ИНФОРМАЦИОНЕНЪ И АНАЛИТИЧЕНЪ ВЕСТНИКЪ

БРОЙ 8, ГОД. 5, 2013, 15 АПРИЛ, ПОНЕДЕЛНИК, Ц.2 ЛВ.

Тоя банкянски тъпунгер Боко, след като доказа даже и на децата, че не умее да управлява, че пропиля злат-ни шансове на държавата, след като съсипа всичко, което можеше да бъде съсипано, след като управляваше дър-жавата като бандит, сякаш тя е мафия, след като се провали по абсолютно всички линии, след като сдаде властта като най-презрян страхлив дезертьор, сега има наглостта да иска нов мандат – може ли да има по-голям гьонсурат-лък от неговия?!

И се питам също и най-вече: що за идиот следва да си като гласопо-давател за да се довериш точно на такъв наглец?!

Щото ние, избирателите, мо-жем да му отрежем квитанциите така, че повече изобщо да не смее да си помисли за власт – какво още има да досъсипе та отново да му даваме властта?!

Изцяло споделям тази мисъл на Margarita Krasteva: Някои си мислят, че политическата ситуация и предстоящите

избори са сложни, а всъщност нещата са много прости и те се виждат с просто око за тези, които имат ум в главата – и могат да разсъждават. В крайна сметка изборите се свеждат до това: ВСИЧКИ СРЕЩУ КОС-ТОВ!

Мафиотската държава България е впрегнала целия медиен, политически, икономически и пропаганден ресурс срещу Костов, ДСБ и неговите привърженици. Не е лесно да си открит привърженик на Кос-тов в днешни времена на уж демокрация. Знам го от собствен опит. Започват да се вадят компромати срещу теб, да тормозят семейството ти, да те представят такъв, че да не можеш да се познаеш. Това важи за хора на някакъв обществен пост или служба.

Ето защо мисля,че при проучванията малко хора публично си признават, че са привърженици на Костов и ДСБ. С това искат да из-бегнат потенциален тормоз върху себе си и своето семейство. От друга страна истеризацията срещу Костов показва, че… (На 2 стр.)

ГЛАВНИЯТ СМИСЪЛ НА ИДВАЩИТЕ ИЗБОРИ: ВСИЧКИ МЕКЕРЕТА НА ОЛИГАРХИЯТА И МАФИЯТА СА СРЕЩУ КОСТОВ! … неговата популярност расте, че ДСБ разширява влиянието си и вече представ-лява реална политическа сила, която не само ще влезне в следващия парламент, ще играе съществена роля в управлението.

МОЛЯ ТИ СЕ, ОТ ДУШЕГУБНИ БЕДИ И МЪКИ МЕ ИЗБАВИ, СВЕТА БОЖИЯ МАЙ-КО!

10 април 2013, сряда

Молитва към Пресвета Богородица

Възпявам Твоята благодат, Влади-чице, и Те моля: просвети моя ум. Насочи ме право да ходя по пътя на Христовите заповеди. Укрепи ме да бодърствам в пе-сен, която прогонва съня на унинието. С Твоите молби, Богоневесто, развържи мене, свързания с веригите на грехопадението. Денем и нощем ме пази, като ме избавяш от враговете, които ме нападат. Ти, която роди Животодателя Бога, оживи мене, умъртве-ния от страстите. Ти, която роди незаляз-ващата Светлина, просвети ослепялата ми душа. О, дивна палато на Господа, направи ме дом на Божествения Дух. Ти, която роди Лекаря, изцери многолетните страсти на моята душа. Обхванат от вълните на жи-тейската буря, насочи ме в пътя на покая-нието. Избави ме от вечния огън, от злия червей и от ада. Не допускай да стана ра-дост на бесовете, понеже съм провинен в много грехове. О, Пренепорочна, обнови мене, изхабения от безчувствени съгреше-ния. Умоли Владиката на всичко да отстра-ни от мене всяка мъка.

Удостой ме да получа небесно ве-селие с всички светии. Пресвета Дево, чуй гласа на твоя непотребен раб. Давай ми,

Пречиста, поток сълзи, който да очиства нечистотата на душата ми. Непрестанно ти принасям от сърце въздишки, бъди усърдна, Владичице! Приеми моята молитва и я принеси на милосърдния Бог. Ти, която си по-висша от ангелите, направи ме да бъда над светските неща. Светоносна небесна Закрило, осени ме с духовна благодат.

Ръце издигам и устни, осквернени от нечистота, отварям за похвала, Всенепо-рочна. От душегубни беди ме избави, като усърдно молиш Христа, на Когото подобава чест и поклонение, сега и винаги, и во веки веков. Амин.

09 април 2013, вторник

ДВЕТЕ ВЕЛИКИ ДАМИ КРАЛИЦА ЕЛИЗА-БЕТ II И МАРГАРЕТ ТАЧЪР: ВЕЛИЧИЕТО НА БРИТАНИЯ

10 април 2013, сряда

ЗАВЕТЪТ НА ЖЕЛЯЗНАТА ЛЕДИ

Интервюто на Маргарет Тачър е дословна препечатка, взета от тук: Най-сигурната преграда пред вредното уче-ние на социализма са хората, готови да поемат отговорност, здравите семейства и религиозната вяра. То ще бъде използ-вано за целите на обучението по гражданс-ко образование на българската младеж, поради което ми се иска да стигне и до читателите на в-к ГРАЖДАНИНЪ. Вярвам, че интервюиращият (г-н Малинов) едва ли ще възрази срещу една такава цел.

Наскоро един приятел журналист

ми каза: - Знаеш ли, че си единственият българин, взел интервю от Маргарет Тачър?

Не го знаех. Не се бях замислял за това. Но ако е вярно, то още по-малко имам право да пазя за себе си този вълнуващ разговор, който публикувах в пилотния брой на сп. Разум през 2002 г.

Споделям го днес, в памет на ба-ронеса Тачър.

*** Св. Малинов: Защо избрахте да се присъе-дините към Консервативната партия? Бихте ли ни казали нещо повече за произ-хода на вашите политически идеи и убеж-дения? Има ли някакви събития или лич-ности, които смятате, че са оказали най-голямо влияние върху формирането на Вашата политическа ориентация? М.Тачър: Никога не бих могла да бъда нещо друго освен консерваторка. За мен Консер-вативната партия представлява пътя на свободата. Моят баща – бакалин и кмет на родния ми град Грантъм – бе твърд консер-ватор. Естествено от ранна възраст виждах политиката през неговите очи. Никога не съм имала никакви съмнения, че социализ-мът е вредно учение, така както никога не съм се съмнявала, че най-сигурната прег-рада пред него са индивидите, готови да поемат отговорност, здравите семейства, религиозната вяра и местните общности с дълбоко вкоренено чувство за граждански ценности. Това бе средата, в която израст-нах и политическите ми убеждения бяха формирани от нея. Св.Малинов: Има ли някакъв конкретен момент в миналото, когато взехте реше-ние да станете политик? Каква беше мотивацията Ви, за да вземето подобно решение? М.Тачър: Спомням си много ясно кога ми “просветна”, че ще преследвам политическа кариера – нещо твърде необичайно за мо-миче със сравнително скромен произход като моя. Бях се върнала след следването си в родния си град и след някакво парти един приятел каза, че сигурно искам да се занимавам с политика. “Така е” – отвърнах аз. Това бе първата стъпка по един дълъг път. Св.Малинов: Вие изиграхте важна роля във вътрешно-политически план в много трудни времена. Давахте ли си сметка за обхвата и дълбочината на промените, които започвате? Очаквахте ли нещата да отидат толкова далеч за толкова кратко време? М.Тачър: Ние знаехме какво трябва да се направи. Знаехме какво трябва да се про-мени. Но не знаехме колко време ще бъде нужно – истината е, че не можехме да зна-ем, защото правехме нещата за първи път. Нито един политик в условията на демокра-ция не се бе опитвал да даде заден ход на

