирам току-що във Фейсбук едни думи, които ми се ще да

стигнат до колкото се може повече хора – и най-вече до читателите на в-к ГРАЖДАНИНЪ, поради което ги публикувам в отделен постинг; ето тия думи, които, мисля, добре охарактеризират времето, в което живеем – и един ден нищо чудно да влязат и в учебниците по история; ако ли пък не, в учебниците за съвременните български нрави и психология положително ще влязат; та ето какво пише г-жа Daniela Miteva-Krokodilova:

Господи, прости ми… До там я докарах – да цитирам Мишо Шамара, ама пък като е право момчето:

„А, ве, брат, луд ли си: Бойко четвърта година е на власт вече и само се оплаква с предните, хахахаха! Бахти малоумното! Ми щом за четири години не може да се оправи, баси некадърната свиня е: все другите са му виновни!

Истината е, че най-гадното управление досега е неговото. Хората живеят в страх и бедност. Репресират всеки, който не им лиже (На стр. 2)

ГЕРБ СА НАЙ-ГНУСНИТЕ УПРАВНИЦИ НА БЪЛГАРИЯ ДОСЕГА!

(От 1 стр.)

Репресират всеки, който не им ли-же гъза. ГЕРБ са най-гнусните управляващи държавата досега. Те са най-голямото зло, случвало се на България.”

Това бил казал Мишо Шамара – тук вече подемам аз, Ангел Грънчаров. И аз мисля, че е прав, вярно говори, само бих добавил това: ГЕРБ са гнусни толкова щото са еманация, продължение на БКП с други средства – и в друго време. Тъй че те са просто продължение на онова най-голямо зло, случвало се на България – комунизмът – а не че са надминали комунизма по гнусо-тията и злобността си. Просто са едно и също нещо. Само, тъй да се рече, са се предрешили, нали знаете оная приказка за Илия: Пременил се Илия, погледнал се – пак в тия!

Та и работата на комунистите е абсолютно същата. Това исках да добавя. ГЕРБ са останка, рудимент на комунизма и на БКП. Те са новото лице на БКП. А Боко е нашият нов Тодор Живков. Това е. Тази е истината. Иначе Шамарът е напълно прав и съвсем няма значение кой казва нещо: ако вярно говори, и ако е що-годе искрен, значи бива да бъде приветстван. Истината винаги трябва да се предпочита пред лъжата, пред лъжливите и лицемерни думи. У нас в мо-мента лъжльовци колкото щеш, ето, Шама-рът, оказва се, почна да говори някои исти-ни, тъй че хвала на момчето!

ЧЕ БОГ Е СЪЗДАЛ ЧОВЕКА Е ИСТИНА, КОЯТО ИМАЩИЯТ СЪЗНАНИЕ ЗА ВИСО-КОТО ДОСТОЙНСТВО НА ЧОВЕКА ИЗОБЩО НЕ МОЖЕ ДА ПОСТАВИ ПОД СЪМНЕНИЕ

Седмица преди в ДИСКУСИОН-НИЯ КЛУБ да се проведе диспутът на тема Бог ли е сътворил човека – или човекът се е "самозародил" от… маймуните?! под обявата за "мероприятието" – виж Заповя-дайте и вие! – дискусията вече започна и дори се разгорещи! Аз отделно ще публику-вам "протокола" на тази дискусия, а сега-засега искам да се включа в нея, като пред-ложа ето този коментар:

Не ми се влиза в момента в дъл-бините на спора и общо взето безсмислено-то изтъкване на "доказателства" за едната или другата теза, въпреки че не бягам от това и ще нагазя съвсем скоро в тия общо взето доста мътни води. Т.е. ще го сторя, ама не веднага. А сега-засега искам да постъпя по-иначе, като обърна внимание ето на тази остроумна реплика, предложена от анонимен (аз само лекичко я редактирах):

Грънчаров, виж сега... може би трябва да се въведе яснота, каквато не си направил(а). За някои екземпляри от "вида" произходът е емпирично безспорен. Не са

нужни сложни научни методики за да се види наличното заобикалящо. Което си е факт, факт си е, не може да не го прие-маме. Не ли?!

Мисля, че въпреки привидното ле-комислие това подхвърляне вече решава спора. Да, наистина, ония хора, които нямат някакво по-високо мнение за самите себе си, без притеснение приемат, че са произ-лезли от маймуните, без дори да се смуща-ват, че така най-малкото обиждат собстве-ните си родители, да не говорим за другите си предци. Да смущаваме покоя на предци-те си по начало е голям грях, камо ли пък така грубо да ги обиждаме. Да, за някои екземпляри от "вида човек" произходът ни от маймуните е емпирично, нагледно и дори очевидно безспорен – щом си позволяват така грозно да обиждат предците си! Макар че и самите маймуни значително повече уважават предците си – щом не си позволя-ват такива прекалени маймунджулъци спрямо тях...

Първият коментирал под обявата дълбокомислено въздъхва: Чиста загуба на време. Науката отдавна е дала отго-вор на този въпрос. После сякаш малко от малко се е замислил, и ето какъв шедьовър стъкмява, който е нужно да бъде запазен за толкова богатите анали на човешката глу-пост: "... произходът на човека от майму-ната е НЕОСПОРИМ ФАКТ...". Така пише този анонимен, на което не можах да се сдържа на не подхвърля, с което и налях масълце за разгарянето на дискусията; написах: Това е опит за остроумничене, нали? Или се опитвате да ни разсмеете? А бихте ли се опитал(а) да поясните защо е чак толкова "неоспорим" този факт? :-). И после се почнаха "доказателствата". Уж беше чиста загуба на време да се доказва каквото и да било, пък се захванаха да си губят времето. Умно, няма що...

За други хора е твърде обидно ня-кой да почне да приравнява човека към животните, по-специално към маймуните, което са пародия, посмешище на човека - поради известна външна прилика с нас (особено с някои наши екземпляри-представители, които доста добре се приб-лижават по вид и изглед на маймуните!). А

иначе дори външно ние, хората, се разли-чаваме коренно от маймуните, примерно, не ходим по клоните, ръцете ни не са така дълги, телата ни не са така богато окосмени (е, при някои екземпляри-мъжкари са също така богато окосмени!), лицата ни пък са така облагородени, че човек трябва да е слепец, лишен от всякакво естетическо чувство, за да не види и усети непостижи-мото от никой майсторство на Великия Ваятел. С две думи казано, човекът е кра-сив и прекрасен, маймуната е жалка, не-щастна, безобразна и смешна - и никога не може да породи у нечие сърце, стига да не е съвсем извратено, чувството за възвише-ност, за красота, за грандиозност. Точка по тоя въпрос. Като говорят без смущение, че "човекът е произлязъл от маймуната" някои хора просто демонстрират, че са емоцио-нални и естетически инвалиди – и кастрати.

Но това, външното, е , примерно, маловажно, въпреки че не е съвсем нищо, не е съвсем без значение. Щото външно и вътрешно си съответстват. Оня, който без смущение говори, че нашите прародители били маймуните, също така демонстрира, че и в душевно отношение няма кой знае колко високо мнение за самия себе си. Обикнове-но вътрешната същност на човека прозира, излъчва се чрез външното, примерно, кра-сивата душа няма как да не облагороди и лицето, погледа най-вече, пък дори и тялото като цяло; тук не говорим само за сетивно-чувствена или еротична красота, а за оду-хотвореност на тялото. Е, някои, предпола-гам, са външно красиви, а душевно крайно грозни, сигурно има и такива случаи, но това е изключение, потвърждаващо правилото; макар че ако наистина бяха външно красиви с една благородна, възвишена красота, нямаше как тъкмо душата им да не е обла-городила това тяло. Понеже има и една низменна, нисша, вулгарна "красота", която е не по-малко отблъскваща от самото бе-зобразие, от самата грозота. Аз много съм писал за тия съответствия, хармонии и пропорции между телесно и душевно в своята първа книга, носеща заглавието ЖИВОТЪТ НА ДУШАТА: ПСИХОЛОГИЯ (но в нейния пълен вариант, щото тя е из-вестна повече като помагало по психология, в нейния съкратен наполовина вариант, който има вече 4 издания, докато първия още не е издаден в целия му обем). Тъй че който иска почете и да се вглъби, може да ми поиска да му пратя цялостния ръкопис на тази моя книга.

Че Бог е създал човека е истина, която имащият съзнание за високото дос-тойнство на човека изобщо не може да постави под съмнение. Или за имащият съзнание за високото достойнство на самия себе си; тия обаче, дето без капчица сму-щение дрънкат празни приказки за "родст-вото и приликата ни с маймуните", една ви могат да се похвалят с такова съзнание. Напротив, те не усещат даже унижението и самоунижението, което и показва, че са достойни за окайване. Бог е вложил такова

3 гениално, непостижимо, наистина Божест-вено майсторство и изкуство в създаването на човека неслучайно: човекът е любимото му творение! Но онова, което ни прави човеци, което ни прави богоподобни, е човешката душа, Божията искра в недрата на човека! Ето това е нещото, което при-вържениците на всякакви маймунски "тео-рии" и други такива маймунджулъци никога не могат да преглътнат, което именно и засяда като рибя кост в гърлата им. Човекът е Божие творение понеже има в себе си печата на една неземна и свръхприродна духовна природа или реалност, явяваща се неоспоримо свидетелство, че нашият Велик Създател е именно Бог. Понеже имаме съзнание, имаме душа, имаме дух - е, това не се отнася за тия от нас, които имат толкова крайно бедни души, че сякаш нямат! – т.е. носим белезите на Божието вдъхновение, на вдъхната ни от Бога наша така възвишена духовна същност, то е съвършено глупаво да се отрича, че не Бог, ами... маймуните ни били създали! Човек трябва да е завършен глупак, който съвсем не се усеща какво говори, та да си позволи такива приказки. Знайно е, според великият Кант глупостта е нелечим недъг, който страдащите от него си го отнасят в гроба...

Духовното в някакъв смисъл е от-рицание на природното, макар че и двете носят печата на Божието съвършенство и майсторство; те са коренно различни, нес-водими една към друга сфери на битието. Между човекът като човек и природното (животинското) има пропаст, добре подчер-таваща се с това, че човешкото тяло е така красиво и съвършено. Човекът, ако беше просто природно същество, даже ако беше "еволюционен продукт" на природата, така е облагородил животинската си "природа", че се поражда съвсем логичния въпрос: това изобщо по силите ли му е? Явно не. Чове-кът не е Бог. Човекът с цялата си красота, творчески потенциал и одухотвореност е най-бледо подобие на Божието съвършенс-тво, на абсолютната творческа мощ на Бога. Ето още едно доказателство за Божестве-ния произход на човека, въпреки че оня, който разбира смисъла с цялото си същест-во, изобщо не се нуждае от такива доказа-телства. Не е работа на претенциозния ни ум да решава това, което само душата като цяло може. Иска се мъдрост за да се прозре

истината за Божествената същност на чове-ка, не просто едноизмерен и суетен ум. Тук е най-слабото и болно място на привърже-ниците на "еволюционизма". Липсва им онова звено на еволюцията, наречено дух, душа, разум, мъдрост, без което истината за теб си остава непостижима – ако щеш, както се казва, да се съдереш!

Но прокобата на материалисто-атеисто-еволюционистите е тъкмо прехва-лената им "научност", т.е. това, че те, види-те ли, се били опирали, за да защитят възг-леда си, "на достиженията на цялата наука". Науката е безсилна по принцип да реши много въпроси, и то най-коварните, най-важните въпроси; нашето знание е така мизерно в безбрежния океан на незнанието. Затуй претенциите на някои нейни недоучи-ли адепти, че науката всичко можела да реши, са така смехотворни. И са така тъпи. Ако имаха някакво отношение към автен-тичната наука, защитниците на еволюцио-низма щяха сами да се откажат от всякаква претенция, че науката може да ни каже нещичко смислено по тия въпроси, пример-но за генезиса на света, за генезиса на живота, за генезиса на човека, за генезиса на душата - или на съзнанието. Нищичко смислено не може да ни каже науката по тия въпроси по простота причина, че те не са от нейната компетентност.

Ако имаш някакво отношение към същинската наука, нямаше да имаш пре-тенции, че можеш да кажеш нещо смислено по въпроси, които са изначално извъннауч-ни, са извън твърде тясната сфера на нау-ката, на чисто научната познавателна и едноизмерна парадигма. Затуй най-горещи привърженици на "научните теории за про-изхода на човека" са хора недоучили, които съвсем малко нищичко са чули-недочули от това, с което науката се занимава, и понеже ги е мързяло, понеже не са имали потенци-ал да се занимават с автентична наука, са почнали да нищят въпроси като този за "еволюцията" и пр. Ако малко нещичко си възприел от науката, тогава тя те отвежда от Бога (поради собственото ти скудоумие, не заради нещо друго!), а ако си възприел духа на автентичната наука, тя те отвежда до Бога. Но автентичната наука е пропита от философичност, тя и тогава може да гене-рира идеи; иначе е съвсем скопена. Ето защо най-гениалните учени на човечеството са били и смрено вярващи в Бога хора, а не самонадеяни глупаци!

Ето, примерно, Енгелс, "брата-близнак" на Маркс, недоучил търговец и фабрикант с претенции за ученост, е най-горещ привърженик на дарвиновите "тео-рии". Прочете неговата книжка "Ролята на труда за превръщането на маймуната в човек", но ако имате искрици здрав разсъ-дък, се снабдете с повечко памперси, за да не се попикаете от смях! По-тъпа "научна книга" едва ли може да бъде изобретена; прочее, може; тъпоумието е неизчерпаемо:

Ленин написа още по-тъпа книга, книгата "Материализъм и емпириокритицизъм". Някои после написаха и още по-тъпи книги даже и от Лениновата. И станаха... акаде-мици на "единствено вярната наука", мате-риалисто-комунистическата. Най-твърдото доказателство против верността на "теории-те" за произхода на човека от маймуната е компанията, в която човек ще се окаже, ако приеме този възглед; само като се огледа сред какви адови изчадия и морални уроди ще попадне, ако не е съвсем извратен, от срам ще се избяга от такава компания. Да не изброявам кои и какви са още там... единият Ленин ви стига!

За да приемеш великата истина за Божието сътворение на човека не се иска да си вярващ в Бога човек; иска се да си прос-то човек. Ако си човек в истинския смисъл на тази дума, тогава няма как да не вярваш с цялото си същество в ония истини, които ни правят това, което сме. Човекът е дух. Сиреч, човекът е мислещо и търсещо сми-съла същество. Човекът е свобода. Човекът е прекалено красив, т.е. е способен да се възторгва от красотата. Човекът умее да различава доброто от злото – и винаги живее с доброто по повелята на дълга. Човекът е нравствено същество. Човекът е разумно същество. Човекът обича мъдрост-та. Човекът се отвращава от простащината. Има дълбоко вкоренен рефлекс против злобата, простащината, нахалството, наг-лостта, безочието, тъпотията и прочие. Да, иска се просто да си човек, за да се отда-деш на пълноценния живот. Бог ни е дал живота, този прескъп дар, и затова имаме един първичен дълг към Бога, съвпадащ с отговорността ни пред самия живот. Само Бог може да ни пита: "Ти защо избра да живееш така, ти защо употреби живота, който ти дадох, неподобаващо и недостой-но?!".

Бог ни е дал и ето този превъзхо-ден есенен ден, блестящ от мекота и све-жест зад пердето на моя прозорец. Без Божието великодушие, щедрост и благово-ление – с какво сме заслужили шанса да се порадваме и на тоя сияещ ден?! – този неделен, отдаден на мисли за Бога ден можеше и съвсем да не дойде. Да благода-рим на Бога за това, че е дошъл и този ден тук при нас с цялото великолепие на преи-зобилния живот – и да престанем да се занимаваме с такива глупости... като глу-постта, че човекът бил се самозародил от... маймуните!

Затуй нека прекрасен да бъде де-

нят и за вас, приятели, които се срамувате от така пищни глупости като тази! Все пак трябва да имаме по-високо мнение за сами-те себе си – и да не допускаме да обиждаме самите себе си така грозно и безотговорно!

4 ЩОМ ВЕЖДЮ И БОКО СА НАШТЕ “АРИС-ТОКРАТИЧНИ ГОВЕДАРИ”, ПРАВЕТЕ СИ СМЕТКА КОИ СА В СЛУЧАЯ ГОВЕДАТА!

За мен тази снимка беше шокира-ща, но едва вчера разбрах защо точно. Ефектът от снимката много прилича на усещанията на Фройд пред Акропола – колизия между принципа на реалността и този на удоволствието.

Виждайки двамата холивудски ар-тисти, които свързвам със съвсем други, и то лични неща, защото човек общува самос-тоятелно с киното, аз съм потресен от гру-бото нахлуване на Бойко Борисов и Вежди в моята лична представа за Траволта и Де Ниро, “Криминале” и “Ловецът на елени” и други филми, които са част от моите собст-вени спомени. Точно това е нещото, което разумът отказва да приеме: тъй като тези чардафони, които никога не са изпускали възможността да се проявят дебелашки, са в друга галактика спрямо Траволта и Де Ниро.

Защо те са държали да се срещнат и най-вече да се снимат? Защото тази сним-ка като че ли доказва, че Вежди и Борисов са постигнали с труда си същото като Тра-волта и Де Ниро, което им е позволило да застанат до тях и дори да се съпоставят с тях. За мен е очевидно намерението да се покаже, че Вежди и Бойко се смятат за равни и дори малко по-горе от своите гости, именно защото са ги “нагостили” и едва ли не гостите трябва да са им благодарни за тази великолепна вечер!

Нямаше да е проблем, ако тази снимка просто стои на стената в дома на Бойко Борисов, но е пълна наглост, че тя се разпространява от самото Министерство на културата.

Написа: Васик ЗАБЕЛЕЖКА: Думата “чардафон” иде от думата “чарда”, което означава “стадо селс-ки говеда”. Приставката “фон” пък е знак за благородно потекло, примерно Фридрих Август фон Хайек. Продан Тишков, деец на Съединението, е бил наречен “Чардафон”, което иде да намекне, че е нещо като гове-дар с претенции за аристократичност. Си-реч, става дума за едно обикновено нашен-ско самозабравило се парвеню. Аз така разбирам внушението от тази дума. Щом Веждю и Боко са наште “аристократични

говедари”, правете си сметка кои са в слу-чая говедата… (Бележка моя, А.Г.)

ИВАН КОСТОВ, ИНТЕРВЮ В DARIK RADIO, 13 ОКТОМВРИ 2012 Г.

Ivan Kostov-Darik radio-13.10.12 g. Слушай

Абонирайте се! Подкрепете свободната мисъл и свободното слово в България тъкмо когато те са в страшна немилост! (Забележка: Можете да получавате брое-вете на в-к ГРАЖДАНИНЪ за 2011 г. ако пишете на имейл angeligdb [@] abv.bg)

ОТНОСНО РЕФЕРЕНДУМА ЗА АЕЦ-БЕЛЕНЕ БОРИСОВ ТАНЦУВА СЪС СТА-НИШЕВ СТРАСТНО ТАНГО!

октомври 13, 2012

Срещнах на едно място във Фейс-бук коментар на javorkal, въпреки краткост-та си казващ една безспорна и твърде зна-чима истина за разбирането на настоящата българска ситуация; поради което, за да я популяризирам, препостнах този коментар както във Фейсбук, така сега и в блога си – оглед да стигне и до читателите на в-к ГРАЖДАНИНЪ; ето тази мисъл както е във

Фейсбук, където вече, прочее, е харесана от доста хора:

Относно референдума Борисов танцува със Станишев страстно танго! Две напред, една назад – и обратното! Току-виж след изборите ни спретнали една коалиций-ка – БСП и ГЕРБ!

И заедно ще запретнат ръкави да строят АЕЦ-Белене – и да “усвояват едни пари”, т.е. да крадат като невидели! (Ангел Грънчаров)

Точно днес се мислих подобно не-що. ГЕРБ и БСП са мястото, където полити-ческата безпринципност се сливат в едно в името на ламтежа за власт. (Dimitar Stoyanov)

Аз бих казал, че БСП и ГЕРБ игра-ят заедно един казачок, а не танго или валс, но както и да е – за думите няма да спо-рим… (Ангел Грънчаров)

КАК ДА ПРЕВЪРНЕМ УЧИЛИЩЕТО В ПЪЛНОЦЕННО ЖИВЕЕЩА, ДИНАМИЧНА, ЧОВЕЧНА, СВОБОДОЛЮБИВА И ДЕМОК-РАТИЧНА ОБЩНОСТ?

13 октомври 2012, събота

У нас, ако изключим формалната спецификация на училищата – езикови, професионални, реални и пр. гимназии – и също така адресите, на които се намират, всичко друго в тях, оказва се, е съвсем типово, стандартизирано, еднакво, т.е. отговаря на общия калъп, в който ги е нати-кала образователната бюрокрация, сиреч, Министерството. А това така не трябва да бъде, разбира се. Ето че възниква въпро-сът: как, по какъв начин всяко отделно обра-зователно учреждение (училище) може да придобие свой отличителен облик, но не в несъществените подробности, а в най-същественото, именно насоката на образо-вателно-възпитателната философия, стра-тегия и политика, която то е избрало?

Другояче казано, въпросът може да прозвучи така: как може да се индивиду-ализира (на ниво училище) образованието у нас, как може да стане така, че между училищата да възникнат значими разли-чия, което пък ще означава, че те ще могат да задоволяват различните образо-вателни нужди също така на различно ниво и с различно качество?

Май не се изразих достатъчно яс-но. Ще опитам инак, като се опитам да изля-

5 за от клиширания официозен език, който съвсем не позволява, както забелязвате, да се изрази едно по-необичайно по смисъл съдържание. Ето как възнамерявам да сторя това. Ще опитам да опиша и предста-вя идеята си съвсем конкретно и детайли-зирано.

Когато у нас се провежда конкурс за директор на училище кандидатите са длъжни да представят "концепция и програ-ма за развитието" на съответното училище. Разбира се, ако някой кандидат дръзне да прояви прекалена оригиналност в разработ-ването на този документ, в който да вложи свои по-нестандартни, новаторски, творчес-ки и нетипови виждания, разбира се, той по този начин сам ще отреже клона, на който е стъпил. Разбира се, комисиите, които наз-начават директорите, са съставени от бю-рократи, които съвсем не толерират "прека-лените новаторства" или "творческия ради-кализъм" в това отношение, по отношение на това как бъдещите ръководители възна-меряват да придадат конкретен жив облик на съответното образователно учреждение. Естествено е също така, че у нас никой не се интересува от мнението на потребители-те на тази услуга, на която държавата е сложила пълен монопол, именно граждани-те, родителите, учениците, хората; не, тях никой за нищо не ги пита. Никой за нищо не пита и учителите. Бюрокрацията е узурпи-рала цялата власт, нейното всевластие е абсолютно. Ето защо нещата съвсем не вървят, ето защо типовото държавно обра-зование у нас катастрофира по всички ли-нии. Ето защо и "реформа" в тази сфера у нас няма и не може да има. Ето защо ще продължаваме да бъдем бедни, защото всичко в едно общество и в една страна зависи от качеството на човешкия фактор, т.е. от качеството на образоваността на личностите, които съставят това общество или тази страна.