3 социализма, който преди това е имал такова влияние в страната му, каквото социализ-мът имаше във Великобритания през 70-те години. Св.Малинов: Ние всички помним известна-та реч на Роналд Рейгън, когато той нарече Съветския съюз “империя на зло-то”. Но много българи помнят също така и истеричната реакция на тази фраза от страна на тоталитарната пропаганда по това време. Защо Съветите бяха толкова разстроени от тези три прости думи? М.Тачър: Това, което Съветите не можаха да понесат, бе, че президентът Рейгън каза истината. Съветският съюз наистина бе империя – той не бе “съюз на републики”, а представляваше държава, основана на военни завоевания и поддържана със сила. И тя наистина бе зла. Отвратително е да лишаваш хората от тяхната свобода, от тяхната идентичност, а в милиони случаи – и от живота им; но точно това направи ко-мунизмът. Президентът Рейгън каза, че Западът е въвлечен в морална битка; и понеже моралните битки не признават ком-промис, то това бе лоша новина за Съвети-те. Св.Малинов: Вие публично сте изразявали своите притеснения, че хората ще забра-вят какво се случи през 80-те след като ревизионистите пренапишат историята. Вие пишете и за преднемереното омало-важаване на Вашата роля и на тази на Рейгън и Кол, както и за неразбирането на ролята на Горбачов. Как да отдадем дъл-жимото на историческата истина? Кой бе “архитектът на промените”? М.Тачър: Роналд Рейгън бе главният архи-тект на победата в Студената война. Други-те, както и аз, също имаха своята роля. Това е вярно и за президента Горбачов, но важната разлика в неговата роля е, че пре-зидентът Рейгън и аз знаехме съвсем точно къде отиваме и накрая пристигнахме, къде-то искахме. За разлика от нас, президентът Горбачов постигна разрушаване на кому-низма, докато всъщност се надяваше само да го реформира и съживи. Това не е твър-де сложна мисъл. Някои коментатори-ревизионисти обаче не желаят да я възпри-емат. Св.Малинов: Съществува някаква обща убеденост, че Русия ще осъществи свой уникален преход след комунизма, който ще се различава от тези в източно-европейските страни. Какво мислите за икономическите реформи в Русия? Трябва ли Русия да се присъедини към НАТО? М.Тачър: В сферата на икономическите реформи бе постигнат напредък през пър-вите години докато Елцин беше президент,

но след това те бяха забавени и дори вър-нати назад. Скоростта на промените се увеличи при президента Путин. Той има няколко великолепни икономически съвет-ници, които наистина знаят какво представ-лява капитализмът и от какво се нуждае. Доволна съм, че Западът се радва на по-добри отношения с Русия. Събитията от 11 септември 2001 г. показаха колко много общи неща имаме помежду си. Мисля оба-че, че с включването на Русия, НАТО би станало много тромава организация. По-добре е [между Русия и НАТО] да има добри двустранни връзки. Св.Малинов: Във Вашата последна книга Държавническо изкуство се спирате на “новата доктрина за международната общност”, обявена от Тони Блеър в Чикаго през 1999 г. Наричате я “рецепта за стратегически безпорядък” и предричате неизбежния й провал. Защо смятате, че тези международни a ла Блеър идеи са толкова опасни? Не са ли те просто кра-сиви думи, които много леви лидери произ-насят, но нямат намерение да следват в своята политика? М.Тачър: Убедено вярвам, че понякога Западът – Америка и нейните съюзници – трябва да осъществява военна намеса. Както намесата в Косово, така и намесата в Афганистан, например, отговаряха, според мен, на ключовите критерии – бяха поставе-ни на карта реални интереси на Алианса, ставаше дума за ясни морални принципи и двете операции можеха да бъдат успешно завършени. Но ние не можем да приемем като наш дълг да се намесваме навсякъде, където държавите се управляват лошо. И ще бъдем много глупави, ако позволим тези решения да се интернационализират по такъв начин, че националните интереси и практическите съображения да бъдат заду-шени от дипломация и бюрокрация. Твърде идеалистичните слова на г-н Блеър, ако бъдат следвани в политиката, могат да доведат до това. Св.Малинов: В Държавническо изкуство Вие призовавате за фундаментално пре-договаряне на връзките на Англия с Евро-пейския съюз. Изглежда голяма част от Вашите съотечественици споделят дъл-бокия Ви скептицизъм към ЕС след като в публицистичното предаване “Панорама” по ББС (съвсем скоро след публикуването на книгата Ви през март) зрители от цялата страна гласуваха против присъе-диняването към общата валута. Виждате ли бъдещето на Обединеното Кралство в Европейския съюз? Каква трябва да бъде позицията на Консервативната партия по този въпрос? М.Тачър: В своята книга извеждам няколко цели, които трябва да бъдат преследвани

при предоговарянето на условията за членство на Англия в Европейския съюз. По същество бих искала да видя Англия като страна, която преследва собствените си интереси и същевременно свободно си сътрудничи с други страни в и извън Евро-па. Ако не е възможно това да се осъществи в рамките на Европейския съюз, то тогава ние трябва – и бихме могли без особено големи трудности – да напуснем ЕС. И никога не трябва да приемаме еврото, което с един удар ще разруши нашия икономичес-ки суверенитет. Св.Малинов: Вие произнесохте една от най-силните си речи по време на дебат в Палатата на общините по повод внесен вот на недоверие, когато, защитавайки 11-те години на своето управление, ка-захте: “Ние върнахме на хората контрола върху техния живот и върху средствата им за препитание”. Не е ли всъщност това крайната цел на консервативната поли-тика? М.Тачър: Да. Заставам зад тези думи. Те остават едно добро описание за това какво е консерватизъм на практика. Св.Малинов: Добре Ви е известно, че кон-серватизмът твърде често се описва като нещо статично и защитаващо ста-туквото. Тези характеристики не са мно-го привлекателни за младите хора, които могат много по-лесно да се изкушат от левите идеи за радикална промяна. Как консерватизмът може да привлече мла-дите? М.Тачър: Решаващата разлика между кон-серватизма и социализма (във всичките му разновидности) е, че ние искаме да дадем власт на индивидите, докато левите искат да дадат власт на държавата. Консервато-рите ценят независимостта и свободата на хората повече от различните планове и проекти, които социалистическите политици и бюрократи искат да наложат. Консервато-рите не виждат никакъв конфликт между този подход и вярата в идентичността, традицията и институциите. Историята показва, че мнозинството от хората, когато имат възможност да избират, в крайна смет-ка предпочитат да се откажат от корените си. Повечето хора вършат нещата така, както им харесва, но обикновено се оказва, че действат като консерватори. Това ми изглежда доста привлекателна перспектива за младите хора. Св.Малинов: Особено влиятелна част от Вашето интелектуално наследство е присъствието на морални аргументи при дискутиране на политически и дори ико-номически въпроси. Можете ли да конст-руирате морална защита на капитализма на свободния пазар?

4 М.Тачър: Капитализмът на свободния пазар може да бъде защитаван и обясняван по много начини – и това е правено от много мислители. Перифразирайки Адам Смит, ще кажа само следното. Засега той е единстве-ната създадена система – ако изобщо е била [преднамерено] създавана – чрез която, преследвайки своите собствени ин-тереси, отделните индивиди автоматично спомагат за осъществяване на интересите на всички останали. Св.Малинов: Като че ли съвременната левица се опитва да избяга от всякаква отговорност за комунизма. В България, както и в много други бивши комунисти-чески страни, наследниците на Комунис-тическата партия претендират да бъдат по-прагматични и проницателни в един свят, създаден от онези, които всъщност се бореха срещу комунизма. Как да бъдат изобличени и отхвърлени тези фалшифи-кации? М.Тачър: Социалистите и комунистите са най-безсрамните хора на света. След като създадоха толкова много проблеми, те се опитват да прехвърлят върху нас вината за трудностите, възникващи при решаването на същите тези проблеми. Трябва да изтък-ваме, че неприятните преживявания, които съпътстват реформите, са грешки на стара-та система, а не на новата. Но ние не тряб-ва да се отказваме да се изправим и срещу някои от проблемите, които твърде често съпътстват икономическите реформи – най-вече корупцията в държавния апарат и беззаконието. Св.Малинов: Една от най-опасните идеи, останали като наследство от комунизма, е връзката в главите на хората между добродетелността и колективизма, убеж-дението, че неравенството е неморално и че е задължение на държавата да работи за повече равенство между нейните граж-дани. Как свободата може да бъде защи-тавана в такъв контекст? М.Тачър: Това е опасна грешка, която е трудно изкоренима. Бог дава на всеки инди-вид неповторим комплекс от таланти и способности. Ние трябва да разберем, че стремежът към равенство – с изключение, разбира се, на равенството пред закона – по необходимост влиза в конфликт със стре-межа към свобода. Тъй като егалитарната политика предрешава резултатите, които би трябвало всъщност да зависят от избора и конкуренцията, то тя изисква потискане на свободата. По този начин егалитарната политика легитимира насилието от страна на държавата. Няма нищо морално в егали-таризма, понеже няма нищо морално в намаляването на свободата.

Св.Малинов: Преходът към демокрация и пазарна икономика в България лиши много хора от работните им места и от общо-то чувство за сигурност, давано от кому-нистическия режим. Предизвикателство-то на свободата и отговорността се оказа непосилно бреме за по-голямата част от тях. Как можем да защитим сми-съла и продължаването на реформите след като левицата непрестанно атакува реформаторите като “жестоки и безсър-дечни” хора, напълно лишени от “социална чувствителност”? М.Тачър: Отговорът на предишния въпрос е валиден и тук. Нужно е време, разбира се, за да може промяната да даде своите пло-дове. Бих искала да добавя още нещо. Няма нищо състрадателно в това да харчиш парите на някой друг. И няма нищо безсър-дечно в това да оставиш хората да контро-лират своята собственост. Щедростта е атрибут на индивидите, а не на правителст-вата. Ако левите политици искат да докажат своето състрадание, то те трябва само да се откажат от заплатите си и да раздадат притежанията си на бедните. Очевидно те все не успяват да сторят това.

БОГ ДА ПРОСТИ ТАЗИ ВЕЛИКА ЖЕНА: ЖЕЛЯЗНАТА ЛЕДИ МАРГАРЕТ ТАЧЪР!

Социалистите и комунистите са най-безсрамните хора на света. След като създадоха толкова много проблеми, те се опитват да прехвърлят върху нас вината за трудностите, възникващи при решаването на същите тези проблеми.

Трябва да изтъкваме, че неприят-ните преживявания, които съпътстват ре-формите, са грешки на старата система, а не на новата. Но ние не трябва да се отказ-ваме да се изправим и срещу някои от проблемите, които твърде често съпътстват икономическите реформи – най-вече коруп-цията в държавния апарат и беззаконието.

Маргарет Тачър Ако консерватор не вярва, че част-

ната собственост е един от фундаментите на личната свобода, тогава по-добре да става социалист и да приключваме с това.

Маргарет Тачър

Най-сигурната преграда пред вредното учение на социализма са хората, готови да поемат отговорност, здравите семейства и религиозната вяра.

БАРОНЕСА ТАЧЪР

МОЖЕ ЛИ ДА СИ УЧИТЕЛ – И ЕДНОВРЕ-МЕННО С ТОВА ПРИЯТЕЛ С УЧЕНИЦИ-ТЕ СИ?

април 8, 2013

Безгрешни и ненаказуеми

Дори когато провинили се другари

и другарки знаят, че са направили грешка, дори когато самите те разбират, че не са си на мястото, висшестоящи инстанции се страхуват да наказват заемащите директор-ски постове. Защо? Какво става с един човек, който си мисли, че не подлежи на наказания? Позволява си всичко. Себепра-ведните, какво пише за тях в Библията? Прочетете сами.

Нека тръгнем по хронологията на едно скорошно и вече забравено събитие: март – 4 Директорът на хуманитарната гимназия изгонва учител по английски. (грешка: Уволненията се съгласуват най-малко със синдикатите.) 5 март – Възмутени, родителите готвят подписка 6 март – искат среща с директора, получа-ват отказ. (грешка) 7 март – родителите събират 600 подписа 8 март – учителите от гимназията излизат с изявление, че не подкрепят учителя по английски. (Грешка: Всичките 61 учители единодушно!) 11 март – по радиото директорът обявява, че не е допуснал грешка (грешка)

Родители, ученици, хора, научили от медиите, протестират пред гимназията, танцуват и пеят Let it by, ученици четат есета. Всички – около 200 човека, искат оставката на директора

5 12 март – директорът обмисля оставка, но ще я хвърли, само ако натискът продължава (грешка: Защо под натиск, би трябвало по съвест?!) 14 март – омбудсманът на града се опитва да разреши проблема, той е на страната на учителя, но не може да го върне в училище поради нежеланието на колектива да се върне учителя

Родителите искат втора среща с директора, той изпраща заместник-директорка, която не изразява ясна позиция (грешка) 15 март – след проверка от инспектората се оказва, че учителят… не е уволнен! Факсът, който директорът твърди, че идва от минис-терството на образованието с искане за уволнение е фалшив. (грешка: Оказва се, че учителят е бил манипулиран и принуден сам да си подаде оставка. В медиите ди-ректорът говори за самоволно напускане.) 20 март – заместник-директорът и педагож-ката на училището заплашват учениците (грешка: на учителя с разформиране на паралелката, да внимават в картинката, защото още 4 години ще бъдат в учили-щето…) 21 март – в училището учители вдигат кръв-но, преподавателка по български език при-пада 22 март – пристига министърът по молба на родители. Говори с родители, насъбрали се пред училището, с директорите, с учителя, с част от педагогическия колектив. Обещава на Данев учителско място в града. Смята, че и двете страни са удовлетворени. Започ-ва проверка в училището.

Директорът уволнява, този път ис-тински, учителя. (грешка)

Междувременно от ръководството се потушават подписки, инициират се конт-раподписки, гонят се репортери. (грешки: Директорът събира често учителите, дори в почивни дни – грешка – оправят се пропус-нати подписи в протоколи, дневници. Дирек-торът твърди, че на бюрото му са депозира-ни молби за напускане от учители, ако учи-телят се върне.)

Пресата отразява събитията ре-довно.

По-късно министърът се отчита пред обществеността – от 8 април учителят ще работи (грешка: в английската гимна-зия, на мястото на учител, отсъстващ до края на годината. А после?)

Директорът на английската гимна-зия отреагира – не е давал съгласието си, не е виждал въпросния учител.

Резултатите от проверката в учи-лището са още, или вече не са, на бюрото на министъра. Очаква се неговото решение дали ще се накаже директора. Решение

няма! (грешка: изминал е месец! Колко грешки допуснаха дотук нашите начални-ци?)

А един учител е уволнен само за-ради една грешка: танцувал е заедно с ученици. Може и да е виновен, но той се извини на обществеността. Дори да е вино-вен, направил е все пак, само една грешка.

N.B. В този текст думата грешка бе изписвана с червено, при пренасянето се трансформира в черно.

Христо Данев е принуден да пода-де оставка защото е танцувал заедно с учениците си Харлем шейк.

Директорката на училището заявя-ва: „Не може да си учител и едновременно с това приятел с учениците”. Малко след това г-жа Соня Киркова добавя и следното изре-чение: „Или си майка, или си баща. Не мо-жеш да си приятел със сина или дъщеря си.”

Тези думи, признавам, ме прониза-ха. Дори не съм съзнавала, че романът ми „Майките” е написан заради именно такива думи. Че точно тези думи са причина за самотата на днешните деца и на днешните млади хора, тази тяхна самота, която неза-белязано и внезапно се трансформира в агресия и автоагресия. Не искам с нищо лично да засягам г-жа Киркова. За нея се чуват добри отзиви – добър учител, всеот-даен директор. Самият Христо Данев каза, че става дума за сблъсък на две различни гледни точки, за два различни мирогледа.

Той е приятел със своите ученици. Възприема ги не само и не единствено като свои ученици, а и като личности – всяка със своите интереси и проблеми. Напътства ги и им помага, доколкото може. Живее до тях, вижда се извън училище, ходят заедно на джогинг в Гребната база, пият кола, говорят, обсъждат, понякога явно танцува с тях, понякога танцува явно не най-подходящия и благовъзпитан танц, но кой ли човек може да бъде застрахован, че винаги във всеки момент ще преценява и ще извършва един-ствено най-подходящото, най-благовъзпитаното за хората около себе си? Та нали тази именно негова неразумност доказва до каква степен той се чувства приятел с децата, чувства се един от тях.

Кой учител е бил по-добър? Този, който си тръгва от нас с биенето на звъне-ца, или този, който остава след това с уче-ниците и разговаря с тях? Дали щеше да бъде по-добър учител, ако им беше забра-нил този неприличен танц? Дали щяха да го послушат, ако им беше разпоредил да тан-цуват валс, както в един хубав стар филм?

От какъв учител имат повече нуж-да децата? От такъв, който изговаря урока си и си тръгва, или от такъв, който след училище продължава да бъде с тях, да ги изслушва и е близо до проблемите им? Дали щеше да е възможно да е толкова близо до тях, ако се отнасяше морализатор-ски и беше започнал да ми обяснява колко

лош, неприличен и неморален е харлем шейк. Дали учениците щяха да му се дове-ряват истински? На формалното отношение те също отвръщат с формално. Децата са с изострена чувствителност за искреност. Той щеше да си е „изпял” урока и да е похвален от директорката, учениците пак щяха да си танцуват харлем шейк, но скрито, учителите щяха да ги накажат и да са доволни от себе си, че са постъпили педагогично. И колкото по-педагогично постъпват, толкова повече се разкъсва връзката между тях.