Сега тихомълком в Парламента се приема нов пореден "революционен" закон за училищното образование, натрапен ни от вездесъщата бюрокрация – и то в условията на тотално и пълно безразличие на абсо-лютно всички в тази страна. Сами си праве-те сметка до какви "качествени промени" ще се стигне щом ситуацията е така плачевна: на никой сякаш у нас не му пука за качест-вото на образование на собствените му деца! Рискуваме да се покрием за вечни времена с неизмиваем позор защото такова безразличие към собственото бъдеще е престъпно! Както и да е, да не се отклоня-вам от темата си, щото пак зареях в небеса-та...

Идеята ми е да помислим заедно: може ли в дадените условия на всеобщо безразличие на абсолютно всички и в също така намирайки се под диктата на всевласт-ната образователна бюрокрация и нейните неоспорими предписания, приели формата на закон, та може ли в тия толкова тежки

условия да бъдат направени все пак някак-ви насъщни промени по места? Има ли известно поле за разгръщане на инициати-вата отдолу на тия, които са заети с праве-нето на продукта образование, именно младите хора, учителите, образователните мениджъри на най-ниското ниво, на ниво училище? Защото е добре известно, че ако нещата не се раздвижат отдолу никаква промяна не може да се случи – дори и отго-ре да почнат "да спускат" най-гениални и революционни предписания. Реално, в самия живот, в самото непосредствено правене на нещата ако не започнат да се случват някакви новаторства и инициативи, увличащи участващите в правенето на собствената им участ и съдба, то никакви значими промени, никакво подобрение не може да настъпи, напротив, мъртвината ще продължи да излъчва трупния си дъх. Апа-тията на "тия там долу", дето всекидневно се мъчат нещо да правят, именно учителите и учениците, вечните жертви на бюрокра-тичната тирания и на административния произвол, е условието, което зачерква всяка една възможност някаква промяна да за-почне, камо ли пък да се осъществи. А че цари пълна апатия у нас точно в тия среди е безспорно, ако изключим тук-там няколко блъскащи се в бюрократичните стени глави (на хора като мен), които се опитват нещич-ко да правят, ала съвсем не са подкрепени от никой.

Напротив, даже биват обявявани за "народни врагове", за врагове на идилия-та на системата; прочее, да, така е, аз съм решителен враг на тази идилия. И затова съм довел нещата до това положение: знаете, тия дни ме наказаха най-сетне в училището, в което работя, с така мечтано-то от някои ръководни другари и предимно другарки дисциплинарно наказание "пре-дупреждение за уволнение"; казвам това не за друго, а за да се разбере, че не пиша тия неща от позицията на страничен наблюда-тел, напротив, аз съм активен и деен участ-ник в това, за което си позволявам да имам свое лично и оригинално виждане и разби-ране. Което не се страхувам да изявявам навсякъде където се намирам. Мили очи ни бюрократите не съм правил никога и няма да правя и занапред. Напротив, естествено-то състояние на моите отношения с тях е състоянието на вечен конфликт и дори на война. А във войната има жертви. Много пъти, да не кажа постоянно, аз съм бил жертвата, но това не е съвсем сигурно дали ще бъде така винаги. С Божията помощ, надявам се, все в нещичко и да успея. Аз за себе си лично нищо не ща. Правя всичко по съвсем идеални подбуди: моя милост е философ, т.е. нещо като "бяла врана" или дори като бяла лястовица, т.е. съвсем странна птица съм. Е, вярно е това, че една-две птички пролет не правят, но в човешкия свят всичко започва все пак от идеите на отделни хора...

Пак се отклоних, но темата ми, така поставена, както, надявам се, забеляз-вате, се очертава да е грандиозна. Дайте обаче да мислим по-конкретно. Та как наис-тина на ниво училище могат да се очертаят някакви по-съществени промени в типа образователна политика и стратегия, която това учреждение съвсем съзнателно прилага – с оглед постигането на някакви по-особени цели? Ето какво вкратце мога да кажа по този въпрос.

Да се залага на "новаторските ре-волюционни идеи" на началството, сиреч, на директорите, простете за израза, е съв-сем умряла работа. За директори управля-ващата бюрокрация според канона на сис-темата избира обикновено най-послушни, изпълнителни, при това близки на властта посредствени индивиди, за които единстве-ната цел е да се задържат по-дълго време на директорския пост. А това става с послу-шание, не с някакви значими, опази Боже, промени, които при това да разбунят "ста-дото". Директорът трябва да е пастир на едно блажено преживящо и дремливо ста-до. Да, често става точно така: всички дре-мят и идилията е на висота. Всички пеят дитирамби на началството. Но има един фактор, който тази идилия трудно може да овладее: и това е всекидневната отчаяна съпротива на младите хора, на ученици-те. Те се бунтуват, пък макар и несъзнава-но, всекидневно и по абсолютно всички линии. Директорите и учителите (учителки-те, щото мъже-учители почти не останаха в нашите училища) пък обикновено се изжи-вяват като цербери (да не кажа кучета и кучки; употребявам по-възвишена все пак дума!), които с друго не се занимават освен да потискат обикновено глухата, ала неотс-тъпчива всекидневна съпротива на най-онеправданите "народни маси", именно учениците. (Студентите у нас вече изобщо за нищо не се съпротивляват, там бюрокра-тите успяха да ги превърнат в безропотно пасящо и преживящо стадо; такова е моето впечатление, дано да греша, ама не вяр-вам!) Най-значимия фактор за съществува-нето на някаква надежда е този: всекиднев-ната съпротива и бунта на учениците, на младите хора; макар и неосъзнати, те се противопоставят на всичко – и именно за-ради тяхната съпротива системата за то-тално обезличаване, каквато е българс-ката посткомунистическа образователна система, е блокирала и върти на празни обороти. Та този е факторът и залогът за някаква все пак възможност нещо да се промени.

Да се заложи на "ръководния ка-дър", именно на директорския, за някакви по-свежи идеи за променя, следователно, е пълен абсурд, нищо че те по начало, според представите на бюрократичната система, трябва да са двигателят, генераторът на ново съзнание и идеи. Умряла работа е това да чакаме директорите да генерират

6 някаква нова и по-радикална идея, то е същото от умрял да чакаш писмо. Директо-рите имат една-единствена мисъл и мотив: оцеляване, оцеляване и пак оцеляване; и "приземяване", и приклякване, и снишаване, та белким ни отмине всяка възможна буря. Главното е началството от тях да е довол-но, всичко да е спокойно, мъртвината и агонията да са на висота, пък ако ще рабо-тите да идат хептен на поразия. Съобразно това и сред подчинените, именно в средата на т.н. "учителско тяло" се ценят тъкмо изпълнителните, подкрепящите директора във всичко, приближените му, тия, които нищо особено не искат, а се мъчат само да блаженстват чрез подмазване, чрез лице-мерие. Напомням: тук говоря за психологи-ческата атмосфера, която цари в средите на съсловието на възпитателите и учителите на твоите деца и внуци, безхаберни ми драги български еснафе! Не за друго гово-ря, а точно за това. Няма ли поне малко да се замислиш и дори стреснеш?

Ако някой отделно взет "екземп-ляр" сред учителите в тези отчайващи усло-вия дръзне да направи нещо ново и необи-чайно, той мигом бива възприет като скан-далджия, като ненормален, като вреден елемент, рушащ идилията, разтърсващ статуквото, застрашаващ блаженото трупно разложение на системата, в което, както знаем, най-доволни са тъкмо червеите – и мухите! И, респективно, такъв "вреден еле-мент" трябва мигом да бъде отстранен – щото ако бъде оставен да "своеволничи" и да "руши", той именно застрашава статукво-то, блаженото вегетиране и... чакането на пенсията! Общо взето в нашите училища учителите стискат зъби и чакат пенсията, заветната пенсия; за жалост, в тия нечо-вешки условия мнозина изобщо не я дочак-ват пустата му пенсия. Но това пак е отдел-на тема; но е и щрих към общата картина, който бях длъжен да мацна с четката, щото искам ако не всичко, то да кажа поне най-главното.

Разбира се, че така не трябва да бъде. Намираме се в XXI век и сме страна от Европейския съюз! Повтарям, от Евро-пейския, не от Съветския съюз, както, спо-ред казаното по-горе, човек може да си помисли. Ни на йота не сме мръднали от разложението на системата, която насле-дихме от комунизма в тия 23 години "пре-ход", "промени" и "риформи"; все сме си същите, каквито бяхме в славните тодор-живково-комунистически времена; абсолют-но същите сме; това и обяснява милата носталгия, с която мнозинството си спомня за ония блажени времена, в които разложе-нието беше така повсеместно. Да, промяна няма и не може да има, но... трябва да има, иначе ще измрем като нация! Не казвам силни думи, опитвам се да загатна истина-та. Това е горчивата истина: ще измрем като племе и народ ако не се стреснем и не

се събудим. Гибелта е надвиснала над нас. Точка. Спирам дотук.

Връщам се на темата си отново. Училището трябва да е една жива демок-ратична общност, в която се чува гласа на всеки. Всяко конкретно училище трябва в съвременни условия да е такава жива де-мократична общност, и то не на думи, не на хартия, а на дело, реално, практически, в точния и пълноценен смисъл на тия думи. Затуй във всяко училище трябва да започ-нат незабавно широки дебати с участието на родители, учители, ученици, граждани, абсолютно всички заинтересовани в съот-ветната конкретна общност (град, село, квартал и пр.) относно облика и насоката на развитие на даденото учебно заведение. Ето че най-сетне се доближих плътно до онова, което ми се искаше да кажа от само-то начало. Става дума за това как да се изработи конкретна жизнеустойчива фи-лософия, политика и стратегия за разви-тие на всяко едно конкретно училище, а не изобщо и по принцип. Всички участващи в тия дебати по най-демократичен начин трябва да стигнат до общо убеждение какво именно искат, какво според тях е нужно, какво се стремят да постигнат, а също така и как да го реализират, по какви пътища могат да се движат към него. Аз, примерно, пишейки сега този текст решавам да изляза с такава инициатива в моето училище, в училището, в което работя вече повече от 12 години: ПГЕЕ-Пловдив.

Нали си спомняте, това е същото училище, за което предложих да си избере за патрон Стив Джобс? И се вдигна шум, пък после всички забравиха. Мен админист-раторите ме фраснаха по главата, хората около мен се уплашиха, да, ама аз не ми-рясвам; няма и да мирясам. Трябва наисти-на спешно да ме уволняват щото докато съм там работите няма да се успокоят, идилията е решително застрашена. И ето какво смятам да предложа; решавам да не пиша общо, а ще пиша за моето училище оттук-нататък, пък всеки, който чете текста, да си прави изводи за това как стоят нещата по принцип, какви също така могат да бъдат за неговото училище и пр. Прочее, сега решавам да изпратя този текст на моя от-давнашен приятел г-н Министъра на обра-зованието, младежта и науката Сергей Игнатов, който ми е състудент от Санкт-Петербургския университет, учили сме по едно и също време и сме живели в едно и също общежитие години наред. Да, непре-менно ще му го изпратя. Да си го има моето изложение. Да си го тури ако ще в най-отдалеченото чекмедже, или ако ще да го хвърли в кошчето, аз пак ще му го пратя. Добре, да пристъпя най-сетне към най-важното, към което се движех до този мо-мент; ще се постарая да бъда кратък щото вече ми е писна да пиша; ето го това най-важно:

Според мен в демократичната общност на ПГЕЕ-Пловдив трябва незабав-но да се проведат разгорещени дебати по следните въпроси, по които следва да се стигне по най-демократичен начин до прие-мането на истински разумното и потреб-ното; ето и самите въпроси, по които след-ва много да се мисли, аз тук решения няма да давам, а ще се задоволя с формулира-нето само на въпросите:

1.) На какво ще заложи в своята философия, стратегия и политика нашето училище: предимно на формирането на пълноценни личности и подготовката им за динамичния съвременен живот, предимно на високата и качествена теоретична и практическа подготовка на младите специа-листи, предимно на създаването на благоп-риятни условия за личностен, професиона-лен и граждански растеж на младите или предимно... на какво друго? (Допускат се, разбира се, всякакви предложения и идеи.) Като се отговори на този въпрос и се избере главен приоритет – а той е тъкмо въпрос за избор на водещ приоритет! – на тази основа могат да се поставят още много други въпроси, примерно:

2.) Какво трябва да направим че да се засили личностното, нравственото, ду-ховното възпитание на младите хора? На креативността, на развитието на творчески-те заложби на младите ли ще заложим – или ще заложим на "трупането на знания", на простата информираност? Многознай-ковци ли искаме да са нашите ученици или искаме да са творчески, самостоятелно мислещи личности, уверено преодоляващи сложните проблеми на живота?

3.) Какви са ефективните методи за насърчаване на развитието на младите в тази най-съществена насока? (А че е най-съществена е априори известно: дори и да си много добър специалист, да си много учен, знаещ и образован, ако като личност си един боклук, какво от това, колко тогава струва цялото ти образование, цялата ти ученост и цялото ти многознайство?!)

4.) Ако родителите знаят, че в на-шето училище акцента се поставя върху формирането на пълноценна, а не на ед-ностранчиво развита и ощетена личност, дали ще подкрепят една такава стратегия - или ще се противопоставят? А самите мла-ди хора, учениците какво ще кажат?

5.) Подготвен ли е учителският състав за изпълнението на една такава предимно нравствена мисия, умеят ли учи-телите да въздействат ефективно върху личностното и нравственото укрепване и развитие на младите, или, да признаем, сме съвсем безпомощни в това отношение? Защо не работят, защо са все по-неефективни ония прийоми, които масово се използват? А запознати ли сме с новостите в това отношение, с новостите на световна-та съвременна психология и философия на личностното развитие и укрепване?

7 6.) Защо (мнозинството от) млади-

те не искат да учат, защо са така апатични, защо са така отвратени от ученето, дали пък това не е резултат на прилагането спрямо тях на остарели, отречени от време-то подходи, методики, дидактики? Запозна-ти ли сме с най-новите и съвременни под-ходи за ефективно и всестранно обучение и развитие на личностния потенциал на мла-дия човек?

7.) Защо сред младите хора има такива, които са способни на крайно ароган-тно поведение, на недисциплинираност, защо ситуацията с дисциплината е така тежка, защо обикновено липсват елемен-тарни човешки условия за пълноценен учебен и възпитателен процес? Защо не успяваме да намерим панацеята за реша-ването на този толкова тежък и остър проб-лем? Какви са предложенията на самите ученици за подобряване на ситуацията в това отношение – защото потърпевшите най-вече, в крайна сметка, са тъкмо те? А какви са вижданията на самите учители относно средствата за решаването на този невероятно тежък проблем, от който зависи всичко? А как родителите виждат нещата, какви са според тях пътищата и средствата в училището ситуацията да се подобри в това отношение? Има ли администрацията някакво виждане – или на нея съвсем не й пука, щото тоя проблем не бил неин, а на... учителите?! ("Някои, Грънчаров, се справят и в техните часове има отлична дисциплина, а други не се справят и в часовете им цари хаос; защо е така, отговори си сам, опитай се да разбереш къде е разковничето?! Затуй аз ще уволнявам тия, дето не се справят, и ще награждавам и толерирам ония, които не занимават администрацията с проблемите си! И т.н.")

8.) Какви следва да са принципите на т.н. "кадрова политика" на ръководство-то? Може ли ръководството да я обоснове и да каже примерно защо са толкова толери-рани някои приближени на пенсионна въз-раст, и защо много често на вакантни места се избират съвсем неподходящи, но за сметка на това "наши" хора? Може ли сама-та колегия и дори родителите, пък и, защо не, учениците, да бъдат питани какви учите-ли искат да бъдат назначавани в нашето училище? На какъв тип учител ще заложим: на изпълнителния формалист и педант или на учителя с творчески дух и с най-човечен подход към работата си? На авторитарният тип даскал ли ще заложим, който "няма никакви проблеми в час", но за сметка на това постоянно потиска и стресира личност-та на учениците, или ще заложим на демок-ратичния, на либералния тип учител, в чиито часове, вярно, може да има шум и хаос, но то е щото младите по начало са твърде импулсивни и имат жестока потреб-ност от изява, която училището, уви, посто-янно потиска?!

9.) Как да постигнем в нашето учи-лище реализацията на идеята за една пъл-ноценно живееща, динамична, свободолю-бива и демократична общност? Можем ли да превъзпитаме ръководството на учили-щето в това, че такъв един подход на орга-низация на отношенията е спасителен – понеже е съвременен и отговаря на нуждите на всички, и на учителите, и на учениците, и на общността като цяло? Как да въздейст-ваме на ръководството, та да го принудим да се откаже от авторитаризма си, от склон-ността към управление чрез интриги, толе-риране на приближените и на най-преданите, от невъзприемчивостта му към новостите, от административното му рве-ние, от формализма му, от това, че не пона-ся критики, а предпочита само да бъде ласкано, хвалено и пр.? Има ли някаква надежда това ръководство да се промени в позитивна и отговаряща на нуждите на училището посока, или трябва да си отиде, та да даде път на хора, които изповядват една съвършено друга управленска фило-софия, отговаряща на нуждите на самото време?

10.) Каква е политиката на доходи-те на работещите в нашето училище, прила-гана от ръководството? Справедливо ли се разпределят средствата по т.н. диференци-рано заплащане? Разумно ли се използват средствата за квалификация и преквалифи-кация на персонала? Организирането на безплатна двудневна екскурзия из страната с преспиване и еди-колко си закуски и бан-кети с поканването про форма на лектор, приближен на ръководството или на инспек-тората само и само "за да се усвоят едни пари", които са отредени именно за смисле-на квалификация, дали е разумна политика в това толкова важно за качеството на обу-чението отношение? Как наистина разумно и справедливо могат да бъдат разпределе-ни тия средства, та конкретни нуждаещи се хора да си повдигнат на дело квалификаци-онното ниво, а не да се даде на всички по равно и на калпак, а пък парите да бъдат "усвоени" чрез изяждане и "една екскурзий-ка за малко разведряване", щот "И ний сме заслужили да се облажим, и ний сме хора, я!"?

11. И така нататък, в тоя дух, могат да бъдат обсъдени ред жизнено важни, направо съдбовни за бъдещето на учили-щето ни въпроси. Много са въпросите, на които трябва да се търси честен отговор в една съвършено открита дискусия. Аз тук не мога да изброя всичко, не тази е и моята цел.

Аз говоря обаче за коренна про-мяна на стила и методите на управление и самоуправление на нашата училищна общ-ност. За сведение на някои администратори искам да кажа, че България от много години се опитва да бъде и да се развива като демократична страна. Това означава, че демокрацията трябва да е душата на всички

жизнени сфери, особено пък на една така-ва най-важна сфера, каквато е образовани-ето, явяващо се сърцевина на духовния живот на страната. Не можем да сме демок-ратична и съвременна европейска страна ако не се забелязва демокрация конкретно в нито една сфера на обществения живот, ако липсва даже и настройка за един такъв стил на живот, защото демокрацията наистина в демократичните общества е стил на живот, да не говорим, че тя е и начин на мислене. Също така е и начин на действие, на реа-гиране спрямо проблемите. А всичко във всяко едно отношение в обществата започ-ва там, където е началото на всички начала: училището. И семейството е едно такова начало, но и училището е такова начало. И двете начала трябва да си взаимодействат за постигането на общите цели. А пък дър-жавата не трябва да им пречи, а пък пара-зитите-администратори не трябва да виждат своята задача в задушаването на всеки повей на свобода и на личностност в бъл-гарските училища. Така мисля аз, така аз виждам нещата. Още много може да се каже, но за днес казаното е предостатъчно.

Ще завърша малко по-необичайно. Ще дам един пример, нищо че съм философ и добре зная, че с примери нищо не се доказва; не се доказва, ала се илюстрира. Ето моя пример, който говори много.

От много години в нашето училище ръководя един ДИСКУСИОНЕН КЛУБ на ученици и преподаватели, в който по идея се събират най-добрите, най-интелигентните, най-елитните ученици, ония ученици, които обикновено са твърде са-мотни в условията на царящата наоколо простотия и скука. Които са и най-ощетени, щото, ако не знаете, у нас нещата са устро-ени така, че най-ощетени са най-талантливите, най-способните, а пък най-облагодетелствани са тъкмо простаците - и наглеците. Та както и да е, моята идея е тия млади хора от всички класове, от 8-ми до 12-ти клас включително, да си имат едно местенце, където да се чувстват свободни да мислят за всичко, което ги вълнува; да си имат едно островче на свобода в общо взето задушната казионна атмосфера на съвременното българско училище. Навре-мето бях направил такъв клуб в Пловдивс-кия университет, където работих, изобщо където съм работил, все съм внасял... раз-дор в духовете, все съм смущавал приспив-ната идилия. Та този Клуб съществува от много години. Самотно си съществуваше и на него не се гледаше с добро око, особено от администраторите. Щото буни духовете, нали се сещате защо? Имаше ученически стачки, примерно, в които Клубът и моя милост се оказаха "подстрекатели" и бяха подложени на гнева на администрацията. Та от няколко месеца обаче дойде директива отгоре: правете, таваришчи, клубове, ний ще дадем пари, правете каквито искате клубове! И ето, администрацията се раз-

8 бърза "да усвои едни пари", именно по прословутата програма УСПЕХ. И ще може-те ли да предвидите какво отношение има-ше администрацията към самотното птиче, именно ДИСКУСИОННИЯ КЛУБ "на оня там Грънчаров"? Ясно какво: не го допусна до програмата, изобщо се престори, че не знае, че има такъв клуб! Има го не от вчера, но ето, оказа се, че администраторите тол-кова са мразили тоя Клуб, че сега го изва-диха от програма само и само да се "усвоят едни пари", разбира се, за "наши хора", за по-послушните, за по-добрите. Как ще да-ваме пари на смутителите на реда, а, дру-гари, кажете, да не сме луди тям да даваме пари?!