Защо продължаваме да поставяме знак за равенство между морализаторство и педагогика? Няма по-добра педагогика от приятелството и любовта. Времето на неп-риличните танци отминава, приятелството и любовта остават. Когато станем на възраст и обърнем поглед назад, всички си спомня-ме с умиление за ученическите глупости, които сме вършили и които вече не бихме повторили.

И именно защото Христо така все-отдайно върши работата си, именно защото отношенията между него и учениците не са формални, не се ограничават само в учи-лищните часове и учебници, защото учите-лят скъсява дистанцията с децата, защото става техен приятел, защото отношенията им остават дълбоки, той е принуден да подаде оставка. Когато някой стигне до ядката, до най-важното, до същността на своята професия – той е принуден да пода-де оставка. Какъв парадокс! Когато ставаш най-добър, най-пълноценен – теб вече не те търпят! Това е преминаване на недопустима граница според твоите директори. Именно затова трябва да бъдеш премахнат. Или в клишето, или вън!

Отношенията с децата според мно-гозначителните думи на директорката са между началник и подчинен. Между управ-ляващ и управляван. Между господар и слуга. Г-жа Соня Киркова отнема правото дори на родителя да е приятел с децата си. Родителят е или баща, или майка. Майка и приятел според нея са несъвместими поня-тия. Според нея майката е началник на децата си – в онзи административен, чинов-нически, премазващ смисъл.

И ето тук слагаме пръст в раната. Именно заради това написах романа си за децата убийци. За децата, които израстват без приятели майки, без приятели бащи, без приятели учители. Написах романа си за онези деца, които знаят единствено, че трябва да се подчиняват – на майките си, на бащите си, на учителите си. Онези деца, които не знаят и няма да знаят, че освен подчинението и заповядването има и друг вид отношения – на приятелство, на топло-та, на любов и внимание един към друг.

Същото отношение на началник към подчинени наблюдаваме от страна на някои владици на църквата ни към божия народ. Същото отношение на господари към слуги наблюдаваме от страна на управля-

6 ващите към гражданите на държавата, от които уж произтича и на които принадлежи цялата власт. Именно заради това смазва-що, безмерно смазващо и крайно унизява-що високомерно отношение се самозапали Пламен Горанов. Неговият вик на отчаяние е краен, екстремен, не би трябвало да бъде допускан. Но е факт, който прогаря съвестта ни.

Съвестта ни трябва да е будна, не само за такива екстремни, крайни действия. Но и за ежедневните, уж невидими отбля-съци на онова формално, сухо, празно, незаинтересовано отношение към другия, от което всъщност най-много боли.

Теодора ДИМОВА, писател

(В. „24 часа”, бр. 71 от 13 март 2013 г.)

ОТНОВО ЗА СИТУАЦИЯТА В БЪЛГАРС-КОТО ОБРАЗОВАНИЕ, В БЪЛГАРСКОТО УЧИЛИЩЕ

08 април 2013, понеделник

По публикацията Кои учители са любими и кои – всеобщо мразени? полу-чих отзив от колега, преподавателка по западен език; публикувам го с надежда темата да не бъде забравена; иска ми се да се породи дискусия по тези необходими въпроси; ситуацията в българското образо-вание, в българското училище съвсем не е бляскава, има безчет проблеми, които чакат своето решение; много трябва да се мисли и разговаря по тях; това не са излишни "главоболия", както обикновено изглеждат; та ето какво пише тази колега, на която сега-засега запазвам името й в тайна, поне-же не съм я питал съгласна ли е да оглася какво ми е писала:

Здравейте, как сте? Имах подобен

случай в един клас. Мисля, че се страхуваха за оценките си най-вече, тъй като начините на преподаване при мен, както при вас, бяха различни. Налагаше се да мислят, не да зубрят и възпроизвеждат, това не им хареса и започнаха да се жалват. Директорите взеха тяхна страна, обсъждаха без мен с учениците работата ми, правиха анкети и във всичко това влагаха старание да внушат

на учениците, че видите ли, правя се на интересен преподавател, изисквам едва ли не всички да са отличници, не се справям, в смисъл не мога да се справя сама, както другите учители, разбирайте, некадърна съм, имплицитно казано.

Оставих ги да предлагат те как да се организират часовете. Изпробвахме техните варианти за седмица всеки един. Разбраха, че при моя начин на работа имат най-голям шанс да получат по-високите оценки, а те бяха 12-ти клас. В отношенията ми с класа се бяха набъркали предварител-но колежките ми със същата специалност, преподавали досега. Не бяха си свършили добре работата, не успях да направя входен тест, защото предвиденият материал за 11-ти клас бе заменен с друг. А ставаше въп-рос за граматични единици, които в чуждият език са навързани като в математиката. Бяха озлобени, че входният тест разкри техни пропуски, насъскаха учениците.

Събрах при директорите 2-мата предходни преподаватели и класа. Изясних случая, попитах ги на какво се дължи изна-чалната им злоба, пред мен бяха един подведен и слаб по успех клас, директор и 2-ма учители манипулатори. Никой не мо-жеше да каже нещо оправдателно. Заявих, че независимо какви са причините, не желая повече да преподавам в този клас. И си излязох. Колежките сами ме потърсиха с молба да направим заедно входния тест за този клас и да отделя време да попълня, т.е. да преподам изпуснатите граматични единици, а това беше цялата граматика.

Съгласих се. Директорът ме извика да поема отново класа и да снижа нивото максимално. Бях им казала че 7 от ученици-те не могат дори да четат и не знаят цифри-те от 1 до 10. Стигнали са с тройки до 11-ти клас, за да не отчитат колежките ми двойки. Отстраних тези 7 ученика от часовете си. Тъй като не само те се държаха лошо, игно-рираха ме и се провикваха се по време на час да разговарят с ученици от другия край на стаята за странични неща, освободих няколко от най-наглите. Стана трудно, за-щото не искаха да излязат, успях някак си. Не показвах с нищо колко съм ядосана и разстроена. Като останаха само 15-20 до края на годината, успявахме да работим криво-ляво.

Струва ми се, че при вас не може да липсват факторите предубеденост от някои зли езици, ненамесата на ръководст-вото всъщност говори за негативно отноше-ние. Аз бих потърсила начин да комуники-рам с администрацията и да потърся изход от създалата се ситуация чрез тях. Нека те се занимават с поведението на учениците ви, за това са там, това са преките им за-дължения. Вие се подчинявате само на Кодекса на труда, не на директори, а там пише кой какви задължения има. Да си свършат задълженията и да осигурят нор-мална обстановка в часовете, да разговарят

с ученици и родители на извънредна роди-телска среща, да предизвикат външни про-верки... каквото й да направят, ще работи във Ваша полза. Не отстъпвайте.

Избягвайте да осъждате който и да е, да не изземваме функциите на БОГ. Пригответе факти, които да говорят. И ако не ви разбират, не се огорчавайте, защото винаги сме изправени пред избор - да се ядосваме и самообвиняваме, или да пазим здравето си.

Това са някои практични съвети, които сигурно вече знаете или сте приложи-ли. Все пак ги написах. От написаното от Вас лъха чувство на неудовлетвореност, може би изисквате твърде много от себе си и от другите. Дори свързвам тази неудов-летвореност със сегашните Ви здравослов-ни неразположения. Човек не винаги осъз-нава, че е лесно раним и това вече носи последствия.

Мислете за това колко много хора Ви поздравиха за рождения Ви ден: малко хора са толкова познати и обичани! Бързо възстановяване.

С уважение - ...

ЛЕКЦИЯТА НА ИВАН КОСТОВ ВЪВ ВАР-НЕНСКИЯ СВОБОДЕН УНИВЕРСИТЕТ ОТ 3-ТИ АПРИЛ

05 април 2013, петък

"Доверието на бизнеса вдига доходите и икономическия ръст" – открита лекция на доц. д-р Иван Костов във Варненски свобо-ден университет "Черноризец Храбър", 3 Април 2013 г.

Абе, Боко Тиквата може ли да из-несе някаква лекция по тия въпроси, а? Да разкаже какво мисли за кризата, за излиза-нето от нея и пр.? Не може, нали! И какво означава това? Какъв "оправяч" е той като не знае абсолютно нищо – ако изключим само това, че знае да прави разни далаве-ри.