Ний пък не щем пари. Някои хора работят за този клуб от години без да са взели нито една стотинка, напълно безвъз-мездно. И пак ще работят всеотдайно по този начин. Не щат пари, да, има и такива хора у нас, има, пък макар и рядко; все още има хора-идеалисти, които се вдъхновяват от съвършено други по род ценности и неща; парите за нас изобщо не са единст-вения стимул – както е за други. Дето само това мислят как "да усвоят едни пари" та да облажат своите си хора. За жалост така се мисли в средите на родната ни и самозаб-равила се административна клика.

Спирам дотук, щото на някои може да прилошее. Но казах и написах неща, които все някой трябваше някога да ги каже. Пък ако някой има по-чувствителна душа и не издържа на такива приказки като моите, нека да има добрината да не чете писания-та ми – кой го кара да ги чете? Да си щади нервите, да не чете, да не мисли, да не се вълнува излишно... изборът си е изцяло негов. Има свобода. Ний зачитаме свобода-та и я обичаме дори...

Хайде чао засега, хубав ден и при-ятен уикенд на всички, които имаха здрави нерви да изчетат тоя текст до самия край! Аз все пак ще го изпратя до някои институ-ции щото ми се чини, че те трябва да имат четива и от този род. Животът е по-интересен и нескучен като се четат и пре-дизвикателни мисли от този вид и род...

ЕХ, КАК ЗАВИЖДАМ НА ДЕ НИРО И НА ТРАВОЛТА: ИМАХА КЪСМЕТА ДА СЕ СНИМАТ СЪС СВЕТОВНИТЕ ЗНАМЕНИ-ТОСТИ БОКО И ВЕЖДЮ!!!

октомври 13, 2012

За втори път се връщам към тази снимка и към емоцията, която ме мъчи в тази връзка: наистина, защо ли го правя, как е възможно толкова внимание да обръщам на една снимка?! Траволта и Де Ниро бяха у нас може би 24 часа, и в това време Боко успя да ги хване, да ги почерпи на “частна вечеря” (или обед, не помня) и, разбира се, да се увековечи, като се снима с тях; Веждю пък е бил там, за да придаде “по-културен”

нюанс на туй нахалство. Но се питам: защо Боко толкова усилия е положил да се снима с Де Ниро и с Траволта? Кое го е дърпало толкова към тая безполезна страст? Освен това един ден да се фали на внуците си, че се е снимал с такива звезди, кое друго може да го е дърпало по посока на тия пусти снимки? И си отговорих какво, просто е, вий сещате ли се?

Е, ще ви кажа ако не се сещате, просто, толкова просто, колкото е прост и нашио любим примиер. Кой е любимият филм на Премиеро? Всички знаят, както всички знаят и коя е любимата му и единст-вената прочетена от него книга: филмът “Кръстникът” е любимият филм на Премие-ро. А кой играе в “Кръстникът”, кой е артис-тът, на който Боко толкова много е подра-жавал? Знае се кой, нали се сещате? Мар-лон Брандо в ролята на дон Вито Корлеоне, естествено! За жалост, Марлон Брандо не е жив, светла му памет! Да, но Де Ниро също участва в тоя филм, и то в същата роля, в ролята на младия дон Вито, нали помните? Е, сфанахте ли сега на какво се дължи тая страст на Боко да се снима с Де Ниро? Обяснихте ли си сега причината за неверо-ятното нахалство на Боко, което му е било нужно да приложи за да успее да се снима с Де Ниро, щото, предполагам, на самия Де Ниро не вярвам кой знае колко да му се е искало да се снима с нашия героичний премиер! (То туй си личи на снимката де: по-уплашен от човешката простотия човек аз не съм виждал – вгледайте се в лицето на Де Ниро, човекът се е шашнал направо!) Ами ясно на какво се дължи това боково нахалство: на любовта му към великия мафиотски филм се дължи, разбира се. Чудно е как Цецо не отиде да се снима с тез звезди, щото и он обича тоя филм: сещате ли се как поръча на едно официално събра-ние на МВР да пуснат мелодията на “Кръст-никът”? Е, Цецо не се снима, ала главният мултак на републиката, приятелят на мафи-отите Веждю се снима. Снима се и нашият доморасъл Дон Вито Корлеоне, именно нашият Дон Боко. Сфанахте ли сега сичко, що ви думам? Загряхте ли защо е така? Никой не ви каза тая истина, нали? Е, на мен се падна честта да ви я кажа. Карай да върви, що пък да не ви я кажа, аз съм се прежалил вече… Хайде хубава вечер и приятен уикенд желая на всички!

И не завиждайте толкова като мен на Де Ниро и на Траволта, че имаха късмет да се снимат с Боко и Веждю, наши-те велики световни знаменитости… нема сисъл да завиждате толкова… на тях си им върви по начало де, какво да им завиждаме толкоз?!

КОМУНИСТИТЕ И БОЙКО СА В ТАЕН СГОВОР, ИГРАЯТ В КОМБИНА – ЗА ДА НИ НАТРЕСАТ ВТОРА РУСКА АТОМНА ЦЕНТРАЛА НА БЪЛГАРСКА ТЕРИТОРИЯ

октомври 12, 2012

Попадам току-що на информация с

интригуващо заглавие Изненада: ГЕРБ приема манипулациите на БСП, от която установявам, че ГЕРБ, т.е. Бойко Борисов (Когато казваме “Бойко”, ние разбираме “ГЕРБ”, когато казваме “ГЕРБ”, ние разби-раме “Бойко”!, ако ми позволите да префра-зирам известните думи на Маяковски Пар-тия и Ленин – близнецы-братья; кто более матери-истории ценен? Мы говорим Ле-нин, подразумеваем – Партия, мы говорим Партия, подразумеваем – Ленин.), та значи от прочетената информация установявам, че Бойко и БСП се намират в таен сговор, подават си услужливо топката, играят блуд-кава пиеска за баламосване на наивния малоумен електоратец, с цел да ни натре-сат в крайна сметка, и то по “народната воля”, втората руска атомна централа на българска територия, санким, да ни натре-сат АЕЦ-Белене.

Ето, четете сами какво казал тита-нът Боко днес, пък опитайте сами да си направите сами извода, който си направих аз:

Премиерът и лидер на ГЕРБ Бойко Борисов заяви, че ГЕРБ ще подкрепят референдума с какъвто текст на въпроса предложат БСП, въпреки че въпросът е манипулативен и противоконституционен…

… Безспорно, и всички юристи са на това мнение, че начинът, по който е зададен въпросът е противоконституционен – става въпрос за изграждане на ядрената централа в Белене, каза Борисов.

… Това е и капанът, който в мо-мента БСП ни задава – един противоконсти-туционен текст да бъде подкрепен от ГЕРБ в парламента, коментира премиерът.

Той заяви, че тъй като от ГЕРБ са за референдум като форма народът

9 да каже своята дума и с ясното съзнание, че подкрепят противоконституционен текст, ще гласуват да се проведе рефе-рендумът и то в най-кратко време…

… Капанът е много сериозен към нас, защото аз трябва да накарам депутати-те на ГЕРБ, юристите на ГЕРБ да подкрепят в парламента противоконституционен текст, каза премиерът Борисов.

Туй бил казал Бойко Борисов, на-родният любимец и пръв лъжльо на репуб-ликата, ако не броим неговите наставници от БСП. Невероятни нелепици дрънка лъж-льото, нали сфащате барем това? Запитай-те се защо толкова големи нелепици бълва, това явно не е случайно, нали? Ами дрънка тия нелепици, щото не му е чиста съвестта, ето за какво. Бойко, макар и баснословен лъжльо, е толкова невинно прост, че сам непрекъснато се издава – независимо в какви конспирации го натикват кукловодите. Най-после той успя, както всеки друг лъж-льо, да стигне до фазата, при която лъжите му веч не фащат дикиш, т.е. лъже, ама не така сладко и благо, както преди, а нескопо-сано, което именно и показва, че съвестта му хептен не е чиста – поради което и лъжи-те хептен не му се удават както по-преди. Затуй така става.

И затова с горните думи де факто признава: ний с БСП сме в таен сговор, ний заедно с комунистите сме в комбина за да ви натресем, драги български наивни мало-умници и АЕЦ-Белене, и газопровода, и каквото друго каже таваришч Путин, все ще ви го натресем! Щото в нашите игрички на мен е отредена ролята да се преструвам, че съм “проамериканският премиер”, че съм “човека на американците”, а пък аз всъщ-ност съм си съвсем същото руско мекере и руски рубладжия – каквито са моите кръвни братя комунистите.

Това всъщност ни казва Боко с горните думи, ала който има барем малко акъл, ще го разбере, а който нема, нека, както се вика, да иде да духа супата…

Р. ДЕ НИРО И ДЖ. ТРАВОЛТА СЛЕД МНО-ГО МОЛБИ ИМАХА КЪСМЕТ ДА СЕ СНИ-МАТ ЗА СПОМЕН СЪС СВЕТОВНИТЕ ЗНАМЕНИТОСТИ БОРИСОВ И ВЕЖДИ

11 октомври 2012, четвъртък

И сега се хвалят пред целия свят за невероятната чест!

ВПЕЧАТЛЯВАЩО БОГАТА ДУШЕВНОСТ ИМАТ МЛАДИТЕ У НАС, САМО ДЕТО ТРЯБВА ДА ГИ НАСЪРЧАВАМЕ ТА ДА СЕ ОТПРИЩЯТ БОГАТСТВАТА НА ДУШИТЕ ИМ!

11 октомври 2012, четвъртък

Искам да съобщя за една случка от всекидневието ми, която силно ме впечатли; искам да пиша за нещо удивително, което се случи тия дни. И за нещо твърде радост-но. Крайно съм развълнуван, невероятно е! Дано не разочаровам ония, които са се заинтригували с това начало – като разбе-рат за какво става дума. Радостите, удиви-телните за един български учител неща, неговите вълнения и пр. едва ли са също толкова впечатляващи за ония, които не живеят с проблемите на училището. Та ето все пак за какво става дума.

Тия дни провеждам с класовете, изучаващи психология, едно упражнение, наречено "Психологически казус по Досто-евски". Аз в предишните години записвах на видео упражненията по тая тема, тази годи-на се въздържам да правя това, за да не дразня ръководството, което се оказа край-но невъзприемчиво към една такава иници-атива. А ето, че сега твърде много съжаля-вам, че не записах на видео упражнението в този клас. Да, в един клас се получи неве-роятно хубаво упражнение. Дискусия, игра, състезание - този е модела, по който правя това упражнение; учениците се делят на два "отбора", според това кой как мисли, след това си задават въпроси, отговарят; целта е да намерят труден, объркващ въпрос за другия отбор, ако той не отговори убедител-но, губи точка, после ролите се сменят, тия, дето са отговаряли, те питат и т.н. А самият казус е по романа "Престъпление и наказа-ние" на Достоевски. Задавам им въпроса: "Правилно ли е постъпил Разколников, убивайки бабичката-лихварка и отнемайки един-два живота, но правейки това в името на една благородна идея: да помогне да се възцари справедливостта, с парите на ба-бичката да бъдат спасени стотици животи на бедни и млади хора, на деца, на болни и пр.?".

Общо взето учениците от всички класове разгорещено обсъждат тази исто-рия за "някаква си бабичка". Така поставям казуса, че повечето се подвеждат и влизат "в капана" на Достоевски – Разколников бил прав и т.н.; но имат и такива, които твърдо заявяват, че Разколников не е прав, че идеята му не е "благородна", че не може да се убива за да се въздава справедливост, че това е опасно и т.н. Е, много зависи от настройката, в някои случаи обсъжданията са по-вяли, учениците не са привикнали да провеждат по такъв начин часовете; но общо взето винаги след това, след като веднъж се проведе това упражнение, да ме молят и други обсъждания да правим. Втръснало им е от "беззъбо теоретизиране" в училище, те, общо взето, са си деца, играе им се, нищо че са по-големи деца, нищо че са юноши. И явно имат жестока потребност да мислят, да спорят, да изразяват и защи-щават свои позиции. И ето, вчера, в един клас, именно в 9-ти Ж клас, стана едно невероятно силно упражнение, за което искам да пиша. Много е трудно да предста-вя как протече това обсъждане, но ще опи-там. Иска ми се и вие да усетите поне част от моите вълнения. Много съм щастлив от случилото се!

В края на миналия час аз им разка-зах историята от романа на Достоевски, т.е. поставих казуса, обясних как ще се проведе и дори проведохме един тур за "разгрявка". Днес учениците вече знаеха и в самото начало заявиха: искаме да продължим играта. Целият час обсъждаха като... неви-дели: с увлечение, живо, страстно дори, със зачервени лица; невероятно много се въл-нуваха, защищавайки си позицията; задава-ха удивителни, чудесно формулирани въп-роси; обсъждаха набързо какъв въпрос да зададат или в каква посока да започнат да отговарят и после шоуто беше велико: аз чак такова чудо, признавам си, не бях виж-дал! Нито един ученик не остана безразли-чен, дори и ония, които бяха по-въздържани, се вълнуваха, скачаха да помагат, предла-гаха, изказваха се, а пък някои от нетърпе-ние да вземат думата дори стояха прави, с вдигната ръка, та да изпреварят другите. Всеки имаше какво да каже и го казваше с вълнение, твърде убедително, чудесно беше! Когато в отбора, който отговаряше, се изреждаха един след друг желаещите да говорят (един говори, а всички останали искащи да се изкажат нетърпеливо стояха с вдигната ръка), от другия отбор, тоя, дето е задал въпроса, пък имаше също така не-колцина, които ме молеха да им дам дума-та, та да възразят, и понеже силно не бяха съгласни с аргументите на другата страна, невероятно силно се вълнуваха; наистина всички бяха със зачервени от необичайно вълнение лица! Видях се в чудо в ролята си на арбитър; но общо взето имаше ред, понеже наистина спорещите имаха каква да кажат и заради нетърпеливостта си да взе-

10 мат думата силно се вълнуваха; наложи се след всеки тур да провеждаме "свободно обсъждане", понеже даже и след като пишех точка на победилия отбор, желаещите да се изкажат не отстъпваха и с увлечение споре-ха, и то не глупаво, а с много добре подбра-ни думи: чувството винаги стимулира най-силно мисълта и ума! Истинска фиеста, аз лично сега нямам думи да опиша това, което видях, на което имах щастието да присъствам!

Стараех се да не слагам много на-казателни точки при нарушенията на прави-лата, за да не потисна дискусията, да не попаря хъса на желаещите да се изкажат. В крайна сметка доведох резултата до равен-ство, което обаче не разочарова всички, щото се оказа, че учениците се вълнуват не толкова заради победата, а, предполагам, заради истината! И двете групи се смятаха убедено, че са прави, а работата по диску-сията в такъв случай изобщо не е свърши-ла; нито една страна не е надделяла, и двата отбора се представиха бляскаво, наистина не зная как да се изразя, никакви суперлативи не са пресилени в случая! Интересно е какво ще стане другия път, когато ще трябва да направим анализ на самото упражнение и все пак да се опитаме да решим спора, да изясним към коя страна накланя истината. Без проблем бих приел още един час да спорят, убеден съм, че ще искат да продължат. Ще видим какво ще стане тогава. Но това, което се случи във вчерашния знаменит час, аз ще го помня дълго. Спорят като невидели младите за живота на "някаква си там бабичка", пита се човек като ги гледа: "Каква им е Хекуба, какви са й те на нея, та така... спорят?!" (при Шекспир тия думи завършват така: "... та така реват", той има предвид вълненията на зрителите на пиеса по Омировия епос). Явно имат за какво толкова да се вълнуват, а това, че душите им са усетили някои неща (ценности, лежащи в основата на всичко!), заради които си заслужава да се вълнуват толкова и дори да се борят, е прекрасно!

Вървях си после към дома и си мислех: колко сме несправедливи, че така често упрекваме за каквото и да било мла-дите, та те всъщност са прекрасни, само дето ние сякаш изобщо не ги познаваме! Не им позволяваме да се изявят истински, а пък ги упрекваме, не бива така! Ето, като се изявят истински и свободно, и се оказва, че са прекрасни млади личности: мислещи, способни на силни вълнения, търсещи истината. Дори, признавам си – аз по тем-перамент съм чувствителен, увличащ се човек – се размекнах и си мислех: ето, тия младежи имат невероятни качества, това тяхното поколение, което иде, ще направи онова, което нашето поколение не можа да направи; тия ще спасят България, те ще я направят каквато трябва да бъде! Вярвам в това след случилото се вчера в знаменито-то обсъждане, на което имах късмета да

присъствам. Това разбрах в него, този е моят извод. Невероятен клас, невероятно интересни млади хора! Впечатляващо бога-та душевност имат те, само трябва да пра-вим нещо та да им позволим да се отприщят богатствата на душите им! Наистина не мога да кажа колко са добри: писах им пос-ле точки за участие, оказа се, че съвсем не са го правили заради точките, щото, така да се каже, се "раздадоха" изцяло и до дъно по съвсем други подбуди.

А аз наистина съм възхитен от тия ученици. Не знам дали успяхте да доловите поне малка част от основанията за моето вълнение. Каквото можах, направих. Не мога повече. Аз не съм магьосник или чаро-дей че да мога да ви предам цялото си чувство, цялото си вълнение. Аз не съм, в края на краищата, Шекспир или Достоевски. Аз съм обикновен български учител. Който е довел при това нещата дотам, че му предс-тои... уволнение! Така стават нещата у нас...

КАТО ЦЯЛО ИЗУЧАВАНИТЕ ФИЛОСОФС-КИ ПРЕДМЕТИ ПО МОЯ ПРЕЦЕНКА МИ ПОМОГНАХА ДА СТАНА ПО-ДОБЪР ЧО-ВЕК

10 октомври 2012, сряда

Поставих тия дни на моите учени-ци задачата писмено да отговорят на след-ния въпрос: "Какво най-важно, по твоя преценка, научи и разбра, занимавайки се през миналата година със съответни-те философски предмети?". Получих много интересни отговори; държа да отбе-лежа, че при мен през миналата част учени-ците са изучавали психология и логика (в 9-ти клас) и етика и философия на правото (10-ти клас); при изучавалите при мен през 11-ти клас ученици през тази година, когато

са в 12-ти клас, аз сега нямам часове; ето някои от тия интересни по моя преценка отговори на горния въпрос, които особено силно ме впечатлиха:

"Разбрах за човешкото достойнст-во, именно, че човек трябва да си тежи на мястото и да отговаря за действията си. Трябва да защищава принципите и думите си. Да отстоява мнението си и да не говори празни приказки. Достойнството за мен е най-важното нещо и човек никога не трябва да го губи, понеже ако го загуби, после ще си го върне много трудно. Достойнството на личността е най-важното и най-ценното в този живот." (Из писмената работа на Юлиян К.)

"Най-важното, което разбрах в ча-совете по психология и логика, е свързано с темата за истината. Истината ни освобож-дава. Помага ни да се справяме с пробле-мите си. Тя винаги и благодатна. Лъжата убива личността. Истината е в състояние да свързва хората в една здрава човешка общност. Истината се ражда чрез логоса." (Из писмената работа на Костадин П.)

"Аз научих много неща в часовете по психология и логика през миналата годи-на. Като например какво е да си личност, а също и що е истина. Най-важното е да уме-ем да разграничаваме истина от лъжа - и да разбираме защо истината има предимство пред лъжата. Истината ми помага да мисля логически и да не избързвам с изводите, да бъда последователен в мислите си и търпе-лив в търсенето на истинското, на реалното положение на нещата. Да бъда предпазлив, да мисля истински, да отговарям умно и да мисля със собствения с ум." (Из писмената работа на Димитър А.)

„В часовете по психология и логика аз научих много неща за човешката душа и за мисленето. Научих да изслушвам внима-телно как мислят другите и да разсъждавам върху чутото. Научих се да мисля и да се задълбочавам в темите, след което свобод-

11 но да изразявам собственото си мнение. Най-интересното за мен по логика бяха логическите задачи, които намирах след всяка тема в помагалото по логика. Върху тези задачи наистина трябва да се размиш-лява задълбочено и с всяка решена задача ставах все по-добър. По психология пък най-много ми харесаха дебатите, където спорихме, всеки изказваше мнение и беше много полезно за всички да открием с общи усилия истината, в която сме готови да повярваме. Истината може да ни изглежда различно за всеки един от нас, но това не значи, че има много истини. Не мнението, а истината в крайна сметка е най-важното." (Из писмената работа на Атанас П.)

"В началото, признавам си, бях зле настроен към психологията, но когато за-почна да наближава края на срока и за да си оправя оценките трябваше да започна да чета темите, едва тогава разбрах, че психо-логията е нещо интересно. Тя ми помогна да науча нещо повече за себе си, а също така и ми даде ключ към това как да опоз-ная хората. За съжаление не успях поради това, че сме претоварени с други предмети, да науча колкото бих искал по психология, но и това, което научих, е все нещо. Логика-та ми беше значително по-интересна. Тя ми показа как да започна да размишлявам истински разумно." (Из писмената работа на Ари Н.)

"През миналата година психологи-ята ме заинтересува много. Тези часове ми помогнаха да обогатя познанията си за хората и за живота като цяло. Научих, че най-трудното наистина е да опозная самия себе си. Също така мисля, че тези часове ми помогнаха да избера правилната посока на протичане на моя живот. Помогнаха ми да науча как да разсъждавам и да избирам правилните решения в трудните ситуации. Като цяло тези предмети по моя преценка

ми помогнаха да стана по-добър човек." (Из писмената работа на Калин П.)

"От ученото през миналата година по тия предмети помня най-добре темата за самопознанието. Не е конкретна тема, но беше развита в три урока и беше развита твърде обстойно и като се зачитах, науча-вах много. Сега не помня подробности, но имам усещането, че съм научил нещо изк-лючително важно за живота ми. Смятам се за "специалист" по темата за Аз-а. По логи-ка любимата ми тема беше тази за истина-та. Истината прави живота ни щастлив. (Из писмената работа на Онур К.)

"Научих доста неща, необходими за живота ми. Примерно как човек да оце-лява и да успява в обществото. Разбрах, че да си добър гражданин не е лесно. Трябва да спазваме реда, правилата, но най-важното е да си отстояваме правата като личности и като граждани. Замислих се за трудността на политическия избор и за това, че за утвърждаването на младата ни демок-рация трябва да се борим. Да правим така, че да заставяме управляващите да спазват законите и Конституцията на държавата, в която живеем. Добрият гражданин смело заявява какво мисли и изисква властващите да спазват обещанията си, с които са изб-рани. Амбицирах се да стана един добър гражданин на България. Преди да учим тия предмети съвсем не се бях замислял за тия неща. Определено имах полза от тяхното изучаване. (Из писмената работа на Ран-гел К.)