ВЕРУЮТО НА ЛЕДИ ТАЧЪР

Защо избрахте да се присъеди-ните към Консервативната партия? Бих-те ли ни казали нещо повече за произхода на вашите политически идеи и убеждения?

7 Има ли някакви събития или личности, които смятате, че са оказали най-голямо влияние върху формирането на Вашата политическа ориентация?

"Никога не бих могла да бъда нещо друго освен консерваторка. За мен Консер-вативната партия представлява пътя на свободата. Моят баща – бакалин и кмет на родния ми град Грантъм – бе твърд консер-ватор. Естествено от ранна възраст виждах политиката през неговите очи. Никога не съм имала никакви съмнения, че социализ-мът е вредно учение, така както никога не съм се съмнявала, че най-сигурната прег-рада пред него са индивидите, готови да поемат отговорност, здравите семейства, религиозната вяра и местните общности с дълбоко вкоренено чувство за граждански ценности. Това бе средата, в която израснах и политическите ми убеждения бяха форми-рани от нея."

Баронеса Маргарет Тачър

ДЪЛБОКИЯТ НРАВСТВЕН И ДУХОВЕН СМИСЪЛ НА СИТУАЦИЯТА, В КОЯТО СЕ НАМИРА БЪЛГАРСКИЯТ УЧИТЕЛ

04 април 2013, четвъртък

Все още съм много зле със здра-вето си, чувствам се отвратително, не мога да пиша, не мога да издържам повече от 10 минути на компютъра и лягам на леглото; пия хапчета, предписани ми от невролог, болките по цялото ми тяло сякаш са на път да отшумят, поне сякаш отслабват, ала за сметка на това не мога да стоя на краката си, имам световъртеж, губя равновесие, на моменти болките в главата ми са така сил-ни, че имам чувството, че мозъкът ми ще се пръсне. В такъв момент едва се довличам до леглото; е, старая се да не се залежавам прекалено, даже дневно гледам да излизам, внимателно, на улицата за разходка, ала ето, вчера, като излязох на разходка, едва се върнах после, понеже ми стана много

лошо (наложи ми се да се прибирам с авто-бус, щото не можех да ходя). Ето в тази ситуация (добре поне че е сега е ваканция, за да не губя часове с учениците) снощи от печатницата ми съобщиха, че е излязла новата книжка на списание ИДЕИ, трябва тия дни и с нейното разпространение да се занимавам, ала нямам никакви сили. Моля предварително за извинение заради очер-таващото се закъснение: абонатите обаче все пак ще получат книжките си най-късно до седмица.

Иска ми се обаче да напиша сега някой и друг ред, за да не е съвсем без нищо блогът ми. Въпреки че съм доста изтощен – най-вероятно болестта ми се дължи на преумората, на изтощението, което си докарах, понеже напоследък се скъсах от работа, с часове не ставах от компютъра! – ми се ще да напиша нещичко, което най-много ме вълнува. Оставям наст-рана политическите коментари, ето, искам обаче да обърна известно внимание на случващото се в Националната гимназия за древни езици и култури в София. То според мен е твърде симптоматично и дава ясни знаци за цялостната ситуация в българското училище напоследък. Заедно с историята около Хуманитарната гимназия в Пловдив, а пък преди това и историята в училището, в което моя милост работи (ПГЕЕ-Пловдив), тия няколко истории показват всичко най-значимо, което ни е потребно, ако искаме да се ориентираме какво всъщност се случва. А случващото се вещае дълбоката потреб-ност от незабавни промени – нещата така повече не могат да продължават.

Националната гимназия за древни езици и култури в София е едно най-елитно и доста специално учебно заведение; и ето, случващото се тям ни говори толкова много, дали обаче сме в състояние да разберем какво точно става – и защо става така? Идва някаква нова директорка и тя за кратко почва да уволнява дисциплинарно разни учители. За да си събере "компромат" спря-мо тия учители била прибягвала до ето такъв номер: повиквала ученици с по-нисък успех, уговаряла ги да пишат жалби срещу дадени неудобни й учители, като им обеща-вала, че като изгони тия учители, жалващи-те се ученици, предполага се, ще бъдат облагодетелствани с някакви благинки, примерно, с по-височки оценки! Представя-те ли си?! От какво се жалват тия ученици можем да си представим: нарочените за уволнение учители не си спазвали програ-мата, не били преподавали "стриктно" спо-ред разпоредбите на Министерството, явно си позволявали едно по-свободно отноше-ние към учениците, някаква учителка пък е обвинена в това, че била "принуждавала" учениците си да четат нейна книга, пълна при това, представяте ли си, с "нейни ин-тимни и срамни еротични преживявания"; изобщо инструментариумът на администра-тивното отмъщение за свободолюбието на

някои учители съвсем не е богат. Дирек-торката (тя изпълнявала тази функция отс-коро, по-малко от година) се изхвърля, че била искала да "въдвори академизма", да въведе ред, ей-такива незадоволителни общи приказки си позволява да дърдори явно престараващата се администраторка, но явно си личи, че е върл враг на личност-ното отношение на учителите спрямо уче-ниците. И ето, в резултат стават едни край-но недостойни истории, "колективът" от учители се е разделил на две, една част са подлизурковците пред началството, но има и известен отпор, има колеги, които катего-рично се противопоставят на администра-тивния терор и държат на достойнството си, на творческия и свободолюбив, на толкова възвишения смисъл на учителстването. Лошото е, че и учениците са въвлечени в тия борби, ето това е най-лошото, но пък то е неизбежно: не може учениците да бъдат държани настрана от тия проблеми, които така пряко ги засягат. Родителите, разбира се, също, предполагам, не са изцяло инди-ферентни, и ето, скандалът, който се офор-ми в това училище, е превъзходен, не по-малко изразителен и от случващото се в Хуманитарната гимназия в Пловдив.

Понеже са ми твърде близки тия неща, понеже и лично на мен са ми се случ-вали, и то неведнъж, понеже всичко това съм го преживявал, понеже много съм мис-лил за цялостната ситуация в училище, понеже също така и много съм писал за тия проблеми, сега имам предимството да мога да си позволя да бъда съвсем кратък. За кой ли път се поставят и в този казус крайно важни проблеми, на които е време да се потърсят верните отговори. Ето някои от тия въпроси. Нима е непременно добър учител "буквоедът" и педантът, т.е. оня учител, който е примерен изпълнител на инструкци-ите на високопоставеното началство, сиреч, е неспособен за творческо отношение към своята работа? Нима е непременно лош учител оня, който, воден от съзнанието за дълбокия творчески характер и призвание на учителстването – учителстването е една по същество духовна мисия, която не може да се обезличи чрез точното спазване на разни инструкции! – поема огромни рискове, само и само да помогне някак на учениците да усетят нещо най-значимо, от което зави-си бъдещата им реализация като свободни и отговорно съществуващи личности? Дру-гояче казано, целият проблем се свежда до това: трябва ли съвременният български учител да има гарантирана от закона свобо-да и автономия на своята несравнима с нищо друго духовна мисия?! Разбира се, че трябва да има, че без тия гаранции учителят бива превръщан в прост изпълнител на инструкции, с което се убива най-възвише-ния, така дълбоко потребен смисъл на учителското призвание?! Е, има учители, които и в настоящите условия правят нуж-ното да са верни на висотата на своята

8 духовна мисия, има обаче и учители, които, в името на собственото си спокойствие, именно за да си нямат излишни главоболия с началството, са се принудили да капиту-лират, да изневерят на мисията си - с което, както и да го погледнем, нанасят неизчис-лими вреди на възпитаниците си: понеже учителят в съвременни условия е длъжен да прави всичко, за да насърчава личност-ното развитие на младите хора, а не да убива техния личностен порив към самоизя-ва; както, уви, често се прави в масовия случай.

Учителят не може да бъде превър-нат в бездушен чиновник, какъвто искат да го виждат администраторите, ето затова и съвременният български учител е изправен пред тази дилема: кому да се подчини, дали да бъде верен на призванието си, или да се принизи да угажда на началството, с оглед да си няма главоболия? Това е именно дълбокият нравствен смисъл на ситуацията, в която се намираме ние, българските учи-тели. Разбира се, всеки решава сам, според съвестта си, какво да прави. За жалост обаче, в името на собственото спокойствие, мнозинството от учителството фактически дезертира от изпълнението на толкова възвишената си духовна мисия. А така не бива да бъде. Понеже коренният, автентич-ния, дълбокият интерес на младите хора трябва да бъде водещото, безусловно зна-чимото, онова, с което единствено трябва да се съобразяваме. Но колцина мислят така? И какво става с тия, дето имат сме-лостта и дързостта да бъдат верния на същинската си мисия като учители? Тях в днешните условия ги обявяват за "наруши-тели", тях ги уволняват и гонят, тях ги реп-ресират, на тях им устройват, както вижда-ме, толкова много мръсни номерца, с на-дежда да бъдат пречупени, да бъдат огъна-ти, да се принудят да се превърнат в прости изпълнители на волята на началството.

Живот и здраве да е, още много може да се пише по тия проблеми, ала за жалост в момента вече нямам сили. Наис-тина много съм отпаднал. Трябва да спирам дотук. Казах нещичко, като отправна точка, останалото се подразбира. Както и навсякъ-де в българския живот и тук, в тази сфера на училищния живот, главният проблем е личностен, е нравствен, е въпрос на съвест, на съзнание за дълг, за отговорност пред бъдещето ни. Дошло е време, в което се налага да осъзнаем потребността от корен-на промяна, иначе, ако нямаме тая смелост, агонията ще продължи, а от тази агония никой няма полза. Това, че ние, българите, не сме дорасли до нивото да приемем с ясно и чисто съзнание пълните отговорнос-ти на свободния живот ни е главния проб-лем; мислим си, че с половинчатости нещо можем да постигнем, е, не може, вижда се, че не може да се постигне скок в развитието ни, а може единствено да продължим да затъваме в тресавището, в блатото на собс-

твената си дезангажираност и безотговор-ност спрямо собствената си съдба. Вече се вижда, че е дошъл моментът ясно да разбе-рем какво самият живот иска от нас и да го приемем с ясното съзнание, че повече не бива да залагаме на собственото си мало-душие, на собствената си слабост.

А от нас животът иска едно: да бъ-дем личности в най-възвишения духовен смисъл на тази дума. А личност се става едва когато се отдадеш на свободата си, когато поемеш в пълен обем нейните пре-дизвикателства и рискове – друг път за това няма. Другото е хем недостойно, хем про-дължава да ни тика в мизерията, в бедност-та, от която вече би трябвало да сме се преситили съвсем. Пътят към богатото и достойно съществуване тръгва от беззавет-ното отдаване на свободата; загадката на човешката личност се крие точно тук.

ДВЕ КРИЛАТИ МИСЛИ НА "ЖЕЛЯЗНАТА ЛЕДИ" – БАРОНЕСА МАРГАРЕТ ТАЧЪР...

03 април 2013, сряда

Европа никога няма да бъде като Америка. Европа е продукт на историята. Америка е продукт на философията.

Ние сме общество, където хората

са свободни да правят избор, да правят грешки, да бъдат щедри и състрадателни. Това имам предвид под морално общество, а не такова където държавата е отговорна за всичко – и никой не е отговорен за дър-жавата.

Баронеса Маргарет Тачър

ОЩЕ НЯКОЛКО ДРУГИ МИСЛИ НА Г-ЖА ТАЧЪР

… Наричана Желязната лейди

още преди да дойде на власт, Тачър става първата жена министър-председател на Обединеното кралство след като оглавява-ната от нея Консервативна партия печели изборите през 1979 година. Ерата "Тачър" продължава до ноември, 1990 г. в три пос-ледователни мандата като водената от нея политика успява да стабилизира икономика-та на страната и да я изведе на водещи

позиции в международен мащаб в начало-то на 80-те.

В политическата и икономическата си концепция Тачър залага на свободните пазари и предприемачеството. Тя е един от първите световни лидери, които предвиж-дат, че екологията ще има все по-значима роля за бъдещото глобално развитие и я добавя сред управленческите си приорите-ти. През 1988 г. произнася знаменитата си реч, в която очертава като сериозни предиз-викателства пред човечеството глобалната промяна на климата, озоновите дупки, кисе-линния дъжд и др.

Тачър твърдо вярва, че е възмож-но да се създаде нов световен ред, в който всяка държава (и особено тези, принадле-жащи към “Великите сили”) следва да се ръководи преди всичко от собствените си национални интереси.

Желязната лейди продължава да е един от лидерите, които вдъхновяват поко-ления след поколения в политиката и ико-номиката. Нека си припомним някои от най-силните й послания.

"90 процента от нашите грижи се отнасят до това, което никога няма да се случи." "Замислете се за някой ден, от който сте наистина доволни в края. Това няма да е ден, през който сте се шляли, без да върши-те нищо. Това ще е ден, през който сте имали страшно много неща за вършене и сте ги свършили всичките!" "Всички мъже са слаби, а най-слаби от всички са джентълмените." "Всяка жена, разбираща проблемите, въз-никващи при управлението на дома, може да разбере проблемите, възникващи при управлението на страната." "Да бъдеш властен е като да си дама. Ако трябва да казваш на хората, че си такъв, значи не си.“ "Да носиш сърцето си на ръкава не е добра идея; трябва да го носиш вътре, където то работи най-добре." "Да стоиш по средата на пътя е много опас-но; удря те трафикът и от двете страни."

9 "Европа никога няма да бъде като Америка. Европа е продукт на историята. Америка е продукт на философията." "Жените умеят много по-добре от мъжете да казват "не!" "Маркс и Спенсър" победиха Маркс и Ен-гелс.“ "Може да се наложи да водиш битката пове-че от веднъж, за да победиш." "Не е задължително да сте съгласни със събеседника, за да намерите общ език с него." "Не казваме умишлено лъжи, просто поняко-га се налага да сме уклончиви." "Ние сме общество, където хората са сво-бодни да правят избор, да правят грешки, да бъдат щедри и състрадателни. Това имаме предвид под морално общество, не такова където държавата е отговорна за всичко и никой не е отговорен за държава-та." "Парите не падат от небето, те трябва да са били заработени някъде по света." "Стопанството е метода; целта е да проме-ним душата." "Ще остана, докато се изморя. А докато Британия се нуждае от мен, аз никога няма да се изморя."

ГЛАВНИЯТ ВРАГ НА СВОБОДАТА НА МЕДИИТЕ У НАС Е САМАТА… СВОБОДА!

април 3, 2013

Да бе, оказва се, че наистина глав-ният враг на медийната свобода у нас била самата… свободата! Ето, четете, ако не вярвате: Безплатните журналисти диск-редитирали платените у нас, текстът е на ИВО ИНДЖЕВ. Не се смущавайте от оруе-ловските мотиви в тия твърдения (“СВОБО-ДАТА Е РОБСТВО!”, “ЛЪЖАТА Е ИСТИНА!” и пр.), у нас явно светът на Джордж Оруел отдавна е построен в целия си блясък: у нас всичко е наопаки, таман обратното на което трябва да бъде. И ето, оказва се, някаква

нищожна групичка свободни журналисти, журналисти на свободна практика, били… най-злите врагове на свободата – сфащате ли сега тънкия намек? А пък продажните, лъжливи журналисти, медийните мекерета, които за пари са способни и родната си майка да продадат, няма как, по тази логика, излиза, са нещо като същински бастион на… свободата, на морала, на достойнство-то, на просперитета и на самото величие, в крайна сметка, на нашата целокупна мут-ренско-бандитска родина България! Но да не се задълбочаваме в тия прекалено ире-ални зависимости, ето, четете за какво по-конкретно става дума, гаврата си струва, бляскава е, изцяло е оруеловска по мащаба и размаха си:

Врагът на свободното слово в Бъл-гария е открит – „група български журналис-ти на свободна практика“! Това е констата-цията в декларацията на Българския меди-ен съюз, който обединява медийни босове и собственици, издирващи вината за дискре-дитирането на българските медии. Самият термин „дискредитиране“ показва ясно: съюзът не смята, че със свободата на ме-диите има проблем, а че той е измислен от едни злодеи и национални предатели.

Така могъщата сила, която набеж-дава хилавите българските медии (в които се наливат стотици милиони за обслужване на властта и на икономически лобита, вклю-чително на руските монополи), вече е раз-конспирирана. Най-после!

Отпадна загадката на какво се дължи пропадането на свободата на слово-то, за което говорят все повече не само международни организации, но и посланици на съюзнически държави. Нещо повече, „групата български журналисти на свободна практика“, както излиза от вопъла на несме-няемите началници, мачкат наред не само горките медии на магнатите Пеевски и май-ка му Кръстева, на Батков и батко му Тошев, на Венелина Гочева и кака й Шаренкова, но и са разпрострели пипалата си върху дър-жави, в които „българските и румънските граждани са сатанизирани“.