И така нататък, има още много ин-тересни откъси в тия писмени работи на моите ученици. Нямам сега възможност да се ровя в този куп и да преписвам по-силните моменти, които за мен имат голяма стойност. Общо взето всеки ученик е напи-сал нещичко интересно. Рядко някой не е успял да напише нещо впечатляващо, а само баналности. Учениците, младите хора са винаги интересни за учителите, които се стараят да ги разбират, които не си позво-ляват да ги подценяват.

Та тия резултати общо взето ми показват, че ненапразни са били моите усилия години наред да работя за коренна промяна на господстващите стереотипи в тази област, в областта на т.н. човекознание и на т.н. "обществознание".

Администрацията ми иска отчет за т.н. "входно ниво" в количествен, цифров вид, аз обаче днес решавам да им пратя по-различен тип отчет, в който да поставя ударението върху качествената, смисловата страна, която съвсем не може да се изрази статистически, но това не я прави по-малко значима. Пак ще си позволя "своеволие", пак ще наруша "дисциплината", но за мен има по-важни неща от това да угаждам на администраторите.

ЕТО КАК Е РАБОТИЛА МАШИНАТА ЗА УБИВАНЕ, ЕТО КАК КЪРВАВА РЕКА Е БИЛА ПЪЛНЕНА С КРЪВ ОТ УБИЙЦИТЕ-КОМУНИСТИ...

ЗАПОВЯДАЙТЕ И ВИЕ!

МИТ РОМНИ УВЕРЕНО ПОЕ КЪМ ПОБЕ-ДАТА НА ПРЕЗИДЕНТСКИТЕ ИЗБОРИ

10 октомври 2012, сряда

Американците за първи път харесват за президент повече Мит Ромни, отколкото Барак Обама 09 октомври 2012

Вашингтон. Кандидатът за прези-дент на САЩ Мит Ромни за първи път изп-ревари Барак Обама в социологическо допитване, проведено от изследователски

12 център Пю, предаде Ройтерс. Сред амери-канците, които смятат да гласуват на прези-дентските избори през ноември, 49% подк-репят Ромни и само 45% Обама. Само месец по-рано републиканецът имаше под-крепата на 43%, а Обама 51%.

Експертите свързват успеха на Ромни с успешното му представяне на първия дебат между двамата, състоял се миналата седмица.

ПОЗОР: ДИНОЗАВРИ НА ИДЕОЛОГИЧЕС-КАТА ДИКТАТУРА НА КОМУНИЗМА И НА РЕПРЕСИВНАТА МАШИНА НА ДС СА ПРЕДЛОЖЕНИ ЗА АКАДЕМИЦИ!

Във връзка с скандални предложе-ния за избор за академици в БАН на фигури, дълбоко свързани с идеологическата дикта-тура на комунизма-тодорживковизма и с репресивната терористична машина на ДС от онова време някои учени счетоха за свой дълг да реагират, да се противопоставят, та да се опитат да запазят името на БАН що-годе чисто. Мой приятел, работещ в БАН, ми изпрати с молба за публикуване в блога и във в-к ГРАЖДАНИНЪ изложение на проф. П.Ганчев, което е написано именно в този дух. Интересно е, че до този момент официозните медии общо взето съвсем мълчат по повод на фрапиращата новина, че одиозните фигури на "професорите" Васил Проданов (ченге 6-ти отдел на ДС, именно тайната политическа полиция) и на Иван Ангелов, съветник на всички комунис-тическите правителства от Гриша Филипов до Жан Виденов, са предложени и най-вероятно ще бъдат избрани за академици. Ето и самия текст, който публикувам без изменения: Докога ръката на сталинизма и ДС ще продължава да души БАН? (Отворено писмо до ръководството на БАН)

Проф. Петко Ганчев

След дълга пауза за провеждане

на конкурси тази година БАН обяви своите конкурси за редовни членове (академици) и дописни членове (член-кореспонденти). И този конкурс протича в условията на остър недостатък от бюджетни средства за нор-

малната дейност на Академията. Въпреки това обаче по отделните направления се наблюдава цяло стълпотворение от канди-дати за славата и свързаните с нея приви-легии. (ОЩЕ >>> в блога)

ЕДНО ПИСМО ОТ МОНТАНА

09 октомври 2012, вторник

ТВОРИМ САМО АКО СМЕ ВДЪХНОВЕНИ ОТ БОГА, ТВОРЧЕСТВОТО В ЖИВОТА НИ Е САМО ПО БОЖИЯ МИЛОСТ

09 октомври 2012, вторник

Dobri Bozhilov е написал във Фейс-бук следната мъдра мисъл, която, чини ми се, следва да стигне до повече хора, та затова я поствам и тук; на моменти, повта-рям, този човек ме удивлява; ето този негов пореден шедьовър:

Вземете един iPhone. Разгледайте го внимателно отвсякъде. Поцъкайте, за-бавлявайте се, научете нещо. След това го натрошете да стане като пясък, разбъркайте пясъка, хвърлете го на различни места.

И седнете и чакайте този iPhone да се самосъздаде. А докато чакате, погледне-те красотата на Вселената, на Мироздание-то, на живота, сложността на ДНК и меха-низмите, по които работи светът.

И помислете: ако iPhone още не се е самосъздал, може ли да се самосъздаде онова, което е толкова по-величествено спрямо IPhone?!

Това е написал Д.Божилов в ня-кой момент на прилив на Божие вдъхнове-ние в душата му. Когато душата му е била осенена от Божие вдъхновение. Да, Божие творческо вдъхновение, щото всичко твор-ческо в тоя живот е от Бога. Бог е Творец в истинския смисъл, ние сме жалки аматьори, но доколкото все пак можем да творим, то е Бога, то е по Божия милост. Няма откъде другаде да има своите основания творчест-вото.

Та значи хората, които са прочели тази мъдра мисъл на Божилов, са почувст-вали това и реагират, както се и полага, възторжено: "Колкото по-вече пишеш, тол-кова звучиш по философски!" (Valentin Davidov), "Божилов, смайваш ме понякога!" (Ilia Petrov) и т.н.

Рекох в тази връзка и аз да похва-ля мъдреца-самодеец Добри Божилов; ето какво му написах там:

Умна приказка, Добри, приветст-вам! Аз използвам примера за това може ли да се самозароди в природата един двига-тел на БМВ или на Мерцедес, но и този пример, който си измислил, става; чудесен е! Ще го използвам в каузата на българското образование, в сферата на която моя ми-лост се подвизава...

ПРИМЕР ЗА ДЪЛБОКОТО ВЪТРЕШНО И ДУШЕВНО РОДСТВО МЕЖДУ ЧЕНГЕТО-КОМУНИСТ И МИЛИЦИОНЕРА-ГЕРБОВАК

октомври 9, 2012

Преди няколко дена написах об-ръщение – виж Заветната цел е: “тоя там дразнител Ангел Грънчаров” да го няма, да изчезне, да потъне вдън земя! – във Фейсбук-групата против политическите уволнения в образованието, в което по-молих да бъда подкрепен от групата, тъй като също съм заплашен от уволнение по политически мотиви. Тази група е известна също и като Фейсбук-група Ние подкрепя-ме Райчо Радев!, на която моя милост е един от основателите и също така от най-активните дейци. Няколко дни след това влязох в спор по нравствени подбуди с

13 Румен Дечев, един от хората, които овладя-ха модераторството на групата, който е също така зам.-председател на одиозния “Клуб 1 ноември”, яростен русофил, ес-тествено също така е другар с “най-светли комунистически убеждения” и так далее, и прочие.

Тази сутрин забелязвам, че вече съм изгонен от групата, това явно е било начин да ми се отмъсти за това, че не спо-делям русофилската поцелуйковщина на тия хора от Клуб 1 ноември, сиреч, да ми се отмъсти за това, че държа да си бъда българин. Изритан съм от групата без ни-каква милост, да не говорим пък за това да ми бъде оказана някаква подкрепа; явно другарите от този клуб смятат, че ако някой човек не е русофил, той не само не заслу-жава подкрепа когато е политически репре-сиран, нещо повече, предполагам, според тях такива хора като мен, които държат да са достойни българи, даже не заслужават и да живеят. Обръщам внимание на тази случка, защото тя иде да покаже дълбокото вътрешно и душевно родство между ченге-то-комунист и милиционера-гербовак, поне-же, знайно е, у нас русофили са предимно ченгесаро-милицеонеро-комунистите, а пък аз съм репресиран от същата тази гербо-вашка власт, на която вътрешно така силно симпатизират другарите комунисто-русофили, отколешни привърженици на всякакъв вид репресии, включително и на убиването на “враговете”. Парадоксалното е, че в случая съм репресиран по полити-чески мотиви от ръководството на “свобо-долюбива фейсбук-група”, обявяваща се (на думи) против политическите репресии; това ако не е абсурд, здраве му кажи! Най-интересното е обаче, че тия другари не се усещат какво са направили, каква глупост са сторили. Което пък иде да покаже, че нивото на интелигентност на тия, дето са сторили тая глупост, е твърде ниско, което пък и е доказателство, че принадлежат към старата милиционеро-ченгесарска гвардия, за която има толкова вицове относно тяхното ужася-ющо малоумие.

Последният път когато влязох в та-зи група забелязах, че имаше хора, които вече бяха изразили готовност да ме подкре-пят в тежкия момент. Сега, като съм изклю-чен, вече няма следи както от моето обръ-щение, така и от коментарите на тия хора под него: другарите всичко са изтрили, цялата следа от моята активна дейност през лятото в защита на колегата Райчо Радев също, предполагам, е изчезнала – или е станала невидима за мен, не знам как е точно. Факт е, че тия неща са изчезнали, аз не мога да ги открия. Та ето, че другарите, по стар рефлекс, без смущение и цензури-рат самото минало, камо ли пък да се пос-венят да фалшифицират настоящето. Това са лъжци от класа, способни на всякакви мерзости, за което направеното от послед-ните дни е просто малък пример. Е, ето, аз

сега ги изобличавам. Най-тъпото нещо на този свят е да се правят опити да бъде цензуриран човек като мен, щото, известно е, моя милост е нещо като човек-медия, нещо повече, аз съм нещо като “медиен император”, понеже си разполагам със своя собствена “медийна империя” (да не изброявам какво включва тя, но освен бло-говете ми, освен мои персонални телевизи-онни канали тя включва и собствен вестник, и философско списание, и други работи).

Това исках да съобщя тази сутрин. Трябва да се стягам за работа, затова и приключвам с писането. Прочее, по моя проблем, именно във връзка с дисципли-нарното наказание, което ми наложи дирек-торката на училището, в което работя, днес по повод на моя жалба, отправена до раз-ните институции, в ПГЕЕ-Пловдив ще дойде шефът на регионалния учителски синдикат към КТ “Подкрепа” г-н Цило Нейчев, който по моя молба ще разговаря с директорката, за да се опита да й въздейства сама да отмени своята абсурдна заповед за наказа-ние, тъй като таози заповед е резултат от подправяне от нейна страна на датата в моята молба за платен отпуск. Тази заповед е последната стъпка, както тя си мисли, за моето така мечтано от нея уволнение, а иска да ме уволни, понеже явно някой й дърпа конците от по-горните нива, понеже някой и е заповядал да ме уволни.

Щото преди няколко месеца с ди-ректорката бяхме в прекрасни отношения, но ето, някой издаде заповед, и тя коренно промени отношението си към мен и започна да ме преследва както милиционер прес-ледва… империалист. Глупости на тая земя колкото щеш – и дребнави човешки страсти има в изобилие! Но с тях трябва да се бо-рим, щото иначе ще загинем. Не ни стигат другите беди, та да си позволим лукса да се оставяме под ударите на капризите на са-мозабравили се администратори от най-новото гербовашко попълнение на нашата всевластна бюрокрация.

БЪЛГАРСКОТО ОБРАЗОВАНИЕ: ТРЯБВА ДА СЕ БОРИМ СРЕЩУ ИНЕРЦИЯТА И СТЕРЕОТИПИТЕ, СРЕЩУ ЦАРЯЩОТО БЕЗРАЗЛИЧИЕ КЪМ СОБСТВЕНАТА УЧАСТ

октомври 8, 2012

Преди няколко дни получих съоб-

щение на скайпа от непознат човек; погово-рихме си после по разни въпроси; понеже, струва ми се, предметът на тия разговори – ситуацията в българското образование – може да заинтересува и други хора, та затова давам гласност чрез блога си на това какво си казахме ние, двамата събеседници. Разбира се, правя така, че моят събеседник да остане инкогнито, понеже забравих да го попитам дали разрешава, по моя си обичай,

да публикувам в блога как обсъдихме тия проблеми. Ето ония моменти от нашия разговор, които, по моя преценка, заслужа-ват да стигнат до повече хора:

G: Здравейте! Казвам се Г. В. Днес по неве-роятна случайност попаднах на сп. “ИДЕИ” (2/2/2010) и съм сериозно или истински възхитена. Освен това в сайта Ви видях, че ако искам да се сдобия с книгата “Ние не сме тухли в стената!” (“Есета за освобож-даващото образование“) трябва да Ви се обадя – е обаждам се. Не мога да плащам онлайн (идиосинкратична прищявка), затова пиша директно, като бих искала да помоля за вариант с наложен платеж. Ще си потър-ся списанието при книжарите, разбрах, че трябва да се стимулира търсенето, но ми се иска да Ви помоля, ако имате налични 2-3 от по-старите броеве със статии за образо-ванието – да ми ги изпратите заедно с кни-гата. Ако не Ви затруднява молбата ми и ако не противоречи на идеите Ви за разпрост-ранение, ще Ви пратя адрес. Хубава седми-ца! Ангел Грънчаров каза: Благодаря много! Разбира се, ще Ви пратя и книгата, и списа-нията, в които има статии за образованието. Дайте адрес и ще Ви бъдат изпратени. Благодаря за интереса и за подкрепата! Аз всъщност имам още една книга за образо-ванието, нарича се ИДЕИ ЗА ЕДНА НОВА ФИЛОСОФИЯ И СТРАТЕГИЯ НА ОБРА-ЗОВАНИЕТО В БЪЛГАРИЯ. G: Видях Но тази ми привлече повече погледа заради пинкфлойдската обложка

Попадението е в десятката! Ангел Грънчаров каза: да, вярно, има в нея писано доста и за филма, и за много други неща. Вие с образование ли се зани-мавате? G.: Засега нека е това, по разни причини, не само финансови, но и без друго за момента си имам книги за четене, които могат да ме надживеят предвид времето, което мога да им отделя. Да, с образование се занимавам – и с преводи. G.: Здравейте, преди малко изпратих запи-са. Ангел Грънчаров каза: Здравейте, мерси, а получихте ли книгата + списанията? G.: Здравейте Получих известието. Ей сега отивам да ги взема!

14 Ангел Грънчаров каза: И аз съм получил известие, и аз ще ходя да взема парите, благодаря за подкрепата на сп. ИДЕИ G.: А списанието на три месеца ли излиза? Ангел Грънчаров каза: На четири месеца. Три пъти в годината излиза. G.: Живот и здраве, а до тогава – пак здраве

Ангел Грънчаров каза: Да, здраве да е! G.: По-важно е, а и трябва да сме здрави, за да правим неща… “Важно е да има неща по света…” Ангел Грънчаров каза: Така е. Ще съм Ви много благодарен ако споделите с мен впечатлението си от книгата НИЕ НЕ СМЕ ТУХЛИ В СТЕНАТА! За мен това е важно… G. каза: С удоволствие. В началото съм още – прочела съм само първите три есета, но не знам колко ще съм обективна: това са идеите, които за мен, първо, са много важни и, второ, са нещо, което аз самата бих каза-ла, ако бях седнала, само че формулирани много ясно и избистрено, дори – за момен-та, не намирам нюанси, които да изложат мнение, зад което не бих застанала. Убеде-на съм, че тъкмо това е причината да ха-ресваме определени песни, филми и книги и изобщо произведения на изкуството, защото избистрят и показват всички онези откроени, но недооформени и неизказани с конкретни изразни средства нишки, които спасяват вътрешния ни свят от аморфността на апа-тията… Олеле… моят вътрешен свят явно не е толкова спасен от аморфност… Не знам дали е ясно това, което казвам, но е това, което мисля (което май си е мой проб-лем). Себе си слагам в групата на непише-щите, неизразяващите се хора, които все пак не са апатични към света около себе си. Да, накратко казано: желанието ми да нап-равя каквото мога за да стигнат тези идеи до повече хора и да хванат корени само се засили след като подържах книгата Ви в ръцете си.

Между другото, а смятате ли, че предвид масовите нагласи в Русия подобни идеи биха намерили последователи, дай-Боже поддръжници. Там, доколкото гледам, без претенции за сериозно познаване на социологическата ситуация, съотношението мислещи-немислещи глави от населението не е по-благоприятно отколкото тук.

И едно допълнение – защото предполагам, че всичко това звучи крайно общо и безлично. Всъщност интересувам се толкова от проблемите на средното образо-вание (на висшето съм ги изпитала на гърба си в различни форми – в по-голяма или по-малка степен, а в момента работя в универ-ситет, където модела, който описвате, не се толерира, тъкмо напротив, а и студентите имат възможност да сигнализират, дори са активно приканвани да сигнализират, ако някой все още се опитва да го въвежда… Освен това съм и студент там и виждам, че проблемът в повечето му аспекти не същес-твува и на мнението на студентите наистина

се обръща внимание)… дълга скоба! Та интересувам се от проблема със средното образование защото се занимавам с излез-лите от него, а именно в най-добрата и най-лошата им форма. И въпреки вярата ми в концепцията, че ученето е търсене, а не изливане на чужди истини в смлян вид в нечия глава, често се сблъсквам със стък-лени погледи или (в по-добрия случай) с деца, които биха искали да търсят, но в резултат на “първите 12″ са загубили част от ентусиазма, капацитета, а и волята си да търсят… За лошите форми не ми се говори, там трябва да се боря с впечатлението, че заради парите, които “клиентът” дава аз съм длъжна да подготвя “кетапа” с усмивка и раболепие – от което и двете страни изли-заме със загуби – “клиентите” са недоволни, а аз обидена…

За щастие, имам подкрепата на висшестоящите… но обидата си остава. За това ми е нужно да знам защо е така – не че не ми е абстрактно известно, работила съм и в средно училище, но ме успокояват точ-ните формулировки на проблемите, които не съм успявала да избистря за себе си. Като гледам съдържанието на книгата Ви, очаквам и идеи за събуждане на желанието и волята за търсене на тези, които или са се бунтували, но са се подхлъзнали. И в съз-нанието им има повече “плевели” отколкото прелестни цветове; и на тези, които са запазили интелектуалния си потенциал, но са доволно обезкуражени… Ангел Грънчаров каза: Благодаря Ви много за споделените мисли! Напълно Ви разбирам, и аз съм работил в университет, бил съм асистент по философия, но в мла-дите си години. Явно сега проблемите са се усложнили, такъв извод си правя от Вашите преценки.

G. каза: Ами, пак казвам, аз съм от щас-тливците, които виждат, че изход има все ливците, които виждат, че изход има все пак. Въпросът е какъв е той. Ангел Грънчаров каза: А в средното учи-лище работите са плачевни, ако има някъде хора, които се съпротивляват на инерцията, било сред учениците, било сред учителите, това, по мои наблюдения, са твърде редки случаи; мнозинството се поддава. На инер-цията, на стереотипите, на царящото без-различие към собствената участ, бих доба-вил.

Иначе да, изход има, ясно е и как-во се иска, какво е потребно, само дето няма подготвени хора, които да го проведат на дело, на практика… G. каза: Но има желаещи и самоподготвящи се, на сляпо, уви – в повечето случаи. Какво мислите, между другото, за частните уроци, които се предлагат… не знам дали още е така, но по мое време дори се и пробутваха с подмолни средства на децата в държавни-те училища? Ангел Грънчаров каза: Самодейност, и то на границата на нарушението на закона т.е. тия хора, от гледна точка на предписа-нията на системата, са “престъпници”. В кавички де, но пак са престъпници. G. каза: Е, най-малкото поне половината не се облагат с данъци. По-точно – те резултат ли са, според Вас, от това, че се изисква количество заучен материал, или следствие – това някак не мога да го реша. Или причина. Извинявам се. Ангел Грънчаров каза: Аз съм на мнение, че “безплатното” образование излиза най-скъпо; тъй че ако искаме да не хвърляме парите си на вятъра, следва да се извърши “приватизация” на държавните училища, т.е. те да се разпродадат, а родителите на учениците, които искат качествено образо-вание на децата си, да започнат да си пла-щат, та да почнат и да ценят образование-то. G. каза: !!! Безспорно! Ангел Грънчаров каза: Да, налагат се частни уроци понеже утвърдилият се подход налага огромни обеми заучаване, за което паметта на учениците подвежда; частните уроци са функция на сбърканото ни образо-вание. Тъй че с частните уроци продължа-ват да тероризират учениците с общо взето съвсем излишна и несмилаема информа-ция. На истински важното – да мислят са-мостоятелно, да търсят истината – младите никой не ги обучава. G. каза: Не, невъзможно ли е, ако наистина се обявят за противозаконни за децата от държавното училище да се принудят учите-лите действително да си вършат работата в час и да започнат да следват тези бленува-ни нови изисквания към учебното съдържа-ние… май не изчаках да прочета отговора… Защото държавните училища няма да из-чезнат и да загубят влиянието си, поне още 5-6 випуска. Дори и родителите да се усе-

15 тят, че е по-добре да си плащат на регла-ментиран пазар. Ангел Грънчаров каза: Учителите правят в час каквото могат (добросъвестните учите-ли), но явно прилаганите подходи не позво-ляват да се постигне предвиждания ефект, та се иска още време и усилия; освен това огромните групи (класове) пречат учителя да може да обърне внимание на огромната част от учениците; в час учителите се зани-мават предимно със слабите и лошите (недисциплинираните) ученици, а пък доб-рите са пренебрегнати и затова ходят на частни уроци. G. каза: Омагьосан кръг… Ангел Грънчаров каза: Да, един от много-то омагьосани кръгове. G. каза: Добре, няма да ви занимавам пове-че Приятна съботна вечер и благодаря

Вероятно ще задавам и други въпроси като напредна в четенето на книгата, но обещавам да не прекалявам. Ангел Грънчаров каза: Благодаря, приятна вечер и на Вас! Винаги съм открит за разго-вори по важните въпроси G. каза: Благодаря!

ВЪПРОС КЪМ ГЛАСОПОДАВАТЕЛЯ

Господа и дами гласували за това недоразумение, дето щяло да ни оправи, разбрахте ли най-сетне колко тъпо сте постъпили?!

Апропо, недоразуменията на сним-ката са две...

РУСОФИЛСКИ БОЛШЕВИШКИ ЦИНИЗЪМ В НАЙ-ВУЛГАРНА, ПОШЛА И ОТВРАТИ-ТЕЛНА ФОРМА

07 октомври 2012, неделя

Попаднах на един убийствено абсурдистки и бликащ от алогизми текст, пред който от завист героите на Кафка ряпа да ядат - или, ако щат, да си изядат връзки-те на обущата. Негов автор е русофилът Румен Дечев, а темата му, естествено, е за презрението му към "враговете на Бълга-рия", пардон, на Русия. Враговете на Русия, в тази абсурдистка система на "мислене", са врагове на България; прочее, и други бра-дати и мустакати сталинистки по дух тези могат да се открият там; ето, порадвайте се, позабавлявайте се:

България винаги е стояла между Русия и Запада. Естествен съюзник на Русия, с която я обединяват кръв, език, религия и култура, нашата страна е била непрекъснат обект на въздействие от Запада да прекъсне културните, религиоз-ни, политически и икономически връзки, които е имала със своя естествен съюз-ник и партньор. Резултат на това въз-действие е българското русофобство. Показателно е, че всяко едно действие в тази насока винаги се е обръщало срещу България.

И така нататък все в този дух. Пос-ле напада и обвинява, представете си, в "русофобство" не кой да е, ами Бойко Бори-сов и Дянков, щото не били построили вече втора атомна централа на Русия на българ-ска територия; е, ще я построят де, имайте търпение, таваришчи, не бързайте толкоз, като едното нищо ще я построят - ала какво тогава ще стане с тезата за тяхното така привидно "русофобство"?! После пък се заяжда с възрожденския деец д-р Стоян Чомаков, като вината на горкия д-р Чомаков е, разбира се, тази, че има "тясна обвърза-ност със западната дипломация и османска-та администрация", поради което пък се бил изправил срещу... българския интерес! Логично е: щом руският интерес е българс-ки, щом няма специфично български инте-рес, различен от руския, това няма как да не го изправи в крайна сметка срещу руския интерес, сиреч, да го направи "антибълга-рин"! И ето в такъв случай как изглежда в очите на патологичния русофил борбата за църковна независимост у нас в ония години:

Тепърва има да се изяснява про-вокаторската роля, която играе в църков-ното движение, провеждайки френско-турския план за откъсване на българска-та църква от Цариградската патриаршия и руската църква, довело до схизмата, резултатите от която в дългосрочен план са крайно вредни за България.

Значи българският интерес е израз на някакъв злокобен "френско-турски план", това не го знаехте, нали така, ето, научихте го. Що не харесва на руските им-периалисти, то непременно бива обявявано за антибългарско, логиката е потресающа, няма що! И все така в тоя дух се пише и нататък, за да се стигне ето до тоя акорд:

Хубаво е да си припомним уроци-те от миналото когато днес русофобст-вото в лицето на евгенидайновци и огнян-минчевци, на седесари и македонстващи, на иванкостовци и карасимиркаракачанов-ци, на бойкократуновци и дянковци, отново руши и унищожава българските перспек-тиви. Движението за възраждане на Бъл-гария трябва да сложи веднъж за винаги край на това срамно явление и неговите антибългарски проекции.

Как ви звучи, а? Като болшевико-комунизмо-сталинизъм в действие, нали така?! Е, и на мен тъй ме прозвуча. По тази причина реагирах там ето с какъв кратък коментар:

Авторът кой знае защо е пропус-нал да отбележи, че прочути "русофоби" са Георги Раковски, Васил Левски, Христо Ботев, Захари Стоянов, Стефан Стамболов, Симеон Радев и още от плеядата най-великите българи. Защо ли е изпуснал това "маловажно обстоятелство", а пише само за д-р Ст. Чомаков?

Прочее, Б.Борисов е ваш, руски и съветски кадър, нищо че се преструва че не е, скоро всички ще разберат чий човек е в действителност. Не аз, той е бил член на БКП и като капак на всичко е мечтаел да служи в ДС. Е, служил е и служи на ДС, филиал на КГБ, мечтата му се е сбъднала. Те, руско-българските ченгесаро-кагебисти го и сложиха на власт, кой друг да го сло-жи?!

И още нещо искам да кажа: дока-зани слуги на чуждия, на руския интерес да говорят за нечия "антибългарщина" е чисто и просто цинизъм в най-вулгарна форма. Да, русофилски антибългарски цинизъм в най-вулгарна и отвратителна форма...

АКО В ПОВЕЧЕТО БЪЛГАРСКИ УЧИЛИ-ЩА И УЧИТЕЛИТЕ, И УЧЕНИЦИТЕ ПОЧ-НАТ ДА МИСЛЯТ – ЛЕЛЕ, КАКВО ЛИ ЩЕ ПРАВИМ ТОГАВА?!

октомври 7, 2012

Тия дни един ученик ме попита:

“Господине, а какво мислите за случая Опиц?”. Аз, прочее, с моите ученици много разговарям по какви ли не въпроси, особено по проблеми, които ги вълнуват; зер, аз съм много лош учител, когото началството на-последък напълно справедливо се е овъл-чило на всяка цена да уволни, та затова правя така! Както и да е де, да оставим настрана туй какъв учител съм и защо на-

16 чалството се счита за длъжно немедлено да ме уволни; та ето как реагирах като ме запита така младежът.

Първо, попитах го какво сам знае за случая. Разказа ми. Оказа се, че почти нищо не знае, ала, кой знае защо, твърдо смята, че Опиц, въпреки че е убил, не бил убиец и изобщо не трябвало да лежи в затвора. Мисли така щото така били смята-ли “много хора” в страната и особено в интернет. Нали знаете как си представят нещата хората у нас, известна ви е поговор-ката “Глас народен, глас Божи!” и също една друга “Народът никога не греши!”, ох, как ли пък не греши народът, как ли пък не греши!!! Ала как по-точно мисли народът никой фак-тически не знае де, пък и не го интересува да знае, ала за сметка на това всички пре-тендират, че съвъкупният народ непремен-но мисли като тях самите: няма начин да не мисли народът като тях самите, щото те са “верни народни синове” – как тогава наро-дът да не мисли като тях?! Като почнахме да обсъждаме с това момче случая и да обменяме мисли ето в този дух, оказа се, че и други се вслушаха в разговора ни, почнаха и те да питат и да се обаждат, в един мо-мент се получи чудесен спор. Тъкмо в оня момент моя милост прозря, че е добре да формулирам един нравствен и психологи-чески казус по този случай, който, за кошмар на инспекторката по философия, да пред-ложа на всички мои ученици, изучаващи или философия, или психология, или етика и право; да го предложа напук на всякакви програми, “разпределения” и предписания на чиновниците от министерството.

Речено-сторено, направих го казу-са и тия дни ще го предложа на класовете. Ето, с тази дописка даже информирам ди-ректорката си да дойде на проверка в мои часове, да констатира нарушението ми и да ме накаже още веднъж, както ме наказа оня ден, щото наистина става вече съвсем нетърпимо това мое своеволничене: да мъча учениците да мислят, да търсят исти-ната, да обсъждат и пр. Айде де, ще ми мислят те, от тях се иска да знаят, не да мислят, ще им дам аз едно мислене! Аз, като помисля малко, признавам, явно наис-тина съм за уволнение вече, щото е същин-ско кощунство на учениците в днешно бъл-гарско училище да се налага да мислят,

след като това умните чиновници от минис-терството съвсем не са го предвидили в своите програми. Но карай да върви де, това е отделна тема, а ето сега самия казус, който може да се постави както по тази моя публикация – виж Ужасни бъднини чакат народите, които се обезчовечават и съ-щевременно съвсем не се притесняват от това – така и по предишни мои публика-ции по случая Опиц в този блог. Не ща да формулирам тук точен вариант на въпроса на казуса, щото ми се ще там, където решат да го обсъждат, сами да си го формулират. Аз само бих предложил ето такива “сламчи-ци”:

Убиец ли е Опиц? Невинен ли е Опиц? Трябва ли да бъде помилван Опиц? Може ли вярващ в Бога човек, може ли иконописец да убива и при това да не из-питва никакви съжаления – какво ви говори това? Бихте ли отишъл на митинг с искане Президента да помилва Опиц? Даже и уби-тият да беше откраднал нещо (той, прочее, само е бил заподозрян че евентуално иска да открадне!) може ли заради някаква, пък макар и скъпа вещ да се отмъщава с убийс-тво, с отнемане на живот? И т.н., въпроси колкото щеш, случая е благодатен. Чудесен нравствен и психологически казус може да се получи, при това с поука и полза за мла-дите, за учениците. Заслужава си според мен да се “загубят” един-два часа за този казус, нищо че директорките и инспекторки-те не мислят така. Все пак аз като учител на този свят работя предимно заради интере-сите на учениците, а не за да угаждам на някакви си там директорки и инспекторки…

А как да се организират самите дискусии, тук оставям класовете и препода-вателите да решат съвместно. Има много начини. Описал съм ги в моите книги за образованието, три на брой, които излязоха през последните три години, на които до този момент никой, повтарям, абсолютно никой, нито журналист, нито медия, никой изобщо не обръща никакво внимание, камо ли пък инспекторките или директорките, най-малкото пък г-н министърът! (Прочее, вчера забелязах, че г-н министърът е пока-нен да представи “новата си книга” по една най-влиятелна телевизия; като поговори за нея, открих, че това явно е 50-тото издание на неговата дипломна работа, която той написа в Санкт Петербург когато бяхме състуденти и живеехме на един етаж в общежитието. Явно тая дипломна работа ще си остане единственото нещо, което е написал нашият любим министър на прос-ветата. Но какво да се чудим: шефът му Бойко през целия си живот е прочел една-единствена книга, нормално е неговият министър на просветата да е написал само една-единствена книга; даже и тя му е мно-го – като може и без нея!) Та значи нека си проведат обсъждането на казуса както си искат обсъждащите; ако и в някое друго училище решат да последват моя пример.

Аз, известно е, съм крайно вре-ден човек, щото непрекъснато сея зараза: ако и други учители в други училища прих-ванат моята зараза, ще стане съвсем страшно; току-виж в повечето български училища и учителите, и учениците почнат да мислят – какво ли ще правим тогава?! Явно ще дойде краят на света, какво друго може да стане…

УЖАСНИ БЪДНИНИ ЧАКАТ НАРОДИТЕ, КОИТО СЕ ОБЕЗЧОВЕЧАВАТ И СЪЩЕВ-РЕМЕННО СЪВСЕМ НЕ СЕ ПРИТЕСНЯ-ВАТ ОТ ТОВА

октомври 7, 2012

На едно място във Фейсбук, където при това се събират по допускане интели-гентни, културни хора – учители, универси-тетски преподаватели и пр. – попадам на призив да участваме в “митинг в защита на Йордан Опиц”. На митинга щели да говорят “изтъкнати български интелектуалци”. Ми-тингът, увещават ни, “в никакъв случай не бил политически”, това явно е написано за да хванат някоя съвсем малоумна жертва: къде е доказано, че на политически митинги не трябва да ходим, но на неполитическите бива да ходим?! Обявата завършва така: “Нека всички, които могат, да дойдат. Нека повече хора да подкрепим Опиц.” Ядоса ме особено това последното “които могат”- значи да дойдат просто щото могат, а не щото трябва, или щото така мислят! – и затова реагирах ето как; написах там след-ния коментар:

Аз няма да дойда и съветвам и други да не ходят, щото ще се опозорят. Опиц е убиец, застрелял в гръб уплашен бягащ човек, който изобщо не е заплашвал с нищо живота му. Опиц при това при безб-рой интервюта пред услужливите и спеку-лиращите с чувствата на малоумното насе-ление медии най-нагло обиждаше жертвата си посмъртно, т.е. демонстрираше без кап-чица свян, че не чувства никакво разкаяние, което говори, че има тежък проблем със съвестта: “няма съвест”. Аз не мога да си представя какви са тия “интелектуалци”,

17 които не съзнават, че няма никакъв аргу-мент, който да може да оправдае отнемане-то на човешки живот – освен защита на собствения живот, когато той реално е застрашен. А Опиц стреля без да му мигне окото с куршум, нанасящ тежки, смъртонос-ни поражения (произведен от т.н. дисбалан-сиран патрон), което говори за садистични наклонности.

Така виждам нещата аз. Струва ми се, че трябва да лежи присъдата си, та белким в затвора в един момент проговори съвестта му. Това, че имаме в момента популистично, безпринципно и аморално правителство, което, водейки се от преоб-ладаващите настроения на популацията, нищо чудно да въздейства на Президента да помилва убиеца Опиц, не означава, че дори и да го помилват, Опиц ще стане “на-роден герой” или съвестта му ще бъде изпрана. Вярно, правителството ще спечели някакви си презрени гласове на изборите, но цената за това ще е ужасна: обезчовеча-ваме се като общество и като народ, което е страшно. Това е дори най-страшното, то е корен на бедите ни.

Ужасни бъднини чакат народите, които се обезчовечават и същевременно съвсем не се притесняват от това…

След като написах горния комен-тар попаднах на текст във в-к КАПИТАЛ, носещ заглавието Защо г-н Йордан Опиц е убиец. Авторът Калин Ангелов е адвокат и работи в София. Ето завършека на тази статия, с чиито тези изцяло съм съгласен:

Между другото, гледайки медийни-те изяви на г-н Опиц през тази седмица, ти как мислиш читателю, дали сега – повече от пет години след убийството, на г-н Опиц е почнало да му пука затова, че е умъртвил друго човешко същество? Що за иконописец е този, който цени собствеността повече от живота? Не знам, това е отговор, който г-н Опиц ще дава не пред мен или пред теб читателю. Междувременно той ще трябва да изтърпи наказанието си в затвора. Там, известно е, е пълно с невинни, така че ще срещне разбиране. И надявам се президен-тството да не унижи до такава степен бъл-гарския Съд, че да се подаде на натиска на една инфантилна интернет тълпа като по-милва бързо-бързо г-н Опиц.

Но дори и да го направи, това няма да промени факта, че г-н Опиц е убиец.

ЧОВЕКЪТ-ЗВЯР

Попадам на страхотна статия със заглавие Человек-зверь на Алексей Гусев; прочитам я на един дъх, скоро такова нещо не бях чел. Съветвам ви да я прочетете, стига, разбира се, и вие да си падате по такива "сочни" откъм смисъл текстове. За жалост, статията е на руски, което означава, че някои хора няма да я разберат, от по-младите, дето не са учили руски. Ще поис-

кам разрешение от автора и сайта да я преведа на български и да я публикувам в списание ИДЕИ. Ето и ницшевият афори-зъм, който предава основната мисъл на автора:

Такие существа не подотчетны; они появляются как судьба, беспричинно, безрассудно, бесцеремонно, безоговорочно, они есть как есть молния, слишком ужасн-ые, слишком внезапные, слишком убеди-тельные, слишком «иные», чтобы можно было их даже ненавидеть.

Него поне ще се опитам да преве-да сега; ето моя не съвсем изпипан, набър-зо направен превод – щото мисълта на Ницше е така трудна за превеждане:

Такива същества не могат да се обхванат: те се появяват като съдба, безп-ричинно, безразсъдно, безцеремонно, неп-реодолимо, те са като мълния, прекалено ужасни, прекалено внезапни, прекалено убедителни, прекалено "други", за да можем даже и да ги ненавиждаме.

Така за момента мога да преведа този афоризъм. Не ме бива в тия неща, в преводите. Но сега-засега това е, нека стои така...

НЯКОГА ДУХЪТ БЕШЕ БОГ, СЕТНЕ СТА-НА ЧОВЕК, А ЕТО ЧЕ СТАВА ВЕЧЕ СГАН

05 октомври 2012, петък

Попадам на чудесен текст – а чу-десни или хубави за мен са смислените,

богатите, изпълнените с идеи текстове! – какъвто човек рядко може да срещне в интернетната джунгла: Фридрих Ницше и самоосъзнаването на душата като свръхчовешкото в човека. Негов автор е Георги Хаджийски, публикуван е този текст в ПСИХОЛОГИЯ ЖУРНАЛ. Прочее, текст от същия автор излезе и в най-новата книжка на списание ИДЕИ. Решавам да популяри-зирам едно такова четиво, затова давам линк и също така публикувам избран откъс от него:

„Аз ви уча за Свръхчовека. Човек е нещо, което трябва да бъде превъзмог-нато.” (из „Тъй рече Заратустра”)

Макар, че въжделенията по мета-морфоза в свръхчовека да са вдъхновявали немалки маси човешки същества от леген-дарните времена на Третия райх с домини-ралата го идеология за предстоящо светов-но господство на нордическата свръхраса от високи, русокоси, синеоки „арийци”, до днешните любители на фитнеса, които гълтат анаболи за да трупат по-лесно мус-кулна маса по фитнесцентровете, а и сами-ят Ницше да представя идеята за свръхчо-века нееднозначно в своето творчество, като цяло би могло да бъде изведено зак-лючението, че свръхчовекът не е някаква дори и изключително примамлива даденост, не е и цел, както дори не е и път към целта – ето защо, сама по себе си, идеята за свръхчовека е твърде чужда и на диалекти-ческия обективен идеализъм, търсещ сми-съла на битието някъде далеч извън човеш-ките аз, тук и сега, както и на екзистенциал-ния субективизъм, според който няма нищо извън осъзнатото в аза тук и сега.

„За някои неща не се пита – това е първият императив на истината.” (из „Залезът на боговете”)

И така, щом като идеята за естест-вото на свръхчовека е еднакво чужда и на двете основни философски системи, стре-мящи се да предложат свои картини за търсената от всички мислещи индивиди истина, защо е успявала и успява да вдъх-нови, а и навярно ще продължава да вдъх-новява представители на човешкия род от всички раси и култури – нима хората вече са толкова неразумни, че да оставят с лекота своите съзнания да бъдат обсебвани от абсурдни измишльотини, пресъздадени от един безспорно болен интелект, та бил той и на гениалния Ницше?

Защото – когато някой си позволи да каже пред пъплещите към храма бого-молци сквернословното ницшеанско: „Бог е мъртъв”, ще се сблъска и с анатемата, и с присмеха, а и с причисляването към отх-върлените от обществото луди, но пък – ако подобно на Ницше съумее да аргументира своята теза с достиженията на логиката на кантовия практически разум, а и с осезае-мата мъдрост на хегеловата диалектика, и дори с еволюцията на видовете от дарви-низма, то тогава биха се появили и немалки

18 шансове за всеобща възхвала на неговата гениалност...

В БАН НАТРАПВАТ ЗА АКАДЕМИК ДР. ИВАНОВ, АГЕНТ ОТ 6-ТО УПРАВЛЕНИЕ НА ДС, СЕКРЕТАР НА МИЛКО БАЛЕВ, АОНСУВЕЦА ВАСИЛ ПРОДАНОВ!

октомври 5, 2012

Получих изложение от моя състу-дент и колега, философа Стефан Пенов до академичен форум, в което той протестира срещу едно безобразие – в БАН някои сре-ди в наше време натрапвали др. Иванов, агент от 6-то управление на ДС, секретар на Милко Балев, аонсувеца Васил Проданов за академик!!! С любезното съгласие на г-н Пенов публикувам за първи път този негов текст, съдържащ наред със скандалната новина и сведения за връзките на този агент на ДС с терористичния режим на иранските ходжи; ето, убедете се сами за какво става дума:

Уважаеми участници във форума! Дълго не съм писал – не защото не

харесвам форума, напротив, чета го с удо-волствие, а защото не виждах смисъл. В България манталитетът е комунистическо-балкански и нищо не се променя към по-добро!

1.) Всеки втори е велик. Но това не му пречи да сменя постоянно мнението си и да бъде непредвидим – докато другата половина имат за мнение интереса;

2.) Никой друг няма право на пос-тижения;

3.) Най-доброто е “далаверата”, т.е. сатанински да получиш това, което не заслужаваш;

4.) Не е важно нещата да станат най-добре – по-важно било да стане моята и на такива като мен.

5.) Ниско ниво на способност за самоорганизация и прогрес;

6.) Да тероризираш зависимите от теб по социални или икономически причини

и да толерираш послушковци и подмазвачи – това Васил Проданов го знае най-добре.

И така: по на Запад от нас наемат умни хора за да кажат какво да се прави, а в България наемат умни хора за да им казват какво да правят за без пари!

Ето защо българите не бягат от прекрасна страна като България – те бягат от други българи! Да, така е: българите бягат от други българи, а не бягат от прек-расната страна България!

И за капак: организираната прос-тотия управлява страната на най-различни нива!

Сега някои искат да натрапят дру-гаря агент Иванов от 6-то управление на ДС (Васил Проданов) за академик!?

И така, т.нар. чл.кор., проф. и т.н. е наистина кадър на АОНСУ! А там се зани-маваха с идеология и партийното строител-ство – не с наука. Да не говорим за разда-ваните щедро евтини апартаменти и хоно-рари – особено през 1990 г. точно преди закриването!

Използвал е доносите в ДС – от-дели за работа с религиозни и етнически малцинства и работа с интелектуалците – като лост за нелоялна конкуренция и спрямо нас – редовите учени.

Абсолютен егоист, прагматик, жес-ток тиранин спрямо подчинените си.

Автор е на множество клеветни-чески писма (вкл. срещу мен и Мартин Та-баков) до ЦУ на БАН. Наистина е направил кариера като личен секретар на партайге-носсе Милко Балев.

Др. Иванов от 6-то е абсолютен манипулатор, диктатор, отмъстителен & minor philosopher или Алцифрон! (ОЩЕ – в блога)

ЗА БОГАТСТВАТА, С КОИТО ЩЕДРИЯТ БОГ НИ Е НАДАРИЛ

05 октомври 2012, петък

Преди около месец в този блог те-чеше оживена дискусия за смисъла на па-

рите, за забогатяването и богатството - най-о/що казано. Още тогава ми хрумна, че по тия проблеми е добре да се напише една книга, в която не само да бъдат включени проведените тогава диалози, но и темата да бъде развита позитивно и систематично, тъй като, независимо че е вечно актуална, но е особено важна за нашето време, в което едва ли има човек, който да не иска да е богат. Други грижи и тревоги обаче отвлякоха вниманието ми е толкова инте-ресните размисли и дискусията и ето, аз занемарих писането, а ето тази сутрин решавам отново да се върна към проблема, да оживя дискусията, като напиша нещичко в малкото време, което имам.