В декларацията се твърди най-сериозно, че в в кампанията по дискредити-рането на българските медии (водена от „групата български журналисти на свободна практика“) са „въвлечени“ посланиците на въпросните чужди държави. Направо звучи като антибългарски, антидържавен между-народен заговор, организиран и воден от тази всемогъща, но тайнствена група бъл-гарски журналисти на свободна практика.

Има само един малък проблем: защо тези пусти изедници, които мътят водата на идеалните ни медии и дори ко-мандват чуждите посланици да участват в заговора, не са посочени поименно? Ето, медийните шефове, застават достойно срещу тази напаст с неопетнените си имена, рискувайки да им намалеят милионите в офшорните сметки, ако мощната група

свободно практикуващи се ядоса и реши да им посегне групово или поединично.

Време е за списъци. Народът тряб-ва да знае имената на изедниците, които си позволяват да пишат без пари и по този начин подбиват цената на пазара на несво-бодната журналистическа практика. Медий-ният бизнес страда от тази несправедли-вост – търговийката с влияние, журналисти-чески поръчки и др. подобни продукти на българската медийна индустрия от чисто пазарна, става мръсно позорна. Гадовете от тайнствената група свободни журналисти упорито подкопават ценообразуването на разходите за поддръжката на несвободната журналистика и е крайно време обществе-ността да заклейми злосторниците, а дър-жавата да защити интересите на платената журналистика с цялата строгост на беззако-нието, на което е способна (както се вижда от толерирането на картели в медийния бизнес например). (Прочети ДО КРАЯ >>>)

ПАПАТА, КОЙТО ЗАЕДНО С РОНАЛД РЕЙГЪН, МАРГАРЕТ ТАЧЪР И МИХАИЛ ГОРБАЧОВ СЪСИПА КОМУНИЗМА: ВЕЧ-НА ПРИЗНАТЕЛНОСТ!

ЦЕННА ИНФОРМАЦИЯ: Прочетете непре-менно ето това, няма да съжалявате: В зигзагах Перестройки. Горбачев прочел лекцию о СССР, себе и политике

СЛУЧВАЩО СЕ В РЕДИЦИТЕ НА Т.Н. ТРАДИЦИОННА И АВТЕНТИЧНА ДЕСНИ-ЦА Е ПРЕИЗПЪЛНЕНО С ОГРОМЕН ПО-ЗИТИВЕН СМИСЪЛ

април 2, 2013

Винаги досега съм бил привърже-ник на чистите неща в политиката, пример-но на това, че само партии трябва да участ-ват в изборите, а пък след това, ако се наложи, да се правят коалиции – на основа-та на вече доказаното, реалното обществе-но доверие или тежест. Тази позиция съм отстоявал в блога си при предишни избори,

10 е, вярно е, тя често, почти винаги, не е надделявала. Чистите и дори, бих казал, нравствените неща в политиката, особено у нас, явно не се ценят много-много. Ето, сега се стигна до това положение: ДСБ и т.н. “Синьо единство” на Надежда Неински и Мартин Димитров не са могли да се разбе-рат за пустите листи; ДСБ ще се явява самостоятелно на изборите. Това според мен е добър вариант – щото е чист, щото дава добра основа да се провери реалната електорална тежест на тия две крила; е, разбира се, има риск да се пропилеят гла-сове, но пък има и шанс гласовете да се консолидират. Причината да мисля така е следната:

Когато се гласят общите листи на коалициите винаги има един неотстраним момент на аморалност, на порочност: никой не пита какво мисли избирателят, а на из-бирателя му се “спуща отгоре” едно готово решение и той трябва да преглътне горчи-вия хап. Ето, аз съм избирател в Пловдив, на миналите избори за водач на пловдивс-ката листа беше спуснат (заради договорка на коалиционните партньори) Димо Гяуров, който сам, като кандидат, се чувстваше доста неудобно когато трябваше да стои на главната улица и да убеждава хората да гласуват за него. Друг е въпросът, че коали-ращите се партии трябва да са наясно, че десният избирател е доста коварен, по причина на това, че е мислещ, т.е. невъз-можно е да бъде излъган. Ето, да речем, аз с чиста съвест, примерно, бих гласувал за Иван Костов като водач на пловдивската листа. Но аз добре зная, че Костов ще влезе в Парламента като водач на една от со-фийските листи, т.е. той е водач в Пловдив само и само да дръпне листата напред, т.е. евентуално да направи така, че да влязат в Парламента втория и третият кандидат в листата.

Да, ама тези лица, няма как, ще са от партия, която на мен лично не ми е мно-го-много по вкуса. Значи аз ще съм прину-ден да потисна отвращението си и в името на “единството” да подкрепя с гласа си кандидати, които иначе не подкрепям; е, вярно, те би следвало да имат някаква идейна близост, но все пак личностният момент не бива да се изключва, за нас, десните избиратели, той е твърде важен. Скалъпването на общи листи съдържа в себе си неотстраним порок на недемок-ратичност и аморалност, който може да се отстрани единствено чрез варианта на чистото гласуване – тази е моята теза. Затова тия неизбежни моменти на разоча-рование и на морални отстъпки отпадат при варианта на чистото гласуване, когато всяка партия излиза от свое име. Ако се заложи на чистотата, това означава, че се залага на нещо сигурно и здраво, такива именно са моралните, истинските неща. Тъй че всяко зло е за добро, според мен. За мен по този начин се дава шанс всеки да гласува за

своята си партия и за нейните кандидати – по убеждение и по съвест, т.е. съвсем чис-то.

У нас, в българския политически живот рядко се залага на чистите, на прин-ципните неща, той поради това е толкова объркан и нечист, затова политиката у нас се възприема за “мръсна работа”; за да почнат да се изчистват тия неща, политика-та да почне да си чисти името и престижа, трябва да започнем да залагаме на чистите неща. Няма друг начин това да бъде сторе-но освен този: залагаш на чисти неща, вяр-но, рисковано е, но поне стъпваш на нещо твърдо и здраво. Е, може да си платиш за лукса да залагаш на чисти неща и то в обс-тановка, в която всички залагат на мръсни-те, на гешефтарските неща, залагат на какви ли не ламтежи, сделки, сметки и пр. Като почнеш да залагаш на чистите неща, неминуемо ставаш “бяла врана” или “бяла лястовица”, вярно е, но и това си има своя позитивен смисъл: промяната към по-доброто, към истинското, към чистото в българския живот все отнякъде трябва да започне. Тъй че не бива да се плаче в този момент, че ето, видите ли, г-жа Надежда Неински и Иван Костов не могли да се дого-ворят за листите и ето, ще се явяват поот-делно. В политиката винаги има начин човек да излезе с чест от всяко положение.

Ето, примерно в този момент, ако от т.н. “Синьо единство” искат да покажат, че цялата тяхна работа не е заради влиза-нето в пустите листи, а е по принципни подбуди, имат шанс, даден им от самия живот, с оглед да не се погубят гласове, да се въздържат от участие в тия избори, от издигането на свои листи, а да апелират към поддръжниците си да гласуват за лис-тите на ДСБ; ако са способни на такава една себеотрицателност, ако са способни на един такъв нравствен жест, те ще убедят и скептици като мен, че са способни да заложат на истинското и на чистото, т.е. ще докажат, че за тях политиката не се свежда да лични ламтежи и кроежи, а до принципи, идеи, ей-такива все по-възвишени неща. На които ако почнем да залагаме, едва на тази основа нещата ще почнат в един момент да се изчистват, да стават все по-истински и бих казал дори човешки. Няма друг път това да бъде направено.

Тъй че аз съм оптимист: самият живот поставя пред нас, автентично десните хора, един сериозен нравствен казус, от който трябва да се възползваме в пълна мяра, за да покажем, че наистина сме раз-лични от цялата останала корумпирана и аморална политическа гмеж. Политиката си има своите същностни основания, които у нас поголовно се отричат и оскверняват, ето, сега, в този случай, когато ни се налага да се върнем към тях, ни се струва, че сме изправени пред опасността от провал: а тази опасност винаги е шанс да покажем, че сме различни, че сме способни да заложим

на истинското, че сме способни да през-рем дребните сметчици и ламтежа за на-мъкване в депутатски листи, за уреждане, за възприемане на политиката единствено като далавера и пр.