В Уикиречник се оказва, че значе-нието на думата "богат" липсва, не е въве-дено от никой, а пък речника призовава който може, да опита да го изрази. Аз пред-лагам да се замислим по този въпрос пове-че и да опитаме да запълним празнината. Същевременно обаче е дадена етимология-та на думата; ето как:

От ст.-бълг. богатъ πλούσιος „бо-гат“ (Зогр., Мар., Асем., Супр.), противопо-ложна дума е оубогъ πτωχός „беден“ (Зогр., Мар., Асем., Супр.). Праслав. *bogatъ е производна на *bogъ, „богатство“, виж бог. От сведението на Кевкамен (ХІ в.) οἱ Βούλγαροι τὁν πλούσιον βογάτον λέγουσιν ὅπερ ὁηλοῖ θεοειδῆ става ясно, че в Средни-те векове връзката между богат и бог все още се е осъзнавала от населението.

Отивам да видя какво пък е писано за "бог". Там по въпроса е написан ето този странен текст, изпъстрен с чудати съкраще-ния:

Ст.-бълг. богъ (Зогр., Мар., Асем., Супр.). Праславянското *bogъ е старинна заемка от иран. езици: срв. иран. *bagas „господин, бог, господ“, букв. „човек, който раздава (разпределя)“ (ст.-перс. baga,

авест. badza- „господ, бог“, бактр. βαγο „гос-

подин“, согд. βdz „господин“, зап.-вах. vož � „добър дух, фея“ (Пахалина 283)), ст.-инд. bhagas � „човек, който раздава; господ, госпо-дин; щастие, добруване“. Слав. форма не може да бъде сродна с иран., защото съ-държа кратко -о- пред -g- в противоречие с правилото на Винтер. Иран. заемки са морд. ерз., мокш. паваз [pavaz] „късмет, радост“,

ст.-тюрк. badza „господин“, тюрк.-бълг. титла βαγαινος (със слав. окончание -inъ), заети от согд. или бактр. *baga.

Засега ще се въздържа да тълку-вам думата с оглед да стигна до чистата същина, до понятието. Но това непременно ще го направя, и то съвсем скоро. А ето и синонимите на думата "богат", които са изброени там (изпускам ония, които ми се виждат по-отдалечени от смисъла: заможен, имотен, състоятелен, богаташ, паралия, разполага с пари; обилен, изобилен, плодо-роден, непресушим, щедър; разкошен, пищен, луксозен, съдържателен, пълен,

19 подробен, изчерпателен, обстоен; буен, избуял; охолен, осигурен материално; бла-годенствуващ; преизобилен; изобилству-ващ; тлъст, мазен, тучен, хранителен, силно подправен, пикантен, много сладък; разто-чителен; доходен; хубав, добър, достатъ-чен.

Само това пише там, в този реч-ник, тълкуващ думата. Иска ми се в тази връзка да кажа поне ето това.

Преди години, като студент, бях чул подобно тълкуване, свързващо думата "богат" с думата "бог"; това, спомням си, стана във философския факултет на Санкт-Петербургския държавен университет, в който учих. Не мога да забравя възмущени-ето, което тогава ме обзе: стори ми се, че е същинско кощунство да се извежда такава връзка, още повече, че професорът, който си позволи тия, както тогава ми изглеждаше, тия словесни еквилибристики, изказваше тълкуването си в един атеистичен и, разби-ра се, "антикапиталистически" контекст. Минаха много години и ето сега една такава връзка между думите "богат" и "бог" я прие-мам значително по-спокойно. Защо ли? Ами най-вероятно защото съм осъзнал за тия години, че думите богат и богатство трябва да се съзнават в един съвършено друг смисъл: истински богатият човек е оня, който е богат със съвършено други богатст-ва, който е надарен с други дарове, именно дарове на духа и на душата, таланти, спо-собности и пр. И кой може да ни е надарил с тия дарове и богатства ако не всеблагият и така щедър Бог?

Убогият пък е беднякът, тоя, дето няма нищо или е ощетен, а пък е възможно и да е пропилял онова, което Бог му е дал и завещал. Всекиму Бог все нещичко е дал, все нещичко е отредил, а пък най-голямото богатство, което ни е дадено, това, разбира се, е животът, един безценен дар, за който, ако сме що-годе мъдри, трябва да сме веч-но благодарни на Създателя, на нашия толкова великодушен и благ Прародител. Един е богат с този или онзи талант, качест-во, способност, друг пък, да речем, разпола-га с природно надарено, силно тяло, вари-антите тук са безброй, всеки обаче все нещичко е получил – и затова трябва да сме доволни и благодарни с това, което ни е отредено, а не да ламтим за онова, което имат другите. Глупаво е, неразумно е да се завижда, да се ламти за чуждите дарове – и в същото време да пренебрегваш онова, което ти самият си получил. Още повече, че и вторият най-неоценим, направо безценен дар, който великият наш Създател ни е дал на всички до един без никакво изключение, наред с живота, е свободата. Животът и свободата са оня начален капитал, който Бог на всички еднакво е дал – и който някои пропиляват, а пък други, на негова основа, успяват да натрупат какви ли не други бо-гатства и предимства. Тъй че няма какво да се сърдим, след като в най-главното, сме

еднакво надарени и ощастливени; повта-рям, това, което ни дава, така да се рече, "равен старт", са тия скъпи и прескъпи да-рове, именно животът, времето, свободата. Прибавих и отреденото за живот време, щото и то принадлежи към градивата на съществуването ни, което искаме да е ав-тентично, истинско.

А като гледам по-горе оня списък със синоними, ми се струва, че основната работа вече е свършена с него: по-нататъшната работа е само да се изтълку-ват тия думички, да се прозре връзката им, да се извлече онова духовно съдържание, благодарение на което можем да си израбо-тим една по-плътна, една по-богата предс-тава. Аз тия дни ще сторя това, сега само предлагам някой друг да опита, да пораз-съждава, да потренира около тия зависи-мости, които са прелюбопитни. Понеже ни дават възможността да се отърсим, да се освободим от ония коварни предразсъдъци спрямо богатството, парите и богатите хора, които се ширят в съзнанията на толкова обременения с комунизъм, с догмите на комунизма, наш изстрадал съвременник. Защото какъв е смисъла да мразиш богати-те, най-показно да демонстрираш, че уж презираш парите, а пък тайничко да ламтиш към тях, опитвайки се поне себе си да уре-диш с пари и богатства, и то, разбира се, по най-нечестни, подли начини? Материалните неща не били важни, трябвало да ги прези-раме, на думи всички тръбят това, ала на дело работите явно стоят съвсем иначе. Разбира се, по начало е глупава една така-ва постановка на въпросите, именно да се противопоставят богатството на идеалното, на духовното, понеже те двете могат прек-расно да се съчетаят.

Примерно, много се спекулира с онова известно библейско изказване, имен-но с изречението "Защото по-лесно е ками-ла да мине през иглени уши, отколкото богат да влезе в Божието царство". Та нима в Библията не се съзнава този смисъл на истинското богатство? Разбира се, че се съзнава. Укори, разбира се, търпят ония, които заради лакомията към парите и и другите материални благинки са изцяло пренебрегнали и дори жертвали духовното, ония дарове на душата, които изначално всички имаме, които обаче много хора съв-сем пропиляват. Един от тях е и самата вяра, съзнанието за изначалната връзка с нашия Велик Създател, която всеки би следвало да пази като нещо най-драгоценно, подобно на това както би след-вало всички да сме благодарни и призна-телни на собствените си родители, към собствената си майка и баща. Това именно е осъдителното, да въстанеш в една глупа-ва вманиаченост против своя създател и да се отскубнеш от своята изначална родина, родината на своя дух и душа, именно Божи-ето царство. А давате ли си сметка на колко

човеци точно това се е случило, точно това ги е сполетяло?!

Спирам дотук, понеже ми изтече времето; трябва да бързам за работа. Тол-кова на мен ми е отредено време да пиша, а сутрин ми е най-благодатното време за работа. През деня, след като се раздавам на учениците си – моя милост е български учител по философия, опитвам се да пома-гам на младите да разгадават тайнствата на живота и свободата – съм изтощен и не мога да пиша. Тия, дето си мислят, че учи-телите "нищо не работят", би следвало да преосмислят позицията си. Не е така. Нищо че дори собственият ми работодател се позволи лукса да ми изтъква, че съм бил идвал на работа... за да си почивам!

Хубав ден на всички! И заповядай-те, включете се в дискусията за богатството, за това как се става богат, няма нищо срам-но да се мисли и за тия въпроси. Изобщо за каквото и да мисли човек, не е осъдително. Осъдителното е човек съвсем да не мисли...

ПРОТИВ НЕДОПУСТИМИ РЕЦИДИВИ НА ПОЛИТИЧЕСКИ МОТИВИРАН АДМИНИС-ТРАТИВЕН ТОРМОЗ И ТЕРОР

04 октомври 2012, четвъртък

В понеделник, 4 октомври т.г., като жест на добра воля предприех някои стъпки за помирение и разумно решаване на спора с директорката на ПГЕЕ-Пловдив г-жа Сто-янка Анастасова. Знайно е, тя ми наложи непропорционално на деянието (отсъствие от педагогически съвет) и твърде тежко дисциплинарно наказание "Предупреждение за уволнение", което е безпрецедентен случай в историята на това учебно заведе-ние, а, най-вероятно, и изобщо. До този момент в моя 30 годишен стаж като препо-давател по философия в университета и в няколко средни училища не съм бил подла-ган на подобно отношение, на подобен политически мотивиран административен тормоз и терор, нарушаващ мои коренни професионални, граждански и човешки права.

Изминаха 4 дни, очаквах и се на-дявах г-жа директорката да реагира някак на моя призив за разумно и човечно решаване на конфликта и за търсене на разбирателс-тво, ала, уви, не дочаках този щастлив

20 момент. Директорката мълча през цялото това време. В тази връзка току-що отправих текст на моя жалба до следните лица, явя-ващи се ръководители на институциите, имащи, по моя преценка, отношение към фрапантния случай на административен произвол: До г-н Огнян Ст. Янакиев, Председател на Комисията по образованието, науката и въпросите на децата, младежта и спорта към Народното събрание на Република България До проф.Сергей Игнатов, Министър на образованието, младежта и науката До г-н Константин Пенчев, Омбудсман на Република България До г-н Юлиян Петров, Председател на Синдикат "Образование" към КТ "Подкрепа" ЗА СВЕДЕНИЕ: До г-жа инж.-мениджър ИВАНКА КИРКОВА, Началник на РИО-Пловдив

Определих текста като Жалба за-ради административна политически мо-тивирана репресия. Ето и придружително-то съобщение при изпращането на жалбата:

Здравейте,… Изпращам Ви текст на моя жалба

по тежък случай на волунтаризъм от страна на самозабравил се администра-тор. Надявам се да реагирате според разбиранията си за законност и справед-ливост.

Сега предстои да чакаме с интерес реакциите на тези лица и институции. Ще ви информирам за развитието на случая, по-неже, доколкото познавам и съм наясно с административното рвение на г-жа Анаста-сова, тя не знае умора и най-вероятно ни подготвя в този момент нови и най-неочаквани сюрпризи. За момента смятам, че не бива да давам пълна гласност на текста на своята жалба, която е в обем от 6 страници. Но ето тук все пак поне заключи-телните й акорди:

... От внимателен непредубеден анализ се нуждае цялостната ситуация в училището, която, бидейки пряк свидетел и участник, оценявам като твърде неблагоп-риятна предвид имиджа и статута на това елитно учебно заведение; смятам, че учи-лището преживя рязък срив в своето разви-тие в тия години, в които г-жа Анастасова експериментира върху "матрьяла" своите административни дарби и своето админист-ративно рвение; смятам, че на институции-те, които са я турили на този пост, се налага по най-прецизен начин да анализират ця-лостното състояние на учебното заведение и застрашеността на неговите иначе бляс-кави перспективи – по причина на използва-нето на недемократични архаични и ретрог-

радни административни и авторитарни подходи от страна на ръководството, огла-вявано от новата директорка г-жа Стоянка Анастасова.

Но най-тежкият проблем, по моя преценка, е този: г-жа Анастасова показа пълно неумение да работи по един съвре-менен начин с хора, с човешки същества, да проявява нужната човечност, такт, разбира-не; тя заложи на грубия административен произвол, на недемократичността, на авто-ритаризма, т.е. все на отречени от времето ретроградни практики. Аз не съм единствен случай на подобно отношение от страна на директорката. Поради това си позволявам да твърдя, че ситуацията в училището е крайно тежка и се налага търсенето на ефективни начини и средства за поправяне-то й. Не ми е безразлично бъдещето на това обвеяно със заслужена слава училище, в което работя вече толкова години – и в което минаха най-пълноценните години от моята професионална и творческа зрялост.

Уважаеми господин Председател, Уважаеми господин Министър, Уважаеми господин омбудсман, Вярвам, че ще вникнете в изложе-

ните по-горе тежки проблеми и ще реагира-те по подобаващия, по достойния начин. Убеден съм, че ще се възползвате от даде-ните Ви по закон пълномощия за да въз-действате на съответните длъжностни лица да отменят заповедта на директорката на ПГЕЕ-Пловдив г-жа Стоянка Анастасова за моето дисциплинарно наказание ПРЕДУП-РЕЖДЕНИЕ ЗА УВОЛНЕНИЕ. Да се надя-ваме, че на г-жа Анастасова ще бъде потър-сена съответната отговорност за сторения от нея произвол – и за проявения от нея административен волунтаризъм. Смятам, че в съвременни условия са недопустими рецидивите на подобно грубо нарушаване на нечии най-основни професионални, граждански и човешки права.

Излишно е да споменавам, че при липса на реакция от Ваша страна в изиск-ващия се по закон срок ще ми се наложи да прибягна до защита на правата си и по съдебен път. 4 окт. 2012 г. Пловдив С УВАЖЕНИЕ: Под-пис (Ангел Грънчаров)

БЕЗПРОБЛЕМНОТО, ПЪК МАКАР И МИ-ЗЕРНО СЪЩЕСТВУВАНЕ ПРИ КОМУНИЗ-МА – С ТРИ ВИДА ХЛЯБ, ДВА ВИДА ВАФ-ЛИ, ЕДИН ВИД ЛОКУМ И НУЛА ВИДО-ВЕ СВОБОДА

октомври 4, 2012

Помествам откъс от статията на Л.Русева От реабилитация към реставра-ция понеже и аз съм обезпокоен от насаж-дането чрез медиите на една крайно извра-тена и лъжлива романтично-героично-

идилична представа за комунизмо-социа-лизма и най-вече за диктатора, за правеш-кия простак Тодор Живков. Смятам, че имплантирането в съзнанията на младите на такава една безочливо-лъжлива предс-тава за комунистическия режим изобщо не е безобидно: истината за онова мизерно и позорно за нацията ни време трябва все някак да си пробива път, независимо от действието на мощната пропагандна маши-на за оглупяване и видиотяване на нацията, която е задвижена – и в която са хвърлени толкова много пари.

Та ето този откъс от представяната статия, който би могъл да породи интерес към цялостното й прочитане, а също така и да предизвика, да породи един очистителен, целебен за душите разговор около така грубо пъдената от медиите истина за онова време:

… Носталгията по „развития соци-ализъм” се разраства, защото критична маса хора загубиха работата и сигурността си, привилегиите си дори. По-важното – те бяха лишени от перспективи за бъдещето, които предишната система им гарантираше чрез илюзорното създаване на усещане за равнопоставеност и чрез неписаните прави-ла, че можеш да преуспееш без задължени-ето да притежаваш ярки лични качества. Достатъчно беше да „слушкаш и да папкаш”, както ни казваха в детска градина „Чавдар-че”, за да се нагласи някак професионална-та ти и житейска реализация.

Тогава разделението на „наши” и „обикновени” хора беше не по-малко фра-пиращо и озлобяващо, но поне всеки си знаеше (с изключение на малцината, оттег-лили се в нишата на доброволното аутсай-дерство), че ако се снишаваш, не разказваш политически вицове и се подмазваш на началника, ще се „радваш” на безпроблем-но съществуване, макар и мизерно – с три вида хляб, два вида вафли, един вид локум и нула видове свобода.

Днес тези хора вероятно са забра-вили опашките за банани по Нова година; чувството, че си следен от вездесъщото око на силовите структури; страха да не „настъ-пиш котето по опашката”, както го беше настъпил Сашо Сладура; кошмарът, докато получиш софийско жителство; унижението да не те пуснат зад граница и т.н., и т.н.

21 Те обаче помнят онова гарантира-

но от Партията-държава съществуване, което т.нар. демокрация, смятат те, им отне завинаги. Също като крепостните селяни, които руският цар Александър Втори (онзи, който гледа от коня си към българския пар-ламент) освободил, но те останали при господарите си, защото не знаели къде да отидат, нито какво друго могат да правят, преди 23 години мнозина се оказаха непод-готвени за свободата. Не знаеха какво е конкуренция и лична инициатива. Нямаха и представа, че свободата върви с огромни отговорности.

Браво на атмосферното налягане!

Начинът, по който се разви бъл-гарският преход, прокопавайки гигантски пропасти между „елит” и „други”, допълни-телно обърка българското общество. То отново закопня за държавата-майка и за някой „от народа”, който познава неговите болки и му говори човешки, без клишетата от додеялите парламентарни дебати. Някой, който ще накаже виновните за несправед-ливосттите, натрупали се като грамада – несправедливости, с които впрочем немалко хора оправдаваха и оправдават собствено-то си бездарие и липса на характер… ЗАБЕЛЕЖКА: По същата тема през послед-ната година моя милост написа и издаде книгата, явяваща се сборник от есета, която носи заглавието ПРЕЖИВЯНОТО В ЕРАТА НА КОМУНИЗМА. Опитах се да сторя не-щичко, което е по силите ми, та да спомогна някак така варварски гонената от съзнания-та – най-вече на младите! – истина поне отчасти да получи известен реванш.

МАЛКА ЧАСТ ОТ НЕЩАТА, КОИТО ДЪЛ-ЖИМ НА БОЙКО БОРИСОВ; А ИНАЧЕ ВСИЧКО ДЪЛЖИМ НА НЕГО!

03 октомври 2012, сряда

ГОЛЯМ УЧЕН И ТРАГИЧНО ЗАГИНАЛ БЪЛГАРСКИ ДЪРЖАВНИК, РАБОТИЛ С ЕДНА-ЕДИНСТВЕНА МИСЪЛ: ДОБРОТО НА БЪЛГАРИЯ!

Във Фейсбук-групата Инициатива за издигане на паметник на Богдан Фи-лов написах току-що следните думи:

Похвална инициатива! Професор Богдан Филов е един голям учен и един трагично загинал български държавник, работил с една-единствена мисъл: доброто на България!

И най-важното: поразителна е не-говата човечност, свидетелстваща за това, че при Богдан Филов е налице една богата и неординерна личност от голям мащаб, оставила с нравствения си пример дълбока следа в живота на нацията, която го е роди-ла и отгледала...

ОБРЪЩЕНИЕ ТИП “ПРАВО КУМЕ ТА В ОЧИ” КЪМ ДИРЕКТОРКАТА НА ПГЕЕ-ПЛОВДИВ, НАПИСАНО ОТ ЕДИН ГРАЖ-ДАНИН НА ВАРНА

октомври 3, 2012

Уважаеми, г-н Грънчаров, позволя-вам си да Ви пиша, уверен, че няма да ми се разсърдите за отнетото време; затова и защото срам не срам, сравнен с известния Ви Румен Иванов Бърцов, безпроблемно

коментиращ при Вас и на воля, аз не мога да го правя. Като че ли някой ми пречи нарочно.

Не ми се получава и туйто! Но и защото мисля, че не му отстъпвам, не знам…, ако не по лудост, то по неотклонна и много, ама много разумна воля за споделя-не на информация, зад която, ако почна да философствам, май ще мога да стигна до… полека, бавно, нямаме бърза работа… докъдето ми стигнат възможностите, разби-ра се.

Ето защо реших, пък и тъй ми е по-привично и удобно да Ви пиша на моя стар прастар NOTEPAD, да си излея на воля каквото имам и аз на душата, като Румен, пък белким ми поолекне. И като си напиша мислите да Ви ги пратя по email, за да си решите Вие – ще ли, или не ще ги публику-вате. Така решавам. А ето ми ги и мислите, моите са, сакън, а не Вашите, 100 % са моите, под които се и подписвам, ако имах писалото и електронната възможност.

Мои мисли и реакция, ако и да предизвикани, подбудени, значи и в някак-вата доста големичка степен и да са роде-ни от четените съвсем отскоро, от милостта ми – Ваши искрени, честни, истинни редове в блоговете Ви.

Ето защо те просто няма и как да не са също, като Вашите: искрени, честни, истинни, правдолюбиви, справедливи, а следователно и правилни, и обосновани, а в крайна сметка и законосъобразни.

Обръщението ми е “Право куме, та в очи”, към директорката на ПГЕЕ-Пловдив, където преподавате, убеден съм по много, много добър и полезен за учениците й фи-лософски начин.

Затова и защото преподава добре и много полезно на учениците си не пос-лушникът, не подмазвачът, не нетворческа-та, не дребнавата и дребна духовно, не мижитурстващата, а тяхната противополож-ност: истинската, голямата и правилно професионално изградената, доказала се (очевидно за мен, а за читателите на блого-воте й – всеки я оценява, според собствени-те си: нива и качества!!!) и творчески учи-телска личност. Точно и каквато, не подо-зирам, а съм правилно оценяващ и основа-телно заключаващ, че е Вашата, г-н Грън-чаров.

Как тъй тогава и защо, г-жо СТО-ЯНКА АНАСТАСОВА, Вашата оценка за същия български, честен, искрен, умен и първокласен учител-философ: по филосо-фия, психология и етика, е толкова далече, та се намира чак на противоположния й край – на моята?! За да си позволявате толкова да не виждате пълноценните му учителски качества да учи не само ученици-те си в ПГЕЕ-Пловдив, но и четящите го в блоговете му хора, повечето от които и съвсем не недостатъчно образовани, умни или неразбиращи – колко са им полезни

22 тези му блогове. Колко са богати същите му блогове на знания и на мъдрост.

За да си позволявате да се заяж-дате – сигурен съм, защото му вярвам на него, а не на Вас! – да го преследвате дребнаво, низко и абсурдно-неоснователно, да злобеете и да “святкате с очи” срещу неговите ясно Ви, че са истин-ни, че са честни, че са много по-адекватни, умни и мъдри от Вашите аргументи.

За да си позволявате, вместо да уважавате такива учители-личности, да ги коткате, привличате и им създавате условия да творят – как така безумно и абсурдно спрямо АБВ-то на длъжностната Ви харак-теристика – ще ги гоните, ще ги преследва-те, ще им се месите какво следва и какво не следва да публикуват в блоговете си, ще ги предупреждавате и ще им се налагате – как трябвало, според Вас, филоложката, да се преподава философията… да изреждам ли още Ваши безумия, абсурди и тъпотии, без извинение?!

Защото ако не го знаете е крайно време да го научите, с Вашия, незнайно защо и как назначил Ви за директор работо-дател, че истинската работа в училището: да изгражда и да възпитава не мижитурки, подмазвачи и некадърни зубрачи, а твор-чески, т.е. мислещи със собствената си глава и умеещи правилно и точно да це-нят, да оценяват и да избират в живота си личности.

Истинската работа могат и я пра-вят само и единствено учителите-личности, а не дребнавите мижитурки, не политическите подмазвачи, не нагаждачите, не всякаквите послушковци, а съвсем не: злобеещите и завиждащите на колегите си некадърници – Вие изглежда и това не знаете.

Ами ако го знаете как тогава и за-що ще се присъединявате, с Вашия работо-дател, към последно посочения: мижитурка, подмазвач, послушко и злобно-завистлив некадърник, само който (която, безкрайно низка и подла душичка) би могла, но гроз-но, срамно и позорно – да му копае гроб, да го тика в него и да го уволнява, защото й е трън в очите! И защото не може и до пръста му да стигне, а пък е хубаво поне в стремеж ли някакъв, копнеж ли към послед-ното – да е възпитана или най-малкото – поне в страхопочитание, щом не е в подо-баващото и заслуженото от него дълбокото и искреното й уважение към УЧИТЕЛЯ-ЛИЧНОСТ.

Какъвто безсъмнено и категорично за мен представлява и е, г-жо СТОЯНКА АНАСТАСОВА, учителят от ПГЕЕ-Пловдив и философът АНГЕЛ ГРЪНЧАРОВ.

А ако Вие, г-жо СТОЯНКА АНАС-ТАСОВА, сте над посочените мерзости, безумия и абсурди и сте личност равнос-тойна с тази на учителя-философ от ПГЕЕ-Пловдив по творчески приноси в образова-нието, с книги, със статии и с блогове по-

добни на неговите по ангажираност и по-лезност за България и за нейните настоя-щи и бъдещи граждани, и ако схващате изобщо какво искам да ви кажа с това, в които неща много, ама много основателно се съмнявам:

Как така и защо на основата на творческите си евентуални различия с него-вите творчески възгледи и виждания в обра-зованието, да не говорим за политическите ви различия с него, за които той твърди и му вярвам, че ги имате, как така ще го гоните, ще го преследвате, как така грозно, срамно и позорно ще го следите и ще го заплашва-те недопустимо с “последно предупрежде-ние за уволнение”?!

Как така и защо ще посягате безк-райно дребнаво, очевидно неоснователно и умишлено зловредящо и далеч не само на него, но очевидно и на образованието ни, и ще се опитвате да му я отнемате: на наис-тина – свещената му свобода – да твори!!!

В училището, което не Ви е бащи-ния, не Ви е частна собственост и не е написано в длъжностната Ви характеристи-ка, нито Ви е позволено в закон, а тъкмо напротив, дебело Ви подчертано и хубавич-ко го запомнете и от тук: че Ви е забранено да проявявате, не само на улицата, но и на работното си място, на дискриминация, на различно отношение, т.е. на преследване заради различия по пол, произход, убежде-ния и възгледи, особено и заради различни-те си от техните политическите възгледи и убеждения, г-жо АНАСТАСОВА, към колеги-те си, а в случая, конкретно и спрямо тези на учителя-философ АНГЕЛ ГРЪНЧАРОВ!

Дълбоко съм убеден в истинността на посочените си доводи и в тяхната осно-вателност, за да заключа, че ако работода-телят Ви, г-жо СТОЯНКА АНАСТАСОВА, не Ви уволни, вместо да се съгласява с Ваши-те смехотворни неоснователности, абсур-дни щения, стремежи Вие да преследвате, да тормозите, да го тровите, да го заплаш-вате и непозволено-дискриминационно да уволнявате учителя-философ от ПГЕЕ-Пловдив – АНГЕЛ ГРЪНЧАРОВ, това увол-нение би следвало да бъде приложено от неговия работодател спрямо двамца Ви.

Ако ли пък и това не стане в таз наш’та България, остава да се надяваме на правосъдието ни, че то ще отсъди правил-но, основателно и законосъобразно, стъпи-ло на основата, на истината, разбира се, по посоченото трудово-правно отношение и ще излезе с решение, което неминуемо, безс-порно и категорично безсъмнено за мен ще е във Ваша полза, дълбоко уважаеми, гос-подин АНГЕЛ ГРЪНЧАРОВ!

АНГЕ БУ!! Както казал тана БОАМ-БО в една книжка… 03.10.2012 г. ВЛАДИМИР МАРИНОВ ПЕТКОВ-ТРАШОВ, 0882 461 395, trashov от abv.bg, 9000 Варна

ЗАВЕТНАТА ЦЕЛ Е: "ТОЯ ТАМ ДРАЗ-НИТЕЛ АНГЕЛ ГРЪНЧАРОВ" ДА ГО НЯ-МА, ДА ИЗЧЕЗНЕ, ДА ПОТЪНЕ ВДЪН ЗЕМЯ!

03 октомври 2012, сряда

Написах тази сутрин следното об-ръщение във Фейсбук-групата против политическите уволнения в образовани-ето, на която съм член; тази група се създа-де през това лято по повод гладната стачка на г-н Райчо Радев, преподавател по фило-софия, мой колега, директор на Спортното училище "Олимпиец" в гр. Перник, който именно протестира много дни срещу такива рецидиви на политически репресии и увол-нения в българското образование в наши дни; та ето моето съобщение или обръще-ние, публикувано на страницата на тази група във Фейсбук:

Уважаеми дами и господа, искам да споделя с вас един проблем; дано не ви прозвучи лошо, но дръзвам най-напред да се обърна към вас, понеже ви чувствам близки.

Това лято ние заедно проведохме една битка в подкрепа на колегата Райчо Радев, който протестира с гладна стачка против политическите уволнения в система-та на образованието. Беше трудно, най-вече за него, ала сякаш с общи сили успяхме да постигнем нещичко, борбата ни се увенча с известен успех: Райчо Радев не беше увол-нен (сега-засега). Но проблемът с полити-ческите уволнения не е решен, напротив, от тази есен нещата започват да ескалират. Ето че и мен ме нарочиха за уволнение. В тази връзка се обръщам към вас с надежда да ме подкрепите.

Казвам го директно. Намирам се в тежко положение, директорката на учили-щето, в което работя вече от доста години (тя беше назначена за директорка преди две години, тя, естествено, е кадър на ГЕРБ) от няколко месеца води усилена кампания за моето професионално и лич-ностно дискредитиране и в крайна сметка за уволнението ми. Какво ли не направи в тази насока, арсеналът на подобни администра-тори е известен: интриги, проверки в часове, викане на инспектори, дебнене да направя някакъв пропуск, коварни манипулации на приближени ученици-активисти, създаване на тежка психологическа атмосфера чрез клевети и инсинуации, организиране на "жалби" на възмутени родители и ученици

23 срещу моя стил на преподаване и т.н., явно надеждата на администраторката беше в един момент сам да си взема шапката и да си тръгна.

Преди няколко дни усилията й се увенчаха с успех: успя да ми измисли, да ми съчини най-сетне "мотив" за наказание и ми наложи дисциплинарно наказание "предуп-реждение за уволнение". Сега вече й е лесно: ще ме дебне и за най-малък пропуск, примерно, закъснение за час с една-две минути, вече ще може да ме уволни съвсем "законно". Което е и нейната цел. Всекид-невният тормоз в последните месеци (да пиша всевъзможни писмени обяснения по изсмукани от пръстите обвинения и т.н.) ескалира дотам, че на яростната госпожа вече се мержелее изпълнението на завет-ната цел: "тоя там дразнител Ангел Грънча-ров" да го няма, да изчезне, да потъне вдън земя. При това тя много добре знае, че имам тежко заболяване на сърцето, но от това изобщо не й пука: яростта й явно е дошла дотам, че дори и физически да ме ликвидира за нея е все пак един желан изход.

Защо ме наказа ли? Ето как стана. Давам пример, за да разберете с кого си имаме работа в случая. Привеждам малък откъс от моя жалба до институциите, която ми предстои днес да връча по официален път:

"На 17 септември 2012 година се явих след изтичането на платения ми отпуск на откриването на учебната годи-на; още с влизането ми в училището бях известен, че директорката ме търси във връзка с "неявяването ми на работа и на педагогически съвет"; крайно заинтригу-ван, потърсих г-жа Анастасова, която ме извести, че съм бил извършил "грубо дис-циплинарно нарушение", тъй като не съм се бил явил на работа цели два дни (!); запитах как така, отвърна ми се, че тряб-вало било да съм на работа на 13 септем-ври, тогава ми бил завършвал отпуска, т.е. два дни съм бил в "самоотлъчка"; отидох да проверя при секретарката на училището документа, с който излязох в отпуск; оказа се, че там са внесени поп-равки, моето "14 септ." е задраскано от директорската ръка и е писано "12 септ."; изненадан също така бях, че вече ме чака в писмен вид "ПОКАНА" от директорката да дам писмени обяснения защо не съм се бил явил; наложи се в първия учебен ден, дока-то течеше училищното тържество, аз вече да пиша своите обяснения; г-жа Анастасова ми беше организирала такова "мило" посрещане още в първия учебен ден...

... Към края на втората седмица от новата учебна година г-жа Анастасова ме покани в директорския кабинет и, едва скривайки ликуването, си ми заяви, че заради "неявяването на работа в два пос-ледователни работни дни" има по Кодекс

на труда пълното право да ме уволни дисциплинарно, но понеже била "хуманист-ка" след тежки размисли била решила да ми наложи "само" дисциплинарно наказание "Предупреждение за уволнение"; попитах я дава ли си сметка какво прави предвид това, че в молбата ми за платен отпуск има нейни собственоръчни поправки от-носно продължителността на отпуска ми; поканени бяха две помощник-директорки за свидетелки, тъй като заявих, че не мога да подпиша такава една заповед, тъй като я смятам за абсурдна; увещаван бях да я подпиша, наложи се да пиша в писмен вид защо не приемам заповедта и едва тогава положих подпис;"

Разбира се, тук не мога да описвам целия контекст, обясняващ злобата на яростната администраторка. Всичко съм описал в жалбата си и скоро ще й дам пъл-на публичност. Това, че съм активен и анга-жиран гражданин и блогър е един от източ-ниците, от изворите на нейната ярост спря-мо моята скромна персона. Тази госпожа живее с представата, че нейните подчинени трябва да са кротки като овчици и само да козируват и да изпълняват, а най-добре: постоянно да й се подмазват, да й говорят на ушенцето колко е мила, мъдра и велика. Аз не съм такъв човек, напротив, коренно различен съм, ерго, съм най-ненавистен. Това е вкратце положението.

Излишно е да казвам, че госпожата е приближена до управляващата партия ГЕРБ, турена е на този пост най-вече зара-ди това, че нейният съпруг е един от мест-ните сиви кардинали на тази партия, той, както твърди мълвата, е милиционер и ченге, а сега, естествено, честен частник, ликвидатор на държавни предприятия и пр., както се и полага в такива случаи. Това хвърля обилна светлина и върху политичес-ката мотивация за моето уволнение. Ето в тази връзка още един малък откъс от жал-бата ми:

"... На среща на Председателя на Регионалната организация на Синдикат "Образование" към КТ "Подкрепа" г-н Цило Нейчев с ръководството на училището и синдикални членове, предизвикана от моя жалба до синдиката, г-жа Стоянка Анас-тасова заяви, че била крайно "стресирана" от публикации в моя личен блог, разглеж-дащи проблеми на образованието и на училищния живот и без смущение ни уве-доми, че... нейният съпруг й бил казал "Уволни най-после тоя Грънчаров щом толкова те ядосва!" (!)..."

Спирам дотук че стана твърде дъл-го. Готов съм да отговоря на всякакви въп-роси. Ще бъда благодарен ако и по моя случай групата прояви известна съпричаст-ност и подкрепа. Ние може да имаме разли-чия по много въпроси, но има и неща, които ни обединяват. Има ценности, които са ни близки. И в името на които толкова години сме работили и живели.

Благодаря! Желая на всички хубав ден и успехи! Нека да продължаваме да бъдем човеци – и също така граждани – на първо място...

А сега един музикален поздрав на ония, които имаха търпението да прочетат този текст – за оправяне на настроението:

И ГРУЗИЯ СИ НАМЕРИ "ОПРАВЯЧ", ЕДИН ЛЪЖЛЬО И МОШЕНИК КАТО НАШ БОКО - И КАТО ПУТИН

Христоматиен образ на класически мошеник, капут и пезевенк: Бидзина Ива-нишвили (Milen Radev)

В някогашния СССР грузинците бяха пословични с далаверите си. А тоа явно е царят на далавераджиите - богатст-вото му било половината от БВП на държа-ватата... (Stephan E. Nikolov)

ЕДНА АБСУРДНА, СРЕДНОВЕКОВНО МРАКОБЕСНА И ДЪЛБОКО СРАМНА ЗА ПРОЯВЯВАНЕ В СЪВРЕМИЕТО НИ ИС-ТОРИЯ

03 октомври 2012, сряда

По повод публикацията Срещу злото, подхранващо глупостта г-н Влади-мир Петков е написал безкрайно ценен за мен лично коментар, в който е изразил своята подкрепа на всичко онова, което правя – и съпричастността си към всичко онова, което ме сполетява напоследък, пък и не само напоследък. С благодарност към тия думи публикувам коментара на този човек; в случая думата човек е съвсем уместна и на място; ето какво ми пише той:

АНГЕЛЕ, БРАТКО, от съвсем скоро те открих, те чета и все повече те чувствам, буквално, като изразител на моите мисли.

24 Още на историята ти, през мина-

лото лято с директорката на училището, в което учителстваш, започнал в него с толко-ва просветлената, умната, хуманната, а в крайна сметка и професионалната подкрепа и приемане на личността ти от пенсионира-ния директор ПАУНОВ, на която, като аб-сурден, недопустим злобен и грозен контра-пункт е нейното отношение и държане от м. юни м.г., та до кулминацията им, тези есен-ни дни - нейната заповед за твоето наказа-ние с "последно предупреждение за уволне-ние" исках да реагирам, представяйки си възможното им негативно за твоята светла личност развитие.

Но понеже съм "прохождащ комен-татор" и лаик в сайтовете за социално об-щуване най-позорно се провалях и не успя-вах да залепя и да ги прихвана тук, естест-вено, че "много мъдрите" и "много истинни-те, верните и правилните" си коментари, ми се иска да са.

Пък ако четящите ги счетат, че не са с такова качество, нека знаят, че поне са искрени, честни, от сърце и са много добро-намерени, не само спрямо теб, но и към... другата коментирана страна, а се подклаж-дат и се раждат от страстта ми и от крастата ми към истината, само истината и цялата ИСТИНА.

За втори път спирам тук, че не би-вало да превишавам 4096 знака, за да про-дължа, ако ми позволят домашните и се-мейните грижи отзива си, от който не съм и няма да се откажа – за тази АБСУРДНА, средновековно мракобесна, и дълбоко срамна за проявяване в съвремието ни история.

01.10.2012 г. ВЛАДИМИР МАРИНОВ ПЕТКОВ-ТРАШОВ Послепис: АНГЕЛЕ, БРАТКО, КОМЕНТАРИ-ТЕ ми не се прихващат тук. Ето защо ще си позволя, да ти пиша по мейла. Пък после ти разрешавам да ги обнародваш в местата, които счетеш за подходящи.

Това ми пише г-н Петков. Написах

му там в отговор следния кратък коментар: Уважаеми г-н Петков, Благодаря ти за добрите думи, за

съпричастността и за подкрепата, която е много ценна за мен в този момент! А иначе пиши си спокойно тук, коментарите се поя-вяват със закъснение, понеже съм направил така, че с оглед да мога да не ги пропусна, да ги видя, да ги прочета и също така да ги почета, по по-старите публикации (отпреди поне 1 ден) съм сложил опция за "модери-ране". Тази е причината; иначе е възможна да не ги забележа.

Та затуй пиши си спокойно, нищо няма да се загуби. А сега ще ида да видя какво си ми писал и на имейла. Позволявам си да публикувам отзива ти в отделна пуб-

ликация в блога, ползвайки се от твоето разрешение.

Бъди жив и здрав!

ВСЪЩНОСТ НЕ ТОЛКОВА ШАМАРЪТ ШИБНА ШАМАРИТЕ НА БОКО И НА БО-КОВИСТИТЕ, ТИЯ ШАМАРИ ПО-СКОРО ГИ ШИБНА ИВО БЕРОВ

02 октомври 2012, вторник

Иво Беров е написал превъзходен поучителен текст под заглавие Борисов и Шамара и подзаглавие Защо Мишо Шамара свърши работата на 40 интелектуалци и на половината ни гражданство. Ето нача-лото на този текст, давам го хем за да стиг-не нещичко и до читателите на в-к ГРАЖ-ДАНИНЪ, хем пък повече хора да се "зари-бят" и да го дочетат, струва си и няма да съжаляват. Ето, четете:

„Защо пък точно на 40 интелекту-алци?” – е естественият въпрос.

Нали по нашенско с трън да се за-въртиш, повече от трима интелектуалци едва ли да закачиш, пък те и тримата най-вероятно ще имат толкова общо с интелек-та, колкото и Христо Стоичков с докторлъка – независимо дали почетен или не дотам почетен (докторлъка).

Е, това образно казано, разбира се. Условно. Като майтап. Донякъде майтап. Може би не са 40 интелектуалците, може да са точно толкова пъти повече или по-малко (като второто е доста по-вероятно). И е напълно възможно ако се завъртиш с трън едно двайсетина пъти, да закачиш все пак някого, наш интелектуалец.

Има нещо обаче, което никак не е условно.

То е, че Мишо Шамара наистина свърши тяхната работа. На интелектуалци-те, дето ги няма. Защото каза това което те би трябвало да кажат. Не с техните, със свои си думи го каза. А те, интелектуалците, не го направиха, доколкото ги има, ако въобще ги има, последните причини:

1.Те са страхливци. Този техен страх може да е наследен от убийствата след комунистическия преврат, когато всич-ко що-годе грамотно - поп, даскал, учител,

писател, бакалин, офицер, журналист, министър беше убит или пратен в комунис-тически концлагер.

Онези, които оцеляха трябваше или да се правят на тъпи, или да се правят на комунисти, или двете едновременно. От страх.

Който страх може би не е съвсем неоснователен, доколкото след двайсет години демокрация пак могат да те пратят две години в затвора за една песен, както някога можеха да те пратят в концлагер за един виц.

Нещата с демокрацията, както из-рично бе посочено в Европейския доклад за България, хич не са необратими.

Но има и друг довод. Тоя страх е съвсем неоснователен, тъй като след двай-сет години демокрация могат и да НЕ те пратят в затвор за една песен, както някога можеха да те пратят в лагер за един виц.

А в Европейския доклад за Бълга-рия никак не пише, че ако нещата не са необратими, то са непременно обратими.

Е, могат сега да те уволнят. Могат да те забранят. Могат да те накарат да водиш окаяно откъм бит съществуване. Имат си начини.

Точно от това се страхуват онези, които би трябвало да са интелектуалци, ако не бяха страхливи, зависими и не дотам образовани.

И тук е уместно да се назове след-ващата причина за техния страх, мижавост и незначителност.

2.Интелектуалците в България, до-колкото ги има и ако въобще ги има, са зависими. Те нямат самочувствието, че биха могли да си изкарват хляба без подкрепата на държавата. Тоест без някой властник, който да им подхвърли трохите от държав-ната кльопаница. И с право нямат това самочувствие.

Че Сатиричния театър ли, напри-мер, да си направи майтап с Бойко? Нико-гиж. Щото голямото началство – Вежди Рашидов снизходи милостиво да благоволи и да удостои театъра с едиколко си хиляди лева подкрепа (не негови пари, разбира се), та да може театърът да просъществува.

Да се почувстват неудобно артис-тите от това, че не могат да се издържат от зрителски посещения? Че са по някакъв начин са купени от властта и сатирата им вече ще бъде властоугодническа и безо-бидна?

Е, по нашенско за такива притес-нения са небъдни. Невъзможни тоест.

„Благодаря ви, господин Рашидов, че подпомогнахте българската култура, благодаря ви, господин Борисов, за магист-ралите и спортните зали…”

Докато при Мишо Шамара няма та-кива зависимости. Шамара си се издържа от своите „фенки-фенки” и ако иска ще ги при-зовава да станат „членки-членки” на ГЕРБ (има и такъв призив в една негова песен),

25 ако иска няма. Не му е нужно да се мазни нито на Борисов, нито на Рашидов, нито на държавата, нито на знамето й, нито на химна й.

3.Артистите, художниците, писате-лите, интелектуалците и всички тия, които са се захванали да се подвизават из попри-щата на духовността и познанието, не са виновни за своята зависимост от държавата и властта. Те няма как да се издържат сами от своите умения, познания, творения и изкуство. Просто защото в България няма достатъчно потребители за тия неща – познание, наука, изкуство, творчество, ду-ховност. Има фенки-фенки на Мишо Шама-ра и членки-членки на ГЕРБ, защото са фенки-фенки на Борисов.

… За да бъдат истински, интелекту-

алците в България би трябва да се нагърбят с участта на иноци. На отшелници или ге-рои. Тежко на онова общество, което се нуждае от иноци и юнаци.

4.Интелектуалец е човек, който има какво да каже (образован е, има позна-ния), има смелостта да го каже (готов е да понесе последствията от думите си) и знае как да го каже (умее да предава и споделя мислите и откритията си).

От нарочените в България за ин-телектуалци има само двама или трима души, които отговарят на тия всичките тия три изисквания. Повечето не отговорят на нито едно.

Мишо Шамара отговаря на две. 5.Образованието, начетеността,

духовността и всичките тези явления (за почтеността забравяме) в България са дотам пренебрегнати, отхвърлени и прини-зени, че за да бъдат припознати повече хора, или поне някои хора за интелектуалци, е необходимо измеренията това понятие да бъдат свити до възможностите на русоляви-те водещи на сутрешни блокове по телеви-зора.

При което журналисти като Люба Кулезич и хора като Георги Лозанов вече изпъкват като интелектуалци, а пък в срав-нение с разните му златки и други подобни - като безспорни и несъмнени гении.