За мен като изследовател случва-що се в редиците на т.н. традиционна и автентична десница е преизпълнено със смисъл, с огромен позитивен смисъл. Затуй с интерес ще следя как ще се развиват нещата. Не страдам от случващото, а нами-рам в него, както казах, огромен смисъл, който ще ми покаже доколко и сред тази най-стойностна част от българското общес-тво нещата са поставени на истински осно-ви, или и тук всичко е само игра, далавера, театър, менте и пр.

И В НАЙ-ТЕЖКИТЕ МИНУТИ НА ЖИВОТА СИ ЦАРЯТ ПРОДЪЛЖАВА ДА ИЗЛЪЧВА ДОСТОЙНСТВО И РЕСПЕКТ!

01 април 2013, понеделник

От 31 март до 2 април 1943 г. цар Борис ІІІ е на посещение при Хитлер в Берг-хоф. Водят се разговори по хода на война-та, участие на българска войска на руския фронт и еврейския въпрос. Към 20–21 ав-густ неочаквано заболява тежко и след едноседмични мъчения умира на 28 август. Смъртта му е съвсем неочаквана и причи-ните за нея и до днес остават неизяснени.

(Петър Величков) Царят отказва да прати наши вой-

ници на руския фронт и да депортира евре-ите към лагерите на смъртта. Натискът, на който е бил подложен, е достатъчен, за да предизвика ранната му смърт. Говори се и за отрова, но истината ще си остане загадка и мистерия.

(Петър Величков) Според написаното от Дянко Мар-

ков в последната му книга, цар Борис е

11 имал кратка среща в съветското посолство, след което настъпват физическите му не-разположения. А и до ден днешен руснаци-те са известни с приготовляването на пер-фектни отрови.

(Радостина-Смарагда Георгиева) И много скоро след това (1 година)

в България започва съветската окупация, която предварително е дестабилизирала страната – чрез убийството на Царя и пос-ледвалите нестабилни месеци в политичес-кия живот. Много е просто да се разбере кой е поръчал тази смърт. Русия никога не е спирала да има интерес за влияние върху България. Много съмнения има и около Освободителната война и истинските наме-рения на имперска Русия, която остро се противопоставя срещу Съединението 1885 г. – защото съединена и силна България е пречка за осъществяването на руските цели. В дъното за разпокъсването на Бъл-гария през Балканската и Първата световна война пак стои Русия, която винаги е подк-репяла неприятелите, които са ни разпокъ-сали – съседните страни.

(Иво Станкулов)

АЛО, В СТРАНАТА НА ЛЪЖАТА, КЪДЕТО ПОСТОЯННО СЕ ЛЪЖЕ, НЕ МОЖЕ ДА ИМА СПЕЦИАЛЕН ДЕН НА ЛЪЖАТА!

Да се "празнува" специален "ден на лъжата" в доказана – и традиционно вярна на лъжата! – страна на лъжата, какво-то сме ние, не е нищо друго освен, както може да се очаква, една голяма лъжа, една безсрамна гавра. У нас лъжльовци като Гоце, Сим(е)он Ментата, Боко Търчи-Лъжльото – и прочие сган, състояща се от мерзавци като Воленчовци, Янета, Доган-човци и пр.! – са ни били (и още са за някои от по-малоумните сред популацията ни!) любимци и кумири на народа, това на вас за какво ви говори?!

Та мисълта ми е че хора, които са пристрастени към истината, за които исти-ната, колкото и да е тежка, е все пак за предпочитане, имат моралното право да честват лъжата поне един ден в годината; но ние, дето друго освен лъжи не знаем и не признаваме, дето сме потънали в лъжи, да си мислим, че можем някого да излъжем, че

само 1-ви април, видите ли, и за нас бил "ден на лъжата" – да имате много здраве от мен, но тая лъжа няма да мине!

Не че ви пука много от това де, ама аз да го кажа и напиша, та да ми е леко на съвестта: ало, лъжльовци, поспрете се поне малко де, в страната на лъжата, къде-то постоянно се лъже, не може да има спе-циален ден на лъжата!

ОЩЕ ЕДИН ЗАВЕТ НА РОНАЛД РЕЙГЪН КЪМ СВОБОДОЛЮБИВИТЕ ХОРА И НА-ЦИИ

Свободата не е никога по-далече от едно поколение от изчезване. Ние не я предаваме на децата ни чрез кръвта си. За нея трябва да се борим, да се бием, да я защищаваме – и на тях трябва да предадем да правят същото.

Роналд Рейгън

ОТ ЧЕНГЕСАРНИЦАТА ВСЯКА НЕДЕЛЯ: Г. МАРКОВ НЕ БИЛ ЛИКВИДИРАН ОТ ДС, А БИЛ УМРЯЛ ЗАЩОТО ГО БИЛА ОД-РАСКАЛА… КОТКАТА МУ!

април 1, 2013

Случайно попаднах на старата ченгеджийница ВСЯКА НЕДЕЛЯ – и знаете ли на какво попадам? Ще паднете ако ви кажа: ами говори бившият главен прокурор Филчев (!), а Кеворкян го гледа с блеснали от вълнение очички. За какво говорят ли? Няма да повярвате, но говорят все за също-то, сякаш световното развитие и спряло, говорят си все за същото, за което говореха и преди 10-12 години: ами говорят си за…

Иван Костов, и за това как Костов съси-пал цветущата ни ченгесарско-мафиотска държавица!

Тия двамата, Филчев и ченгето Ке-воркян обаче са непоправими дръвници, на никакво развитие явно са неспособни. Или не са такива дръвници, а просто изпълня-ват, срещу заплащане, една и съща бойна задача: да плюят по Костов; ей, тия двамата хубави парички трябва да изкарват щом с такава настойчивост дъвчат все една и съща тема от години. Само се питам едно: колко е акъла на тия, дето им плащат, та нима има нормален човек, който да вярва на приказките точно на такива, доказани медийни парцали, явно тоя, дето плаща, съвсем си е загубил акъла, щом плаща точно на такива?!

Но това, дето се казва в известна-та реклама, не е всичко; ето нещото, което е “върхът на сладоледа” в старото ченгесарс-ко предаване:

Да бе, агент Димитър и лудият “професор” Филчев – Филчев вече бил професор! – стигнаха до едно твърде чуда-то умозаключение, именно, че Иван Костов бил “основоположник на подслушването у

нас”! Каза го Филчев, а на Кеворкян туй определенийце много се хареса и той го повтори няколко пъти, да се запомни от овчедушния електорат. Като капак на всичко обаче в туй предавате на ченгесарницата ВСЯКА НЕДЕЛЯ беше “теорията”, че, види-те ли, Георги Марков не бил убит от никаква ДС с никакъв български чадър, ами Георги Марков бил, горкият, починал, понеже… котката му го била одраскала и го била заразила с някаква страшна зараза!

Да, точно такава теория се чу, вяр-но, на моменти ми се чинеше, че сънувам, толкова сюрреалистично звучеше таз нова ченгесарска теория, но имам чувството, че точно подобни мисли развиха агент Дими-тър и неговият събеседник. Неспасаяеми са тия ченгета обаче, грешка нямат! Минко Танев: При агент Димитър се изреди цялата обществено-политическа измет да плюе по Костов. Как да не се гордея, че съм

костовист! ))

Наистина, и аз мисля така: щом тия мерзавци, дето така усърдно плюят по Костов, са “добрите”, в такъв случай няма начин аз пък да не съм с… “лошия Костов”!

За ужас и кошмар на ченгетата щом проработи тоя психологически механизъм в достатъчно голям мащаб, точно това ще доведе до връщането на бял кон на преми-ера-реформатор на България Иван Костов – и ще доведе до неминуемата гибел на са-мия мафиотски ченгесариат… Очакваме пробуждането на народа по тази линия, а ченгетата, като осъдени на гибел, и, респек-тивно, лишени от разсъдък, ето, вече правят нужното това да се случи…

БРОЙ 7, ГОД. 5-ТА НА В-К ГРАЖДАНИНЪ ЗАМИНА ЗА ПЕЧАТНИЦАТА – С ОГЛЕД УТРЕ ДА БЪДЕ В РЪЦЕТЕ НА АБОНАТИТЕ СИ

Вестник ГРАЖДАНИНЪ – Първият блогърски вестник;

Издава: Център за развитие на личността HUMANUS, основан през 1994 г.

Главен редактор: Ангел ГРЪНЧАРОВ

ЗА КОНТАКТИ: e-mail: angeligdb@abv.bg

Телефон: 0878269488

Истината ни прави свободни!