Споменавам тях защото тъкмо те двамата се изявиха напоследък с укорите си към Мишо Шамара. Което е още един при-мер за странностите в общественото ни битие, защото се предполагаше, че тъкмо тези двамата и подобните им (хеле пък Лозанов с неговия папиончест либерали-зъм) би трябвало с общочовешкодемокра-тичнохудожествени свободомислици и либералистически доводи да защитят из-цепките на Мишо Шамара и с точни, добре преценени и уравновесено-убедителни доводи да разобличат просташките изцепки на Бойко Борисов и склонностите му към еднолично управление.

Тук, обаче, както и с всичко друго, се получава наопаки.

С уравновесено-убедителни дово-ди двамата интелектуалци (в сравнение със златките и другите водещи) подкрепят Бо-рисов, а пък срещу Мишо Шамара се нах-върлят с простонародно-махленки лафове (поне едната от тях). А вместо интелектуал-ците срещу своеволията на властника се опълчва не друг, а Мишо Шамара.

Балкански шарении, мили родни картинки и отохтонски (няма да обяснявам какво означава тази дума) причудливици, чието разковниче лесно може да бъде проз-ряно и посочено чрез оная дума от четири букви, която обяснява и повечето световни таинства.

Пари, разбира се. Че как Люба Ку-лезич ще укори за каквото и да било Бойко Борисов, след като телевизията в която работи се издържа от любимата на Борисов банка. Че как Георги Лозанов ще се опре на Борисов и ще измълви каквото и да било в защита на Мишо (а иначе като либерал всякакви изцепки е защитавал, било му е безопасно явно), след като службата му в СЕМ зависи от герберските депутати. (Про-чети ДО КРАЯ >>>)

КАК БОКО И ЦЕЦО СЕ ПРОВАЛИХА РЕ-ШИТЕЛНО НА ТЕСТ ЗА “ЕНТЕЛЕГЕНТ-НИ” ПОЛИТИЦИ

октомври 2, 2012

Бойко Борисов е на посещение в Англия и е поканен от кралицата на чай. По време на срещата Борисов пита кралицата каква е тайната на успешния политик. Кра-лицата му отговаря:

- Много просто, г-н Борисов: трябва да е обграден от интелигентни хора!

Бойко пита: - А как се разбира дали някой е ин-

телигентен или не? - Много просто – отговаря му кра-

лицата – трябва да се зададе съответства-щия въпрос. Ето сега ще Ви покажа.

Кралицата взема телефона, натис-ка копчето за да може и Бойко да слуша разговора и звъни на Дейвид Камерън:

- Г-н Камерън, ще Ви задам един въпрос. Майка Ви има син, баща Ви също има син, обаче този син не е Ваш брат. Кажете ми: кой е този син?

- Очевидно е, че това съм аз, Ваше Величество – отговорил Камерън.

- Правилно, благодаря Ви! – казва кралицата, затваря телефона и се обръща към Бойко:

- Разбрахте ли сега, г-н Борисов? - Да, Ваше Величество, разбрах! Прибира се Бойко в България, вика

Цветанов и го пита: - Абе, Цветанов, баща ти има син,

майка ти има син, обаче този син не е твой брат, кой е той в такъв случай?

Цветанов се затруднява да отгово-ри и казва, че ще си помисли добре, за да отговори правилно. След това излиза и започва да разпитва министрите и депута-тите от ГЕРБ да му помогнат. Никой не съумява да отговори, затова след няколко часа мъки Цветанов се обажда на ректора на Софийския университет и го пита:

- Г-н ректор, може ли да Ви задам един въпрос?

- Разбира се, г-н Цветанов! - Майка Ви има син, баща Ви има

син, но този син не е Ваш брат, кой е тога-ва?

- Естествено, това съм аз – отгова-ря ректора.

Доволен и щастлив Цветанов тър-чи при Бойко и казва:

- Знам отговора на въпроса ти: то-ва е ректора на Софийския университет!

- Не бе, идиот такъв, това е Дейвид Камерън! – отвръща мъдрият Боко. (Взаимствано от страницата на Иван Ко-лев във Фейсбук)

В УТРИНТА ПРЕДИ ЩУРМА

октомври 2, 2012

Тази сутрин съвсем случайно раз-бирам, че началната страница на блога ми – http://aig-humanus.blogspot.com/ – не се отваря: започва да зарежда, ала в един момент публикациите изчезват, остава бяла празна страница, а страничното и долното меню се оказват наблъскани най-долу, невидими, незабележими. Опитвам с други машинки за търсене, с други бразауъри (нали така се наричаха?), оказва се, и там е така. Най-вероятно е така не само при мен, а при всеки друг, който се опита да отвори началната страница на моя блог. Ще бъда благодарен на ония, които ме информират какво е положението при тях в това отноше-ние.

Но имам чувството, че блогът е хакнат, че на блога е посегнато тази нощ: отидох в други блогове от тази система, оказа се, че там няма проблеми, явно не е някаква профилактика на сайта, към който сме прикачени. В съзнанието ми съвсем естествено възниква следния въпрос: на кой ли пък толкова пречи моя блог, кой ли би поръчал и платил неговото хакване? И защо точно тия дни се случва то?

26 По първия въпрос: на кой ли пък не

пречи този мой блог! На много народ пречи, много са тия, дето биха искали да ми отмъс-тят, като ликвидират блога ми. Като се почне от Премиеро, да, същия, дето изпъл-нява (все още) и длъжността “Народен Кумир”, мине се през целия ченгесарият, руско-български (прочее, ченгесариатът е преди Бойко, щото той е негова еманация!), та се стигне до ония бюрократи, които съм уязвявал страшно по разни поводи – и сре-щу които тия дни точа старите си мечове и лъскам старите си, окървавени от предишни битки доспехи, та да встъпя скоро в най-люта и жестока битка. Много народ би искал да ликвидира блога ми. Но това, прочее, е твърде глупава идея: мой блог е така кло-ниран, че просто информацията в него съвсем не може да бъда заличена. Взел съм мерки да запазя всичко още в първите дни на съществуването му. И една дума няма да бъде похабена и убита, както си мислят и мечтаят тия, дето са в такава ярост от него, че са платили ликвидирането му. Та искам да им кажа, че напразни са техните старания: Всуе се морите, тавариш-чи-господа! Не се гаси туй, що не гасне!

Е, ще ми създадат известни неу-добства, за да пресъздам всичко наново. Аз периодично съм си свалял целия файл на блога, тъй че съм запазил информацията и наново мога да го монтирам за минути. А иначе всичко написано в този блог стои съхранено под най-различни форми, вклю-чително и хартиена: вестник ГРАЖДАНИНЪ, книжното издание на блога. За да заличат всяка следа от моя блог, трябва не само да ме изгорят заедно с апартамента ми, но и

да открият и да убият мои приятели, които съм помолил да съхраняват най-важното от моя архив. Трябва също така да унищожат народните библиотеки в София и Пловдив, където се съхраняват броевете на сп. ИДЕИ и на в-к ГРАЖДАНИНЪ. Трудна работа е да заличат следите от моята така всестранна “вредителска дейност”. Тъй че наистина напразно се морите, таваришчи-гаспада!

Питам се обаче: дали пък това, че компютърът ми е вече твърде стар не е причината за проблемите ми около блога? Горкият ми компютър, вече изнемогва, няма сили, понякога цели минути са му нужни да отвори една страница; забива, блокира, ядосва ме непрекъснато! Тия, дето са го правили безброй пъти, вече не смеят да се месят, щото съвсем ще рухне. Казват ми: докато шава, ползвай го, после го фърли. А с всеки изминал ден положението става все по-тежко. Все по-трудно върви машинката. Нямам възможност даже и да помисля сега, в този момент, дори да помечтая за нов компютър. Често хода в компютри втора употреба и преглъщам, но и за такъв не мога да отделя пари. Фалирал съм тотално заради моите издателски дейности. Даже да пиша на компютъра само е вече трудно за него, камо ли пък нещо друго да направя. Да не ви разправям какви адове – написах без да искам “адове” вместо “ядове”, нека да си стои така, то, оказва се, тия две думи били съвсем родствени! – бера когато ми се налага да върша по-трудоемка работа на грохналия си компютър. Скъсва ми нервите, страшна работа! Скоро ще остана съвсем без компютър. Старанията за моето пълно финансово задушаване (чрез блокирането на разпространението на “произвежданата от мен продукция”, именно списанието и книгите), вървят към пълна победа, към абсолютен триумф. Най-накрая остава и да ме убият физически. Е, аз сам ще си умра де, няма защо да си цапат ръцете…

Така стават тия неща у Нашенско. Всичко, що е по-височко, трябва да бъде стъпкано. Всичко, що блещи, трябва да бъде оцапано в нечистотии. На всичко, що е кадърно, трябва да бъде извадена душичка-та! Никаква милост, никаква пощада! Няма това-онова, няма прошка, няма компромис! Само простотията у нас трябва да стои, расте, цъфти, не нещо друго. Ще взема обаче да хвърля тоя компютър през балко-на! Сега, като пиша, дотам е станал бавен, че чакам по 10-15 секунди всяка буква да се появи, след като съм я написал! Пълен кошмар! Май трябва да търся някъде в прахта пишещата си машинка? Ако се на-ложи и с перодръжка, с паче перо ще почна да пиша, ама докато шавам, няма да прес-тана да пиша…

Да не се оплаквам повече, че май ме прихвана руменбърцовата болест. А що се касае за момента на встъпването в пред-стоящите битки, искам да ви информирам, че вчера и днес предприемам някои дипло-

матически совалки за помирение с враж-дуващата страна. Ей-така, проявявам миро-любивост, нещо като жест на добра воля. Апелирам към останки от човещина у пер-соната, която ме мрази така, че постоянно крои козни да ме ликвидира. Страшна от-мъстителност, това не е човешко! Ето, вче-ра докато аз предприех тази “дипломати-ческа совалка”, упомената персона ми е скроила нов гаден номер. Тия дни ще се разбере какъв. Май няма никакъв шанс да заблещука здрав разсъдък у съзнанието й. Затуй аз за предстоящата битка съм напъл-но готов.

Вярно, имам проблеми с най-главното си оръжие – аз като пиша “меч”, да не вземе някой да го възприеме буквално, опазил ме Бог: Словото е моя меч! Не желе-зен или стоманен меч имам предвид, друга-ри ченгета! Прочее, ще хвърля известна светлина върху загадката: персоната, която води титанична битка да ме ликвидира, е тясно свързана по родствена линия с уп-равляващия местен ченгесариат! Това се разбира, че е така, че няма начин да не е така или да е иначе, но го уточнявам за ония, които все още питаят известна наив-ност относно тежкото положение, в което сме го загазили. Отвсякъде ни душат ченге-тата и техните помагачи, фанали са ни за гушите и стискат ли стискат! А ние, опулили очи, трябва да се мъчим да се изплъзнем от смъртоносната хватка, щото съвсем ще ни таковат таковата! Вече нямаме друг избор, въпросът е на живот и на смърт.

Та така, уточних за меча си, че не е стоманен, а е словесен, хартиен, “виртуа-лен”, идеален е, тъй да се рече. Щото, току-виж, дошли да ме арестуват за туй, че гово-ря за мечове, току-виж, обвинили ме, че съм… “терорист”. С “народната милиция” шега не бива! Вече предвидливо ми беше взет служебния лаптоп, та съвсем го закъ-сах откъм оружието си, но както и да е. Ще се справим някак. Ще видим как ще бъде. Битката, потретвам, вече е на живот и на смърт. Толкоз. Днес ще видим как ще за-върши дипломатическата совалка, а утре, с Божията помощ, ще тръгна на кръстоносен поход против душманина. Бог да ми е на помощ, аз само на Него се уповавам! Ще водя битка не за себе си, не за своето опаз-ване, а за тържеството на ония така чисти духовни неща, на които служих цял живот.

Имам предвид ясно какво: духът, истината, доброто, свободата, достойнство-то, човечността, красотата. Тия са идеали-те, които вдъхновяват един стар безобиден луд човек като мен. За тях ще воювам в смъртоносната схватка, която иде. Вече чувам бойните тръби, които ме зоват. Ско-ро, скоро ще почне атаката, търпение още малко. Миролюбието все пак трябва да има приоритет и у най-войнствения, но разумен, що-годе мъдър, поне неглупав човек. Та затова днес още няма да се впусна в юру-ша, ще изчакам още малко. Тишината пред

27 боя предвещава люта предстояща битка. Е, хубав предвоенен ден ви желая, приятели! Я каква свежа утрин се е отворила, я каква зора се е пукнала – и зазорила! Настъпва прекрасен светъл ден: да бъде точно такъв денят за вас!

ТОЧА СИ ТИЯ ДНИ ОРУЖИЯТА, ЛЪСКАМ ДОСПЕХИТЕ ЗА ДА БЛЕЩЯТ, СЪБИРАМ СИЛИ И ПРАВЯ НУЖНОТО КРЪВТА МИ ДА ЗАКИПИ ОТ БОЕН ДУХ

01 октомври 2012, понеделник

Тази сутрин ще пиша за това, че

тази сутрин няма да пиша в блога си – и най-вече защо няма да пиша. Причината е крайно прозаична. Не е че не ми се пише, имам в бележника си доста теми, по които пръстите ме сърбят да пиша. Имам настро-ение за писане. Но просто съм изтощен. Иска ми се да си почина малко. А защо съм изтощен ли? Дори сякаш не е тази точната дума: отвратен съм.

И причината за моето отвращение е тази: вчера ми се наложи да пиша цял ден жалби, сиреч, текстове, които най-много от всичко друго на света мразя да пиша. Ама се наложи да ги напиша. Жалби до някои институции. Бюрократичен жанр. Повръща ми се от него. Ето затова тази сутрин не мога да се настроя към нормални неща за писане. Даже не ми се пише тази сутрин за това какви жалби писах вчера и до кого съм писал тия жалби. Тия дни ще ви информи-рам за това. Обезателно. Налага ми се да встъпя в една отвратителна, гнусна, мръсна война. Предупреждавам: встъпвам в тази война с погнуса. Но съм длъжен да призова стария боец, дремещ в мен от младини. Ще воювам в името на все същите мои ценнос-ти, заради които съм и живял: истина, доб-ро, свобода, красота. В името на Божия идеал, достоен за човека ще се наложи отново да повоювам в близките години. Сега ,като написах това, се питам: аз всъщ-

ност някога спирал ли съм я тази война? Май изобщо не съм.

Най ми е гнусно обаче затова: че много мои, и то твърде по-значими текстове заради тази битка с разпасани бюрократи няма да бъдат написани. Да, ще си останат ненаписани. Много време и сили поглъщат тия битки, писането на жалби, споровете, конфликтите, невротичността, сблъсъка с хорската психика на околните, които, нали знаете какво става у нас когато забележат, че някой за нещо се бори? Ами ясно какво става: сядат да гледат сеир, изваждат сем-ки, почват да ги люпят семките, да коменти-рат тихичко битката и да се наслаждават. Никой не се намесва да подкрепи жертвата. Всички се отдръпват. Чат-пат, вперили поглед в началството, мило му ръкопляскат, за да се подмажат. И всеки ден дадени индивидууми ходят на поклони пред началс-твото да злословят срещу злодея, дето е дръзнал да не лази на колене пред всемо-гучий шеф. Такива са нашите разпростра-нени нрави. И ето, всички тия неща пораж-дат призиви към гадене у мен. Твърде доб-ре са ми познати. Цял живот водя обречени битки в една такава атмосфера. Колко мно-го хубави текстове си останаха ненаписани заради тия битки, Боже мили!

Това е. Точа си тия дни оружията и доспехите, лъскам ги, за да блещят, съби-рам сили и правя нужното кръвта ми да почне да кипи от боен дух. Не, не с вино принуждавам кръвта ми да кипне. С мисли принуждавам кръвта ми да закипи. Аз съм просто един философ на зряла възраст с болно сърце. Гледам да се каля, та да не се изложа: да замахна с меча в битката, а от усилието сърцето ми да не издържи и да се сгромолясам покосен от някой инфаркт. Ето от това, признавам си, ме е страх. Чиста излагация! Тръгнал да се бие, меч да раз-махва, а има едно пробито отвсякъде сър-це. Нещастник!

Е, аз иначе съм миролюбец. С го-дините помъдрявам и миролюбието ми, както констатирам, се засилва. Тия дни ще предприема някои дипломатически ходове за "мирно уреждане на конфликта", за "мир-но съвместно съществуване" с моите закле-ти врази. Ала шансовете за мир, предуп-реждавам, според мен са малки. Както и да е, длъжен съм да опитам. Мирът е за пред-почитане пред войната. Но позорния живот едва ли е по за предпочитане от достойната смърт. Битката, която предстои, изглежда е на живот и на смърт. Такива са житейските битки, които понякога водим. Не си мислете, че всемогъщата административна напаст у нас е безобидна. И с поклони не можете да я омилостивите като ви намрази, като вле-зете в полезрението й. Трябва да сте като тях мерзък за да не ви изядат с парцалите даже. Аз пък, забелязал съм, мерзости не мога да правя. Там ми е проблемът.

Хайде стига, че трябва да тръгвам на работа. Новият ден ме зове. Желая ви

кураж в житейските битки, които вие пък си водите. Пожелайте и мен поне малко сили – ако не кураж. Аз куража си го имам, сили нямам вече...

НЕЩО ЗА ЧЕТЕНЕ: "СЛУЧАЯТ ДЖЕМ", ВЕРА МУТАФЧИЕВА

Въведение

Името Джем е отдавна забравено, макар преди столетия да беше във всички уста. Тогава — преди столетия — за Джем пишеха романи и стихове, биха писали едва ли не подлистници, ако по него време има-ше вестници и тия вестници — подлистници; Джем възпяваха странствуващите певци. През седемнайсети век не можеше да се намери тема по-напрегната, по-вълнуваща от Джем султан, наречен по западному Зизим.

Както често се случва, за писатели и поети Джем беше само повод. Канавата, върху която извезваха своите приумици. За света на седемнайсетото столетие Джем бе злочест заключеник и коварно измамен любовник на скучаещи, също така заключе-ни благородни дами; Джем бе за тях жертва на придворни интриги — един кристално чист, подигран от хората младеж.

Това всъщност не беше Джем сул-тан, а героят на седемнайсетото столетие. Той с равно право би носил всяко друго име, но Зизим имаше преимущества; ориенталс-ко, забулено с тайнственост, нашумяло.

Романтичната жертва Зизим по-шумя и отшумя. Осемнайсетият век дойде с друг вид герои; с още по-различни — девет-найсетият. Кое днес ни връща към Джем?

(ОЩЕ >>>)

28 СВЕТОГЛЕДЪТ НА ПОКЛОННИЦИТЕ НА БОГ ДИОНИСИЙ

Дионисиевият светоглед

Фридрих Ницше

Превод от немски: Мария Пашова

1.Гърците, които изразяват и съ-щевременно премълчават тайното учение на светогледа си чрез своите богове, са издигнали две божества като двоен източ-ник на своето изкуство: Аполон и Дионис. Тези имена представляват стилови проти-воречия в областта на изкуството, които почти винаги шестват тържествено едно до друго в борба помежду си, и само веднъж, в момента на разцвета на елиниската "воля", изглеждат проникнати едно в друго в худо-жественото произведение на атическата трагедия. В две състояния човекът достига до блаженото чувство от битието, а именно: в съня и в опиянението. Красивата при-видност на света на сънищата, в който всеки човек е абсолютен творец, както ще видим, е бащата на всички изобразителни изкуства, а и на една важна половина от поезията. Ние се наслаждаваме в непос-редственото разбиране на формата (Gestalt), всички форми ни говорят; няма нищо равнодушно и ненужно. Във върхов-ния живот на тази сънищна действителност все пак имаме просветващото усещане за нейната привидност; едва когато той прик-лючи, започват патологичните въздействия, в които сънят вече не ободрява и престава изцерителната природна сила на неговите състояния. В рамките на тези граници обаче не са само приятните и приятелски образи,

които търсим у себе си с една общопонят-ност: също и сериозното, тъжното, мрачно-то, зловещото бива съзерцавано със също-то удоволствие, само дето и тук също тряб-ва да се развява воалът на привидността и да не може да прикрива изцяло първичните форми на действителното. Следователно докато сънят е играта на отделния човек с действителното, изкуството на скулптура (в по-широк смисъл) е играта със съня. Ста-туята като мраморен блок е нещо съвсем реално, обаче действителното на статуята като сънищен образ е живата личност на Бога. Докато статуята все още се носи като образ на фантазията пред очите на твореца на изкуството, той все още си играе с дейст-вителното: когато пренесе този образ в мрамора, той си играе със съня.

В какъв смисъл е могъл Аполон да бъде направен Бог на изкуството? Само доколкото той е Бог на сънищната предста-ва. Той е изцяло "привидният": в най-дълбокия смисъл Бог на слънцето и светли-ната, който се разкрива в блясък. "Красота-та" е неговият елемент: присъща му е вечна младост. Но също и красивата привидност на сънищния свят е негово царство: по-висшата истина, съвършенството на тези състояния в противовес на непълно разбра-ната дневна действителност го издигат в прорицателски Бог, но също така със сигур-ност и в Бог на изкуството. Богът на краси-вата привидност трябва в същото време да бъде Бог на истинското познание. Но онази нежна граница, която не трябва да престъп-ва сънищният образ, за да не започне да действа патологично, когато привидността не само заблуждава, но и мами, също не трябва да липсва в същността на Аполон: онова умерено ограничаване, онази свобо-да от по-дивите пориви, онази мъдрост и спокойствие на Бога на ваятелите. Очите му трябва да са "слънчево" спокойни: също и когато гледа сърдито и ядосано, върху него лежи свещеността (die Weihe) на красивата привидност.

(ОЩЕ – в блога)

БОКО ВСЕ ПАК УСПЯ ДА РАЗГНЕВИ СПЯЩИЙ БЪЛГАРСКИЙ ЛЕВ!

БРОЙ 19 ОТ 1 ОКТОМВРИ НА В-К ГРАЖДАНИНЪ ЗАМИНА ЗА ПЕЧАТНИЦА-ТА И УТРЕ ЩЕ БЪДЕ В РЪЦЕТЕ НА АБО-НАТИТЕ СИ

Вестник ГРАЖДАНИНЪ

Първият блогърски вестник

Издава:

ЦЕНТЪР ЗА РАЗВИТИЕ НА ЛИЧНОСТТА

HUMANUS,

основан през 1994 г.

Главен редактор:

Ангел ГРЪНЧАРОВ

ЗА КОНТАКТИ:

e-mail: angeligdb@abv.bg

Телефон: 0878269488

Истината ни прави свободни!